Йън Ървайн
Геомант (15)

Четиринадесет

В деня, в който договорът на Тиан бе продаден на размножителната палата, Ниш писа на баща си дълго писмо. Съобщи на Джал-Ниш всичко, като премълча единствено отношенията си с Иризис. Перквизиторът щеше да очаква подробен доклад и Ниш искаше баща му да узнае за събитията от писмото, а не от някой друг. Самият перквизитор също бе наблюдаван, разбира се, макар и не толкова стриктно, колкото един осведомител, тепърва правещ първите си крачки в шпионското изкуство.

Умопобъркването и последвалото прогонване на Тиан доставиха на Ниш далеч по-малко удоволствие от очакваното. Отмъщението се бе оказало не толкова сладко. Освен това го тревожеше и евентуалната роля на Иризис — дали тя бе по някакъв начин замесена в кристалната треска, сполетяла колегата й? Нямаше как да узнае — понастоящем Иризис избягваше дори да се среща с него, какво остава за нещо по-интимно. Ниш бе рискувал всичко, а не бе спечелил нищо. И не само това, откри, че присъствието на Тиан му липсва. Липсваха му стройната й фигура и онази небрежна походка, с която тя минаваше през отделението на механиците.

Няколко дни по-късно, в свободния си ден за месеца, Ниш отиде до Тикси, за да отнесе писмото и вестите на Фин-Мах, тамошния следовател, оглавяващ разузнаването на града. Фин-Мах беше пряко подчинена на баща му, дребна жена на не повече от тридесет, прекалено млада за подобна отговорност. Ако се съдеше по тъмните й очи и коси и изящните черти, тя бе родом от града. Красива жена, и то без пръстен, само че Ниш не си правеше илюзии. Всичко във вида й го подтикваше да спазва дистанция.

Фин-Мах взе писмото му. Погледът й срещна неговия, с което принуди механика да отвърне очи.

— Вече зная за Тиан — безстрастно изрече тя. — Лоша работа.

Ниш бе вперил поглед в плота на масата и се чудеше какво точно й е известно.

Следователят прибра писмото в сива пощенска торба.

— Ще пратя куриера днес следобед — кимна тя. Знак, че Ниш е свободен да си върви.

Докато излизаше от кабинета й, механикът въздъхна. Бе изпълнил задължението си. Щяха да минат няколко седмици, докато куриерът стигне до Фасафарн, където живееше баща му. Дори и ако Джал-Ниш се ядосаше, което изглеждаше вероятно, реакцията му щеше да последва най-малко след месец.

Поел обратно към фабриката, Ниш мина край размножителната палата. Някакъв импулс го накара да се отправи към главния вход и да попита за новата жена. В джоба му подскачаха сребърни драхми, първата му заплата като осведомител. В главата му се въртеше изкусителната мисъл да си купи онова, което до този момент му бе отказвано.

— Не работим с момчета — озъби се мъжът на входа.

— Аз съм мъж! На двадесет съм и имам права. — Всъщност беше още на деветнадесет, но какво пък.

— Размножителната палата не е право, а привилегия. Не приемаме когото и да е. На първо място трябва да се убедим в зрелостта на съответния желаещ.

— Но аз съм…

— Не, не си! — заяви пазачът. — А и да беше, щеше да ти струва петдесет драхми. Освен това жената, за която спомена, е болна. Върви си, преди да съм извикал стражите.

Побеснял, Ниш отново пое към фабриката.

 

 

Седмица и половина по-късно той бе повикан в кабинета на Ги-Хад, за да получи спешна пратка от баща си. Толкова спешна, че бе донесена от скит. Ниш знаеше, че подобен пренос е изключително скъп, защото тези пощенски птици бяха зли, трудни за дресировка и страшно необходими за армията. Какво ли му пращаше Джал-Ниш?

Той нервно разгъна непромокаемата опаковка. Вътре имаше две писма, първото адресирано до него, второто до „Отговорник на пробация Ги-Хад“. Него Ниш подаде на получателя, учуден. Ги-Хад бе заемал този пост в продължение на десет години.

