Дж. Т. Бранън
Произход (13)

7

ЦЕРН, Европейската организация за ядрени изследвания, се намира до Женева, Швейцария. Известна е по целия свят с опитите за откриване на „божествената частица“ с помощта на адронен ускорител и е основана през 1954 г., за да обедини най-добрите европейски ядрени физици, а по-късно и тези от останалия свят. Оттогава насам ЦЕРН се занимава най-вече с физика на частиците, а откритието на антиматерията, последвано от успешен опит за създаването й, предизвикват както възхищение, така и страх.

Много членове на обществеността бяха искрено ужасени, когато адронният колайдер бе включен за пръв път. Той се състои от километрични подземни тръби, в които милиарди частици биват сблъсквани една с друга, и някои хора смятаха, че това може да създаде черна дупка, която да унищожи света за секунди.

Разбира се, нищо подобно не се случи и оттогава насам колайдерът тихо си бръмчи и неспирно търси обяснение за началото на Вселената.

Професор Филип Месие се замисли за историята му, докато влизаше в асансьора. Тъкмо бе привършил прегледа на повреден сектор от тръбите, за които сега се грижеше цяла армия инженери и техници. Удовлетворен, че всичко се върши както трябва, той реши да се отбие при по-важния проект, скрит още деветдесет метра под земята.

Макар че Големият адронен ускорител беше лицето на ЦЕРН пред света, този проект, който им струва няколко трилиона евро през годините, бе известен само на шепа хора, всички от елитната организация, оглавявана от Стивън Джейкъбс. Останалите — инженери, техници, физици, математици и стотици високо и нискоквалифицирани работници — не бяха част от избраните и никога нямаше да напуснат лабораторията. Бяха роби на машината, обречени да работят, докато загинат.

Докато асансьорът се спускаше, Месие се усмихна — вълнуваше се всеки път, когато си помислеше за проекта. Асансьорът безшумно спря, вратите се отвориха и грандиозната машина се разкри пред очите му в целия си блясък.

Макар че до голяма степен зависеше от енергията, генерирана от Големия адронен ускорител, технологията на която разчиташе това секретно устройство, беше по-езотерична и неизвестна за по-голямата част от населението на земята. Беше дар от боговете — почти буквално, каза си Месие, докато вървеше към машината.

„Скоро — помисли си той. — Скоро.“

По гръбнака му пробяга тръпка, когато погледна през огромните прозорци за наблюдение. Скоро устройството щеше да е напълно готово и ни най-малко не го интересуваше, че резултатът може да унищожи цялото човечество, с изключение на неколцината избрани. Които скоро също щяха да станат богове.

* * *

Адамс хукна към прозореца на другия край на стаята, докато Лин стоеше на мястото си, стиснала раницата, и погледна към отсрещната страна на авеню „Санта Мария“. След две секунди забеляза снайпериста на покрива, прицелен в прозореца им, както и двамата мъже във фоайето на хотела, чиито силуети се отразяваха във витрините.

— Застани встрани от прозореца! — твърдо прошепна той на Лин и дръпна най-близкото легло, за да барикадира вратата. Това щеше да им спечели едва няколко секунди, но и те бяха достатъчни.

Елдридж се срещна с хората си в хотела в три сутринта. Изслуша доклада им, подготви собствената си екипировка и им изложи плана за залавяне на бегълците. В седем часа същата сутрин ги поведе по стълбите и остана да наблюдава, докато двамата мъже отпред хукнаха към вратата с малък метален таран в ръце. Тактическата им стратегия беше просто „шок и ужас“ — да разбият вратата, да дезориентират мишените със светозвукови гранати и бързо да ги заловят, като употребят сила, ако се налага.

Само дето, макар че се пропука, вратата не поддаде навътре, както очакваха. Защо, по дяволите?

— Мърфи! — извика той. — Какво има?

Мъжът отдясно отново засили тарана и извика:

— Зад вратата има легло! Разбрали са, че идваме!

Елдридж натисна бутона на микрофона си и заговори на снайпериста на отсрещния покрив. Би предпочел да разположи повече хора отвън, но на такова отдалечено място се налагаше да ограничат ресурсите си.

— Уилямс, какво виждаш?

— Нищо, преди секунда засякох движение на прозореца — чакайте, строшили са прозореца, мъжът държи нещо в ръка, той… ааа!

