Дж. Т. Бранън
Произход (68)

14

Асансьорът бързо се издигаше, нарушавайки равновесието и на двама им, но Адамс си даде сметка, че Елдридж все още е замаян от удара в стената. Възползва се от това, блъсна го назад, изстреля длан и я заби в незащитеното му гърло. В смачкания гръклян нещо изклокочи, но Елдридж се хвърли напред, сграбчи Адамс в меча прегръдка и му изкара въздуха с мощните си ръце. Кръв започна да се процежда през превръзката на ръката на Мат и зрението му се замъгли. Въпреки това все още не беше победен и дяволите да го вземат, ако се оставеше.

Той сви коляно и го заби право в слабините на Елдридж, после сви лакът и го удари в лицето, като строши носа му. Елдридж обаче не го пускаше и стискаше все по-здраво.

Тогава асансьорът започна да се люлее и тресе, сякаш се разпадаше, и Елдридж най-сетне го пусна. Адамс се стовари на пода, който беше ужасяващо горещ — изглежда нещо го нагряваше отдолу. Той инстинктивно се отдръпна и в този момент целият под поддаде. Той се хвана за перилата, наблюдавайки как подът на кабината и командир Елдридж падат в шахтата, която беше изпълнена със странен зелен пламък. Докато се носеше към горящата шахта, лицето на военния побеля от шока и точно преди да падне в огъня, в очите му най-сетне се мерна страх.