Самият Ги-Хад объркано се взря в плика, после го разряза, извади писмото и се обърна. Ниш се отдалечи до прозореца и седна. Още не бе отворил писмото си, но имаше неприятно предчувствие.

Механикът все още бе втренчил невиждащ поглед сред паяжинестото стъкло, когато бе сепнат от възклика на Ги-Хад. Сега Ниш разкъса плика (без дата).

Джал-Ниш Хлар

Перквизитор на провинция Ейнунар

Цепнатината

Мунинг Хар

Фасафарн

 

Механик Крил-Ниш,

Изключително съм недоволен. Докладът ти в такава степен бе притеснил Фин-Мах, че тя ми го изпрати по скит. Некомпетентността ти ме удивлява. Занаятчия Тиан брилянтно е разрешила два проблема, измъчвали кланкерите ни през последните месеци. Имаме големи планове за нея.

Ниш вдигна поглед от писмото и промърмори:

— Но тези проблеми бяха разрешени от Иризис.

Ги-Хад рязко се извъртя към него и размаха космат юмрук.

— Иризис е допуснала една грешка — процеди той. — Тиан е описала модификациите си преди да полудее. Този й доклад е бил открит в джоба й от другия осведомител на баща ти. Онзи, който не е некадърен идиот. Той преценил, че аз също съм заговорник и се е свързал директно със следователя в Тикси. И сега Джал-Ниш подлага на съмнение моята лоялност. Моята! — задави се той. Отскубна една страница, прикрепена към писмото му, и я хвърли в лицето на Ниш.

Това беше въпросният доклад на Тиан. Механикът го прочете и побледня. Нямаше съмнение, че е истински. Явно Иризис стоеше зад всичко: саботажите, подхвърлените доказателства, кристалната треска. Ниш разбра, че с него е свършено. Обречен! Защо й се беше оставил да го оплете по подобен начин? Защо не бе послушал съмненията си? Поднови четенето.

Дневникът на Тиан разкрива, че тя притежава редки умения, каквито не се срещат в нито една от шестдесет и седемте фабрики в югоизточния квадрант. За щастие в твоята фабрика разполагам и с кадърни хора, макар че им бе необходимо известно време, за да проучат всичко. Не е имало никаква кристална треска, идиоте мой! Пристъпът е бил причинен от калунова тинктура — билка със силни халюциногенни свойства. Това е дело на предателя, трижди проклет глупако! Някой, който работи с врага.

Очевидно е, че в тази фабрика има заговор. По тази причина пристигам лично, за да се заема с разследването. За момента никой не е свободен от подозрение, особено ти и твоята приятелка Иризис. Научих, че си отправял заплахи към занаятчия Тиан. Защо, Крил-Ниш, защо? От този момент биваш свален от позицията на осведомител. Бъдещето ти ще бъде изяснено допълнително. Дал съм съответните инструкции на Ги-Хад за наказанието ти.

След като го изтърпиш, моментално ще се отправиш към Тикси заедно с Ги-Хад, за да доведеш Тиан обратно. Ще се убедиш, че тя е в оптимално здравословно състояние, за да може да възобнови работата си. Възложил съм на следовател Фин-Мах да се заеме с разследването във фабриката до моето пристигане. Погрижи се да няма повече изменяни доказателства, иначе главата ти бързо ще се търколи от раменете.

Ако се справиш добре и ако Тиан се възстанови изцяло, има вероятност отново да бъдеш върнат на осведомителската си позиция. Ако се провалиш, ще се озовеш на предната линия — толкова бързо, колкото е възможно да бъдеш транспортиран. Скрутаторът не се посвени да ме уведоми, че също споделя недоволството ми.

Перквизитор Джал-Ниш

Писмото се отрони от треперещата ръка на Ниш. Докато се привеждаше, за да го вземе, погледът му срещна очите на Ги-Хад. Смуглото лице на отговорника бе побеляло като хартия. Кипящ от ярост, той изрева:

— Защо си сторил това, механико? Стража!