Кръвта на Елдридж се смрази, а връзката прекъсна.

Когато отново хукна към прозореца, Адамс сграбчи Лин за ръката и я повлече след себе си. В другата си ръка държеше голямото огледало, което бе стояло на тоалетката. Дръпна завесите и ботушът му с всичка сила се вряза в стъклото. То се пръсна и падна на земята — два етажа по-надолу.

Миг по-късно Адамс стисна китката на Лин още по-здраво и без да обръща внимание на виковете й, протегна огледалото напред и нагоре, като насочи отражението му право към снайпериста отсреща. Видя как той се отдръпна, когато ярката светлина проникна в окото му през телескопичната леща на снайпера. После чу как мъжете отвън блъскат по вратата и я повалят и в този кратък момент се възползва от възможността, дръпна Лин и скочи с нея през прозореца.

Адамс беше забелязал голямото платнище над централния вход на хотела още когато пристигна, и по-късно се увери, че стаята на Лин е точно над него, два етажа по-нагоре. Скокът беше рискован — като нищо можеше да улучат някоя метална подпора — но шансовете им бяха по-благоприятни, отколкото ако останеха в стаята и се изправеха срещу шестима въоръжени мъже. Зарадва се, че Лин не изкрещя, докато падаха, макар че не беше сигурен дали това е смелост или шок. При всички положения тишината беше нещо хубаво. Надяваше се, че мъжете долу не са се усетили при счупването на стъклото — всяко предимство беше добре дошло.

Паднаха върху платнището, а Адамс се хвана за парапета с едната си ръка, като с другата държеше Лин през кръста. Завъртя се и се плъзна надолу, накрая се пусна и леко се приземи право пред двамата мъже, които беше забелязал по-рано. В същия момент пусна Лин, която с препъване отстъпи встрани, напълно дезориентирана. Щом го видяха, двамата се облещиха, притиснали слушалките в ушите си — явно говореха с екипа горе.

Преди да успеят да реагират, Адамс се хвърли напред и вложи цялата си тежест в прав удар, насочен към челюстта на единия. Мъжът забели очи и падна в безсъзнание, а Мат вече се обръщаше, за да удари другия с лявата си ръка. Улучи го, но изпусна момента и мъжът само отстъпи назад. Залиташе, но все още представляваше заплаха. Адамс видя как той посяга инстинктивно към пистолета на колана си, но внезапно главата му се изви като след друго тежко кроше. Обърна се и видя Лин, която стоеше с раницата в ръка, след като току-що беше ударила мъжа с нея. Мат се впечатли, но тя открай време си беше корава. Мъжът беше в съзнание, но повален.

Адамс внезапно си спомни за снайпериста от другата страна. Макар и с увредено зрение, пак можеше да успее да стреля по тях. Дръпна Лин встрани и се скриха зад една от двете огромни саксии от теракота до входа, в същия момент подозренията му се потвърдиха и куршумите заваляха на тротоара, където стояха преди малко. Адамс забеляза, че не оставят следи, като се изключат черните петънца. Гумени куршуми. Можеха да бъдат смъртоносни, ако мишената няма късмет, но доказваха, че онези, които ги преследват, ги искат живи.

Това беше добрата новина. Лошата беше, че сега бяха в клопка между снайпера и групата мъже в хотела зад тях. Дори гумени, куршумите лесно можеха да ги обезвредят. Ако побегнеха по улицата, щяха да ги улучат, ако отстъпеха към хотела, щяха да ги посрещнат шестимата наемници, които без съмнение вече се носеха по стълбите към фоайето.

Адамс бързо пресметна, че от момента, когато разби прозореца и двамата скочиха, не са изминали повече от петнадесет секунди. През това време екипът горе вероятно беше успял да проникне в стаята, а водачът им беше разбрал какво е станало и вече знаеше как да действа. Спускането на въоръжена група от втория етаж щеше да отнеме поне тридесет секунди.

Адамс знаеше, че хотелът има заден вход, който вероятно води към служебна алея. Трябваше да огледа изходите още при пристигането си. Беше проявил небрежност, която срещу тези хора можеше да им струва живота. Трябваше да се стегне, ако с Лин искаха да оцелеят.

При това положение имаха тридесет секунди, за да се върнат в хотела и да излязат от другата страна. Трябваше да стигнат.