Дж. Т. Бранън
Произход (63)

9

Адамс караше колата си по улиците на Мезонекс Десю, докато накрая стигна до главния вход на ЦЕРН. Къщичката на охраната не беше кой знае какво, но гардът се хвана за телефона още щом зърна колата — явно се обаждаше на Елдридж или на някой друг от Алфа бригадата. Адамс обаче не се смути — това да го заловят всъщност беше част от плана му.

Когато спря пред вратата, пазачът излезе от кабинката и предпазливо се доближи.

— Ако обичате, изчакайте тук, сър — нервно каза той, — сега ще дойде някой да ви посрещне.

Адамс само кимна и зачака.

И наистина, след минути колата му беше заобиколена от десетина въоръжени мъже, които му крещяха да излезе с вдигнати ръце. Той се подчини и опря длани на покрива, макар че изпитваше огромна болка.

Двама от мъжете го претърсиха основно, обърнаха го с лице към тях и го заблъскаха обратно към колата. После се отдръпнаха и вдигнаха пушките си, готови да го екзекутират на място. След това се появи командир Елдридж, с пистолет „Зиг Зауер“ в месестата си ръка.

— Господин Адамс — любезно каза той, — ето че пак се срещаме. Макар че този път ще трябва да побързам, не искам да закъснея за шоуто.

Той се усмихна и вдигна оръжието си, а Адамс се взря в огромното дуло.

— Почакайте! — извика той и настойчивостта в гласа му разколеба Елдридж. — Имам информация за анунаките.

Елдридж се подсмихна.

— Какво ли знаете вие за тях, което да не ни е известно?

— Травърс ми каза нещо в Зона 51, което може да е от полза за Джейкъбс. Искам само да знам дали Лин е жива. Ако е жива, пуснете я и ще му разкажа всичко. Ако не е, застреляйте ме още сега.

Адамс наблюдаваше лицето на Елдридж и разбра, че той внимателно претегля опциите си. Внезапно отвори капачето на телефона си и набра номер. Бързо предаде какво му е казал Адамс, слуша известно време и после се обърна към него.

— Той не се интересува от информацията ви.

— Кажете му, че става дума за това откъде идват. Имам предвид първоначално. Джейкъбс не знае, нали?

Адамс се сети за урока по история на Травърс и ясно си спомни думите му, че преди хиляди години на Земята се появили хуманоиди с много напреднала технология, но никой — дори самите анунаки — не знае как точно е станало това.

Елдридж се намръщи, но предаде съобщението на Джейкъбс и на Адамс му се стори, че чака отговора необичайно дълго. Накрая каза „Да, сър“, приключи разговора и се обърна се към хората си.

— Претърсихте ли го?

Двама от мъжете отговориха, че са го претърсили основно, и Елдридж отново се обърна към Адамс, като подозрително го огледа от главата до петите.

— Е — каза той, — претърсете го пак. Ще влезе вътре.

Джейкъбс нямаше представа с каква информация разполага Адамс, ако изобщо имаше такава. Ясно му беше, че това може би е просто хитрост, за да се вмъкне, но съществуваше известна вероятност Травърс да му е казал нещо. Професорът бе прекарал повече време в разговори с анунаките дори от него самия.

Знаеше също така, че въпреки доверието си към гостите, тяхното положение не бе толкова сигурно, колкото го бе представил. Анунаките бяха далеч по-силни от тях самите и нямаше гаранция, че ще изпълнят всичките си обещания. Затова си струваше да се докопа до всяко парченце информация, което можеше да му е от полза при общуването с тези древни хора. Знанието за техния произход например би било много ценно.

Джейкъбс напусна наблюдателната галерия и се върна в конферентната зала, за да изчака идването на Матю Адамс.