Ги-Хад се изстреля към вратата, крещейки с такава сила, че стените на кабинета закънтяха. Двама пазачи дотичаха веднага, следвани от още неколцина.

— Отведете този човек до стълба за наказания и го съблечете. Изкарайте всички да гледат. Искам цялата фабрика да го види!

Войниците повлякоха Ниш, а ревът продължаваше да се носи. Личеше, че Ги-Хад здравата се е стреснал. Какво ли е съдържало неговото писмо?

Механикът бе съблечен и привързан към средния стълб. Не след дълго дочу някакви писъци, след което се сдоби с компания — голата Иризис бе привързана на съседния стълб. Ниш й хвърли убийствен поглед, на който тя издържа, без да трепне. Бледата й кожа започваше да синее, защото температурата беше под нулата.

— Проклинам деня, в който те срещнах! — просъска той.

Жената го изгледа презрително.

— И аз не бих могла да кажа, че си струваше, Нишченце.

Двамата останаха вързани повече от час, докато всички работещи във фабриката се съберат. Ниш вече не усещаше пръстите на краката си. Как бе могъл да сглупи по такъв начин? През цялото това време Иризис е дърпала конците. Но защо й е да предава всичко, което придаваше смисъл на живота й? Нямаше логика.

Най-сетне Ги-Хад се появи.

— Когато татко научи за това… — поде Ниш.

— Самият той го нарежда! — бясно съсна отговорникът. Застанал пред събраните работници, той зачете съответния откъс от писмото.

Аз, перквизитор Джал-Ниш Хлар, нареждам на отговорник Ги-Хад, понастоящем поставен на изпитателен срок, лично да удари двадесет камшика на моя некадърен син, Крил-Ниш, и на занаятчия Иризис, по подозрения в съучастничество в отравянето на занаятчия Тиан, прогонването й в размножителната палата, а също и други престъпления, които за момента няма да назова.

Следващите думи затрудниха четящия.

Ги-Хад ще чисти отпадните тръби до края на жалкия си живот.

Докато изчакваше камшика да захапе гърба му, Ниш извърна глава към Иризис, вперила поглед право напред.

— Баща ми пристига лично — рече той тихо. — Какви доказателства ни уличават?

— Показанията на един човек — мрачно отвърна младата жена.

— Кой?

Красивите й устни се присвиха.

— Дори и да знаех, не бих ти казала.

— Не може ли вината да се прехвърли нему?

— Само ако е мъртъв! — Тя оголи острите си зъби.

Първият удар се стовари върху нейния гръб. Иризис се сгърчи, отметна глава, отвори уста, но не изпищя. Сетне възлестият кожен ремък удари Ниш и го потопи в прекалено дълбока агония, за да му остави време да обръща внимание на друго. А имаше нещо по-лошо и от агонията: болката от унижението.

Ожесточението на Ги-Хад съответстваше повече на смъртна, отколкото на назидателна присъда. Крил-Ниш се пречупи на шестнадесетия удар. Механикът изрева от болка. Стори същото и при четирите оставащи удара. Виеше и когато някакво момче намаза гърба му с лекарство.

Едва тогава той осъзна колко силна воля притежаваше Иризис. Жената бе прехапала устната си. Гърбът й се бе превърнал в кървава пихтия, белязала плътта й за цял живот, но занаятчията дори не бе изскимтяла.

Ниш с ужас гледаше капещата по гърба й кръв. Самият той надали изглеждаше по-добре.

— Не мога да сторя нищо! — процеди той. — Трябва да отида в Тикси с Ги-Хад.

— И още по-добре! — просъска Иризис в отговор. Тя се изправи, повдигнала гърдите си. В този момент механикът я желаеше по-силно от когато и да било.

 

 

Ниш и Ги-Хад поеха незабавно, но след час бяха принудени да се върнат, защото се беше разразила тъй силна снежна буря, че имаше опасност да бъдат отвеяни от пътя. Когато се върнаха във фабриката, четири часа по-късно, вече се стъмваше.

