Дж. Т. Бранън
Произход (66)

12

— Затворете прозореца! — в един глас изкрещяха дузина гърла. В цялата галерия се възцари хаос. Прозорецът обаче не можеше да бъде затворен — беше прекалено голям и прекалено тежък, а контролният панел бе напълно разрушен от куршумите.

Внезапно картечните пистолети на Елдридж се оказаха празни. Адамс се втурна напред и с всички сили го блъсна в двойната врата, след което двамата нахлуха в конферентната зала. Елдридж беше по-едър и използва това, за да вземе превес и заблъска Адамс през стаята, докато гърбът му се удари в твърдите метални врати на асансьора.

На Адамс му се повдигна от острата болка, която разкъса рамото му, а Елдридж обви едрата си ръка около врата му, влагайки цялата си сила, като смаза трахеята му и бавно го задуши почти до безсъзнание. Мат видя налудничавия поглед в очите му и разбра, че няма да спре, преди да го е убил. Притъмня му, усети как въздухът не стига до мозъка му и разпери пръсти, опипвайки стената зад себе си.

— Двадесет секунди — оповести гласът и тогава Адамс намери онова, което търсеше. Натисна го и вратите на асансьора се отвориха. Двамата паднаха на металния под и натискът върху гърлото му отслабна. Той използва инерцията от падането, за да забие крак в стомаха на Елдридж и да го преметне над главата си. Огромното тяло се блъсна в стената на асансьора, който се разтресе при удара. Тогава вратите се затвориха и кабината започна да се издига. Елдридж се беше ударил в бутоните. Адамс чу електронния глас за последен път:

— Десет секунди.