Дж. Т. Бранън
Произход (16)

10

Адамс усети хватката на Лин да се затяга около кръста му, докато насочваше коня през тълпата, която бързо се разделяше, за да им направи път. Знаеше, че така привличат вниманието и че на гърба на животното се превръщат в по-лесно забележима мишена, но се надяваше, че допълнителната скорост напълно ще компенсира това. Пък и не смяташе, че някой ще започне да стреля като луд на толкова многолюдно място, но гаранции нямаше, така че заби пети в хълбоците на коня и го пришпори към западния изход.

Отвисоко и двамата по-ясно виждаха какво става. Нищо хубаво. Лин се извърна, за да гледа зад тях, после му прошепна:

— Двама въоръжени мъже, точно зад нас са.

Удиви го как контролира гласа си, без да допуска в него и капка от ужаса, който със сигурност изпитваше. Той от своя страна беше забелязал четирима полицаи, които охраняваха площада и тъкмо се насочваха към суматохата при клетките.

Адамс и Лин бяха влезли вътре на бегом. Той леко се метна на гърба на неоседлания кон, протегна й ръка и я изтегли зад себе си. Децата, които хранеха кобилата със сено, бързо отстъпиха, а конярят се опита да хване Адамс за крака и да го свали долу, но той успя да го изрита, да овладее коня с натиска на бедрата си и да го насочи към по-отдалечения изход.

Ездата без седло е трудна, но Мат се беше научил отдавна и често демонстрираше уменията си по време на туристическите обиколки. С Лин зад гърба му беше по-трудно, разбира се, но не и невъзможно. Той пришпори хубавата кобила с цвят на кестен и тя леко прескочи оградата, набирайки скорост. Хората зад тях викаха полицията и Адамс разбра, че нямат много време, за да се измъкнат от площада.

Тим Ренфрю наблюдаваше изхода на парка от камионетката, насочил картечния си пистолет през прозореца. Заповедите все още бяха да ги хване живи, така че смяташе да застреля коня. Ако той паднеше, мишените за миг щяха да се окажат безпомощни и Ренфрю се надяваше, че времето ще му стигне, за да се доближи и да ги улучи с тейзър.

Тълпата се раздели, настъпи безредие, някои от хората побягнаха с крясъци от площада и тогава… ето ги — Чарли едно, Чарли две и коня. „Защо не Чарли три“, реши Ренфрю, докато се взираше през мерника. Животното обаче тичаше прекалено бързо, препускаше в галоп и накрая пред очите му беше само свирепото лице на Адамс, който се носеше към камионетката. Накрая връхлетяха върху нея и той трябваше да се прибере, за да не пострада, докато копитата на коня изчаткаха по покрива.

Когато отново вдигна очи, конят и двамата ездачи се намираха от другата страна на колата и галопираха успоредно на движението на север по „Матурана“.

Елдридж със сигурност нямаше да остане доволен.

След две минути камионетката се напълни и Ренфрю, Елдридж и хората му потеглиха на север след бегълците. Елдридж постоянно получаваше сведения за местоположението на коня, но това беше излишно — той го виждаше през предното стъкло. Животното галопираше по булеварда, а Адамс и Лин бяха на гърба му. Освен това чуваше виенето на сирени зад тях и от двете им страни.

„По дяволите!“

Явно се беше намесила местната полиция, което можеше да им докара какви ли не проблеми.

— По-бързо — нареди той на Ренфрю.

— Ей, старая се — възрази той, докато голямата камионетка криволичеше сред потока от коли. — Трафикът е ужасен.

Елдридж погледна в огледалото за обратно виждане — святкащите светлини зад тях наближаваха.

— Разкарай останалите коли от пътя, ако се налага — нареди той. — Трябва да хванем проклетия кон!

Адамс усещаше, че кобилата е нервна и не можеше да й се сърди. Пътят беше претъпкан с коли и той трябваше да я насочва в галоп през тонове движеща се стомана. Ревът на двигателите и оглушителните клаксони биха изнервили всяко животно. „Включително хората“, помисли си Адамс, докато се опитваше да контролира необичайното им транспортно средство.

Зад гърба му Лин му казваше какво става на улицата.

— Камионетката наближава, дори изблъсква останалите коли от пътя — кресна тя в ухото му. — Има и полицейски коли, вече я догонват.

Адамс кимна, без да откъсва очи от пътя. После бързо се обърна към Лин.

— Дръж се! — изкрещя той и изви вляво.