А там цареше суматоха. Аптекар Мул-Лим се беше самоубил, поглъщайки екстракт от смола. Ужасната смърт беше оставила устата и устните му покрити с мехури, а от трупа се носеше фенолна воня. Нямаше свидетели. Предполагаше се, че той е отровителят на Тиан, макар че мнозина се чудеха за причината, накарала го да отнеме живота си именно по такъв болезнен начин. Регистърът му бе отворен на предпоследната страница. Там бе записана стъкленица тинктура от калунов корен, име на пациента липсваше.

Плъзна слух, че той е бил отхвърлен от Тиан, отровил я е за отмъщение, и сега, след като е разбрал, че ще бъде разкрит, се е самоубил. Ги-Хад подробно разпита Иризис и Ниш, но никой от двамата не знаеше нищо. Нямаше и свидетели, които да са ги видели в близост до местопрестъплението. Ги-Хад бе принуден да ги освободи. Смъртта на аптекаря беше от полза за всички.

Иризис бе разпитана втора. В коридора Ниш я догони, за да се поинтересува за шестчасовия й разпит.

— Не зная нищо — рече му тя и продължи.

Механикът се давеше от тревога. Напълно възможно беше Иризис да го е сторила. Да, Ниш здравата бе загазил.

 

 

Следовател Фин-Мах не дойде на следващия ден, когато Ги-Хад и Ниш отново потеглиха за града. Вероятно лошото време бе възпрепятствало и нея. Снегът бе спрял да вали, само че вятърът бе навял преспи върху пътя.

Двамата пристигнаха в Тикси по пладне със зачервени и обрулени лица. Пазачът пред входа на палатата се усмихна презрително при вида на Ниш, който от своя страна трепереше да не би онзи да спомене нещо за предишното му посещение. А в кабинета на матроната ги очакваше неприятна изненада. Оказа се, че Тиан е избягала през нощта.

Ги-Хад простена и сграбчи главата си с две ръце, сякаш се опитваше да изцеди болката от нея.

— Някаква представа къде е отишла?

— Откъде бих могла да зная? — тросна се матроната. — Ще ми се никога да не я бях виждала. Щетите, които тя нанесе на репутацията ни, няма да бъдат отстранени лесно. Възнамерявам да си получа парите обратно.

— Ти много добре знаеше какво купуваш! — кресна Ги-Хад. Нямаше намерение да се остави да бъде използван.

— А ти каза, че тя е неизлечимо луда!

— Това беше диагнозата, която ми съобщиха целителите — сухо каза отговорникът.

— Тя се събуди с всичкия си. Дори се оказа коварна.

— В такъв случай би трябвало да платиш повече, а не по-малко. — Все пак Ги-Хад се радваше, че Тиан се е възстановила. — Значи никой не знае къде е тя?

— Не. Поведе всички ни за носа, после изчезна.

— Фабриката ще откупи договора й — заяви Ги-Хад — веднага щом тя бъде намерена.

— Я почакай… — поде дебелата.

— Ще има добавка. И трябва да те предупредя…

— Да? — рече тя, вече по-внимателно.

— Това е по нареждане на перквизитор Джал-Ниш Хлар.

— Разбира се, че ще сторим всичко по силите си, за да съдействаме — бързо каза матроната.

— Тя имаше ли посетители?

— Само един дърт миньор. Изобщо не трябваше да го пускам.

Майката на Тиан също бе разпитана, ала от нея получиха единствено оплаквания — отчасти за неволите, които причинила дъщеря й, но главно заради неявяването на някакъв клиент. После отидоха да посетят следователя, но Фин-Мах бе заминала. Привечер, когато наближаваха обгорената порта на града, не бяха научили нищо.

— Не може да е отишла далеч — рече Ниш. — Без пари, дрехи и приятели.

— Може би е някъде по крайбрежието — отвърна Ги-Хад. — Там има роднини.

Край портата научиха първите полезни сведения, защото сред пазачите се намираше и онзи, стоял на пост в нощта на бягството на Тиан.

