Мариса Мейър
Скарлет (43)

Глава четиридесет и втора

Като хлъзгава змиорка, която се промъква в мозъка й Синдер усети чародея, още преди да го зърне. Приканваше я да не бяга. Да не мърда и да се остави да я заловят.

Десният й крак се подчини, а левият продължи.

Тя извика и падна с трясък на четири крака. Мъжът, който беше в безсъзнание — Вълка, едва не я смаза, преди тялото му да се търколи настрана. Трън извика, препъна се, но като не можа да се задържи, също падна.

Синдер скочи на крака и се завъртя.

С блеснали очи и оголени зъби мъжете излизаха от сенките, от уличките, иззад ъглите, иззад кораба. Бяха общо седем.

Накрая забеляза и чародея, красив, каквито винаги бяха чародеите — с къдрава черна коса и изваяно лице. Носеше червената дреха на чародей втори ранг.

Като отстъпи назад, тя се блъсна в Трън.

— Е… — каза й той тихо. — Колко стрели ти останаха?

Черните ириси на чародея проблеснаха под лунната светлина.

— Една.

Не мислеше, че чародеят е успял да я чуе, но той се усмихна ведро и затъкна ръце в ръждивите си ръкави.

— Добре тогава — рече Трън.

И той извади бързо от колана си откраднатия пистолет от офицера, завъртя се и го насочи към чародея. Сетне замръзна.

— О, не.

С ъгълчето на окото си Синдер видя как ръката на Трън се изви и промени посоката си, докато цевта се насочи към нейното слепоочие.

— Синдер. — гласът му секна от уплаха.

Изражението на чародея остана доволно.

Синдер затаи дъх, успокои нервите си и насочи последната стреличка в крака на Трън. Глухият звук я накара да трепне, но само след секунди пистолетът падна от пръстите му и тялото му се свлече безжизнено върху Вълка.

Топъл смях се разля от устата на чародея.

— Здравейте, госпожице Лин. Много се радвам да се запознаем.

Тя хвърли бърз поглед към седемте мъже. Всички я гледаха заплашително, гладни, готови да скочат отгоре й и да я разкъсат на парчета при най-малката провокация.

И някак това беше за предпочитане пред ликуващата ведрост на чародея. Поне намеренията на тези мъже бяха ясни.

Беше направила три крачки напред, когато осъзна какво става. Събра сили и се застави да остане на едно място, като за момент се олюля, но все пак успя да запази равновесие и стъпи здраво на паважа. В същото време оптобиониката й вече беше уловила проникването в ума й.

„Засечена е биоелектрическа манипулация. Започва процедура по противодей…“

Текстът изчезна, когато Синдер отново взе контрол над мислите и тялото си. Мозъкът й се бе обтегнал на две страни, когато чародеят се провали в опита си да я подчини, защото нейната дарба се изправи срещу него.

— Значи е истина — отбеляза той.

Напрежението я напусна, ушите й изпукаха и тя отново се завърна в собствената си глава. Дишаше тежко, сякаш току-що беше пробягала целия континент.

— Ще ми простите. Но трябваше да опитам поне. — Белите му зъби блеснаха. И ни най-малко не изглеждаше обезкуражен от факта, че не можа да я подчини така лесно както Трън. Както седемте мъже, които я бяха наобиколили.

С прескачащо сърце тя погледна към най-близкия от тях — той имаше рунтава тъмноруса коса, а от слепоочието до брадата му се спускаше белег. Синдер си заповяда да не губи присъствие, потисна отчаянието си, докато то стихна напълно, и насочи мислите си към него.

Умът на този мъж не приличаше по нищо на умовете, до които се бе докосвала посредством лунната си дарба досега. Не беше отворен и съсредоточен като на Трън, нито студен и решителен като на Алак, нито вцепенен от страх като на Емили, нито горд и неспокоен като на жената офицер.

Този мъж имаше ум на животно. Хаотичен и див, в него бушуваха първични инстинкти. Желанието да убива, нуждата да гуляе, непрестанното съзнание каква е позицията му в глутницата и как би могъл да се изкачи по-нагоре. Убивай! Яж! Руши!

Тя потрепери и отдръпна мислите си от него.

Чародеят отново се смееше сподавено.