Неоседланата кобила се подчини на волята му и пресече насрещното движение по „Компаня де Хесус“. Една огромна каравана „Форд“ полетя право към тях по натоварената улица и Адамс беше благодарен, че Лин не може да види какво става отпред. Приведе се до шията на кобилата, убеждавайки я да продължи, докато тя се вдигна на задните си крака и прескочи грамадното препятствие с едно плавно движение.

— Мат! — изписка Лин, когато конят се приземи и рязко зави, за да избегне друга кола.

Адамс се обърна към нея, усети как ръцете й го изпускат и с ужас видя, че тя се свлича от гърба на животното.

— Тя пада! — съобщи Елдридж на хората си в задната част на камионетката, докато завиваха зад ъгъла и се врязваха в движението на „Компаня де Хесус“. — Пада!

Отпред Елдридж и Ренфрю наблюдаваха как конят като по чудо прескача шофьорската кабина на грамадна каравана, на косъм заобикаля друга кола и — ура! — как Евелин Едуардс изпуска Адамс и полита към твърдия бетон.

* * *

Щом Мат усети, че Лин го изпуска, тялото му реагира моментално и инстинктивно. Сграбчи гъстата грива на кобилата с една ръка, измести тежестта си встрани, стягайки колене, за да се задържи, и протегна другата си ръка към Лин. Щом тя се отдели от гърба на коня, той увисна почти до земята и здраво сграбчи ръката й между лакътя и китката. Конят продължи да галопира по улицата, а Лин се хвана за него и продължи да крещи, докато краката й болезнено се влачеха по грапавия асфалт.

Адамс също смръщи лице от болка, докато се опитваше да я изтегли обратно и да контролира неоседлания кон. Докато дърпаше, а ноктите на Лин го деряха, той хвърли поглед напред и ахна, забелязал камиона, който се носеше към тях, заплашвайки да ги погребе под тонове стомана.

Лин проследи погледа му, видя камиона и очите й се разшириха. В телата им нахлу адреналин, Адамс дръпна с всичка сила, Лин се вкопчи здраво и той започна да я издига все по-високо, докато накрая отново я метна зад себе си и бързо се дръпна от пътя на камиона, който наду клаксона и мина на сантиметри от тях.

В камионетката Елдридж изпита удовлетворение от новината, че полицията вече не го следва. Явно Джейкъбс някак си бе успял да ги отзове. Това, че вече не се налагаше да се тревожи за местните сили на реда, беше благословия. Ако операцията от самото начало бе планирана като задача за няколко агенции, щеше да е друго, но ако се намесеха допълнителни елементи след началото на мисията, нещата със сигурност щяха да се объркат.

„Да се объркат още повече“, поправи се Елдридж. Те и бездруго бяха повече от объркани. Мишените не само бяха минали през пресечката с „Рикардо Куминг“, без да пострадат, като по чудо проправяйки си път през насрещното движение. Странното им превозно средство напълно се беше скрило от очите му. За щастие гласът в слушалката успя да поправи това почти моментално, като му съобщи, че конят рязко е завил надясно по „Арс Гонзалес“ и се движи към „Катедрал“. За нещастие обаче разстоянието между него и тях постоянно нарастваше.

— Хайде — подкани той Ренфрю. — Тая бракма не може ли да се движи по-бързо?

Ренфрю не му обръщаше внимание, съсредоточил всичките си усилия в това неповратливата камионетка да не излезе от пътя, но бе твърдо решен да ги хване. Ако не успееше да догони кон с автомобил, под чийто капак се крие петлитров V8 двигател, никога нямаше да се отърве от подигравките. Животното обаче наистина имаше предимства — като начало се управляваше много по-лесно от моторно превозно средство и с лекота влизаше и излизаше от потока на движението. В един момент обаче щеше да започне да се уморява. Тогава Ренфрю щеше да ги спипа.

Докато препускаше към края на „Арс Гонзалес“, конят сякаш забави ход. Нима вече бе изтощен? Ренфрю форсира мотора още повече. Тогава се случи нещо, което накара и него, и Елдридж да възкликнат с глас.

* * *

Адамс го видя отдалеч и моментално взе решение. Входът на метростанция „Куминг“ беше точно пред тях, срещу „Катедрал“, която се пресичаше с „Арс Гонзалес“.

Докато наближаваха, той забави кобилата, огледа движението по „Катедрал“ и щом с облекчение видя, че не е натоварено, пресече улицата в галоп. Копитата на кобилата изчаткаха по тротоара и тя слезе по стълбите, които водеха към подземната железопътна мрежа на Сантяго.