— За малко да изгори цялата караулна. — Той посочи към обгорените дъски. — И бе поставила резето така, че да падне след като тя дръпне вратата. Ако не бях видял с очите си как то пада, нямаше и да разбера, че някой е излязъл.

Ниш възнамеряваше да отправи хаплив коментар относно интелигентността на стражите (цял ден бе в отвратително настроение, гърбът го болеше ужасно), но улови предупредителния поглед на Ги-Хад и замълча. В крайна сметка кашата, в която се беше забъркал механикът, не му позволяваше да коментира останалите.

— Имаш ли някаква представа накъде може да е поела?

— Право по пътя — посочи пазачът.

— Би могла да се е отбила встрани.

— Проследих я веднага щом се развидели — каза войникът. — Тя беше поела към фабриката. Чудно, че не сте се натъкнали на нея.

— Може би ни е чула. — Ги-Хад му даде монета за информацията.

Около час по-късно се натъкнаха на войник и двама транспортни, крачещи с изтощен вид, със сведени глави.

— Хей! — викна Ги-Хад.

Тримата повдигнаха глави. Войникът понечи да избяга, но останалите го спряха. Ги-Хад дотича до тях, разпръскващ снежни вълни. Ниш също се впусна в бяг, което никак не се харесваше на клетия му гръб.

— Това е отговорник Ги-Хад! — провикна се една от транспортните. — Слава на боговете. Сър, сър, нападнаха ни лиринкси.

Тя се олюля и едва не падна. Ги-Хад я улови.

— Товаровчик Ел-Лин, нали?

— Точно така, сър! Поласкана съм, че сте ме запомнили. — Тя докосна първо едното си рамо, а после и другото, в знак на уважение. Беше едра, широкоплещест жена с як врат. Косата й беше къса, а лицето, макар и загрубяло, не беше грозно. Очите й, и без това тесни, сега тя бе присвила.

— Разкажи ни за нападението, Ел-Лин. Предполагам несъмнено познаваш механик Крил-Ниш.

— Видях го на наказанието. — Тя извърна поглед, но Ниш въпреки това се изчерви. — Десет души бяхме тръгнали с нов кланкер. Потеглихме със закъснение заради пукната предна опора. При завоя на скалистата част от пътя отгоре ни се стовари канара и премаза машината. Чудовищата изскочиха от скалите. Три бяха. Всички останали са мъртви. Ние се намирахме отпред и успяхме да избягаме. — Тя потръпна при спомена. — Лиринксите започнаха да ядат Уол… и бедния Иди…

Жената зарови лице в шепите си:

— Да ядат хора… Ужасно беше!

— Ами кланкерът? — попита Ги-Хад. — Ще може ли…

— Беше разрушен, сър.

— Изцяло?

— Задната част бе смазана с все хората. Чудовищата се нахвърлиха върху останалите войници. Те се сражаваха храбро, но напразно. Ние захвърлихме товара и побягнахме.

— Страхливци! — изсумтя самозабравилият се Ниш.

— Млъкни, момче! — ревна Ги-Хад. — Или ти ще идеш да им правиш компания. Постъпили сте добре, Ел-Лин. Товарът може да бъде заменен, но хората са незаменими. От коя посока изникнаха лиринксите?

— От склона на планината — промърмори мъжът, който се бе опитал да побегне.

— А видяхте ли накъде поеха?

— Те все още се мъчеха да отворят кланкера, когато ги оставихме.

— И не сте срещали други хора? Например занаятчия Тиан?

— Не — рече Ел-Лин. Спътниците й също поклатиха глави.

— Ще продължим внимателно. — Ги-Хад извади ножа си. Останалите не бяха въоръжени, по тези места никога не се бе налагало.

— Това не ми харесва — промърмори той към Ниш. — Лиринкси в планината, нападат керваните ни… Има нещо, което не ни е казвано. И какво е станало с Тиан? Сега тя ни е нужна повече от когато и да било.

— Може би се е натъкнала на кланкера и лиринксите са изяли и нея.