— Какво ще кажете за моите кученца? Лесно се сливат сред хората, но после бързо се превръщат в зверове.

— Защото вие ги контролирате — рече тя, когато дар словото й се върна.

— Ласкаете ме. Аз просто насърчавам естествените им инстинкти.

— Не е вярно. Не съществуват нито хора, нито животни с такива инстинкти. Може би животните имат инстинкт да ловуват, да се защитават, но вие сте превърнали тези хора в чудовища.

— Може и да сме направили някои генетични промени. — Той довърши изречението си с нов смях, сякаш го беше заловила да върши някоя дребна пакост. — Но не се тревожете, госпожице Лин. Няма да им позволя да ви наранят. Искам кралицата ми да изпита това удоволствие. Вашите приятели, за беда…

Двама от войниците пристъпиха напред едновременно и уловиха Синдер за ръцете.

— Отведете я в операта — нареди чародеят. — А аз ще уведомя Нейно Величество, че Мишел Беноа най-сетне ни свърши някаква полезна работа.

Но пазачите на Синдер не бяха направили и две крачки, когато настилката на пътя беше разтресена от рева на двигател. Те се поколебаха, а Синдер обърна поглед назад и пред очите й Рампион започна да се издига и се зарея във въздуха над улицата на височината на гърдите. Рампата все още беше пусната и тя видя, че металът вибрираше, а щайгите дрънчаха една в друга.

— Синдер! — гласът на Ико проряза бумтящия й пулс. — Залегни.

Тя падна на колене и увисна между двамата войници, когато корабът се понесе напред. Спуснатата платформа ги удари. Те изпуснаха Синдер, тя падна на четири крака и когато погледна нагоре, видя как рампата премина през останалите войници и ги покоси — без един, който има благоразумието да отскочи встрани, преди рампата да блъсне чародея.

Той изпъшка, улови се за ръба и краката му увиснаха.

Без да се надига, докато търбухът на кораба се рееше над главата й, Синдер се завъртя и успя да стигне пистолета, който Трън беше изпуснал. Изчака, докато се увери, че се е прицелила добре, и стреля. Куршумът се заби в горната част на крака на чародея, той изпищя, пусна рампата и падна на паважа.

Спокойствието му се изпари и лицето му се сгърчи от ярост.

Сякаш от нищото изскочи русият войник, бутна Синдер на земята и пистолетът се плъзна от ръката й по улицата. Тя се опита да избута мъжа от себе си, но той беше твърде тежък и здраво беше затиснал дясната й ръка. Тя замахна и го удари с металния си юмрук и въпреки че чу как костите му се натрошиха при удара, той не я пусна.

Мъжът изръмжа и отвори широко челюстите си.

И точно когато поднесе устата си към врата й, корабът се завъртя във въздуха. Колесниците завъртяха мъжа на една страна и освободиха Синдер от тежестта му. Тя се търкулна настрани и се блъсна в телата на Трън и Вълка, които лежаха проснати.

Корабът се завъртя и се оттегли, а светлините му окъпаха улицата. Рампата одра пътя и той кацна на земята само на няколко крачки от мястото, на което лежеше Синдер. На вратата на пилотската кабина, вътре в кораба, се показа главата на Скарлет Беноа.

— Хайде, бързо!

Като се изправи тромаво на крака, Синдер хвана Трън за лакътя, издърпа го от Вълка, но едва бе успяла да помръдне, и един дълъг вой полази по гръбнака й. Той бе подет незабавно от останалите войници и виенето стана оглушително.

Синдер се препъна в основата на рампата и погледна назад. Двама от войниците лежаха неподвижни — тези, които бяха отнесли тежестта на първия удар от кораба. Останалите стояха на четири крака и виеха с лица, обърнати към небето.

Малко по-нататък чародеят се изправи от земята с подигравателна усмивка. Макар да беше тъмно, за да види кръвта му, Синдер виждаше, че той се старае да не стъпва много на простреляния крак.

Синдер отри потта си и се фокусира върху войника, който стоеше най-близко до нея. Мислено докосна гладните, диви биоелектрически вълни, които излизаха от него, и ги обви в мислите си.

Един рев секна неочаквано.