— Моли се да не е така, Ниш! — заяви отговорникът.

Беше късен следобед, когато достигнаха мястото на засадата — по пътя се бяха проснали издължени сенки. Ветрец разнасяше миризмата на кръв и изпражнения. Снежен орел, оцапал клюна и перата на гърдите си с червено, лениво се издигна при приближаването на хората. Но не се отдалечи, а кацна на клона на един бор, откъдето се загледа в натрапниците, прекъснали храненето му.

Ги-Хад навъсено се вторачи в металния труп.

— Някакъв шанс да бъде поправен, механико?

Ниш поклати глава.

— Дори и да можеше, не би се намерил оператор, склонен да го подкара. На подобни машини им лепват прозвище „мъртвешки кланкер“. Хедронът вероятно ще е съхранил следи от лиринксите и…

— Поне бихме могли да използваме някои от частите.

— Възможно. — Ниш надникна вътре, но само един поглед бе достатъчен, за да го накара да се дръпне рязко, да отиде встрани от пътя и да повърне закуската си. Сетне, потънал в мрачни мисли относно огромните усилия, които трябваше да положи, за да се реабилитира, той забърза обратно и поде: — Съжалявам, до този момент не бях…

— Просто се заеми — остро каза Ги-Хад. Самият той също изпитваше известни затруднения със стомаха си.

Този път Ниш задържа дъха си. Операторът и пътниците трябва да бяха загинали моментално, макар че телата им бяха допълнително осакатени от лиринксите. Вътрешността на машината повече подхождаше на скотобойна. Миризмата остана да го преследва дори и след като издърпа глава.

— Контролерът го няма! — каза Ниш.

— Започвам да съзирам последователност. Първо саботират кристалите, после най-добрата занаятчия на фабриката, а сега крадат контролерите. Какво следва? И защо ги крадат? Да не би да възнамеряват да ги използват срещу нас?

— Не зная, сър — рече механикът.

— Това никак не ми харесва. Явно тук става нещо, което далеч надхвърля моите възможности. Не вярвах, че ще кажа подобно нещо, но ми се ще баща ти да побърза.

Не и на мен, помисли си Крил-Ниш.

— Нещо друго взето ли е?

— Не мисля.

— Товарът е разхвърлян, но доколкото помня от документите, нищо не е взето. Дори бялото злато е тук.

— Може би скотовете нямат приложение за него — рече Ниш.

— Не бих бързал да ги обявявам за скотове. Те са не по-малко умни от мен или теб. Ще вземем каквото можем, а за останалото ще изпратим още хора. Виждали ли сте Тиан? — обърна се Ги-Хад към Ел-Лин, застанала далеч от гнусната сцена.

— Не, сър.

— Много добре. Да съберем товара.

Петимата се натовариха и поеха към фабриката, където без инциденти пристигнаха по здрач. Там вече се беше разчуло за атаката, но никой не бе виждал Тиан.

— Била е зле облечена — рече Ниш, след като се консултира с описанието на липсващите дрехи, предоставено им от матроната. — Увила си е краката с парцали. Вероятно вече е мъртва.

— Нито ти, нито аз можем да си позволим да мислим подобно нещо — заяви Ги-Хад. — Ще организирам група за намирането й. Ти също ще влизаш в състава.

Ниш знаеше, че няма смисъл да се оплаква, макар да му се струваше, че мускулите на гърба му са заменени с влакнеста болка.

— В такъв случай ще са ми нужни…

— Ти няма да я предвождаш — студено го прекъсна Ги-Хад. — Не си и помисляй, че в скоро време някой ще ти повери каквото и да било. Грист! — кресна той.

Надзирателят дотича. Само след минути вече бяха организирани две групи — една за издирването на Тиан и една да прибере остатъците от кланкера и товара. Цяла нощ претърсваха пътя, понесли ярки факли. Продължиха и на следващата сутрин, но не откриха нищо.

Върнаха се в завода около пладне, където грохналият Ниш завари следовател Фин-Мах да стои на входа, смръщена яростно.