Главата вече беше започнала да я боли от усилието да го контролира, но тя веднага почувства разликата. Той пак беше жесток, пак беше гневен, но вече не беше онзи див звяр, готов да разкъса всичко, което се изпречеше на пътя му.

— Ей, ти. — Синдер не беше много сигурна дали произнесе обръщението гласно или наум. — Сега си мой. Качи тези двамата на борда.

Очите му примигнаха — пълни с омраза, но сдържани. „Веднага!“

Той тръгна тежко да изпълни заповедта и воят на останалите секна. Четири лица бяха обърнати към Синдер и предателя. Чародеят изръмжа, но Синдер едва го виждаше. Бели петна танцуваха пред погледа й. Краката й затрепериха от усилието да стои изправена, докато в това време държеше мъжа под контрол.

Той хвана Вълка и Трън за китките и ги повлече нагоре по рампата — същинска кукла на конци.

Но тогава тя почувства, че конците започнаха да се протриват.

Изсъска и падна на едно коляно.

— Впечатляващо.

Гласът на чародея в главата й беше приглушен. Зад гърба й пешката й пусна Вълка и Трън на пода в товарното помещение.

— Сега разбирам защо кралицата ми се бои от теб. Но да установиш контрол над едно от кученцата ми, няма да те спаси.

Беше толкова близо. Трябваше да изкара войника от кораба. И да вкара себе си вътре.

Успя да го доведе до ръба, до самия край на рампата, но тогава властта й над него се скъса. Тя падна напред и стисна главата си — сякаш стотици игли се забодоха в мозъка й. Никога досега не беше изпитвала болка от това да контролира някого, никога.

Болката започна да намалява. Тя присви очи. Чародеят ръмжеше към нея, а едната му ръка притискаше корема, където го беше ударила рампата.

Другите войници просто стояха там, очите им още искряха, но израженията им бяха пасивни и на Синдер й хрумна, че чародеят изпитваше прекалено силна болка, за да може да упражнява контрол над всички тях. И дори влиянието му беше отслабнало.

Но това беше без значение. Силите й бяха свършили.

Тя се отпусна на пети, а ръцете й тежко паднаха от двете й страни. Тялото й се олюля и тя усети как припадъкът я мами, прониква в мозъка й.

Нова усмивка нагъна устните на чародея, но този път тя излъчваше повече облекчение, отколкото веселост.

— Троя — рече той, — иди да доведеш мадмоазел Беноа. Ще трябва да реша какво да правя с Алфа Кес.

Очите му се стрелнаха край Синдер и в същия миг тя чу изстрел.

Чародеят се олюля назад и се хвана за гърдите.

Синдер седна на една страна и погледна назад — Скарлет вървеше надолу по рампата с пистолет в ръка.

— Мадмоазел Беноа е тук — рече тя, сложи крака си на гърба на замаяния войник, чието лице стоеше равнодушно, и го бутна от рампата. — И не се безпокойте, ние ще се погрижим за Алфа Кесли.

Чародеят се подсмихна подигравателно и падна на земята. Между пръстите му прокапа кръв.

— Откъде взе този пистолет? — изхриптя Синдер.

— Беше в една от щайгите ви — отвърна Скарлет. — Хайде да…

Смесица от чувства преминаха през очите й — болезнена ярост, изненада, объркване, празнота.

Тя сведе цевта на пистолета.

Синдер изруга.

— Ико, рампата! — извика тя и като изпълзя отгоре върху нея, стовари се в краката на Скарлет. Протегна ръката си и издърпа пистолета, преди чародеят да е смогнал да го насочи към някоя от тях. И тогава рампата започна да се вдига, запращайки двете момичета надолу в товарното отделение.

Един гневен вик ги застигна, последван от виещ хор, който бързо се стопи. Последното усилие на чародея да наложи властта си над своите кученца.

Синдер видя как Скарлет разтърси глава, за да прогони мъглата от ума си, а сетне се изправи на крака.

— Хвани се някъде, ако можеш — извика Скарлет, докато накуцваше към пилотската кабина. — Кораб, пусни магнитните повдигачи и включи двигателите на пълна мощност!

Синдер се отпусна на пода, като още стискаше пистолета. Само след секунди корабът се издигна от Земята и полетя в небето.