Йън Ървайн
Геомант (10)

Девет

Дъждовната зора, надникнала през прозореца на Тиан, завари спалното помещение в суматоха. Занаятчията вече не правеше разлика между сън и реалност. Медицинска сестра я прегледа и повика целителя, който кресна да му доведат аптекаря. Двамата решиха, че Тиан се е побъркала и тъкмо се канеха да й надянат усмирителна риза, когато дотича отговорник Ги-Хад.

— Какво по дяволите правите? — Той ги разхвърля встрани.

— Това е кристална треска — мрачно заяви целител Тул-Кин. Дъхът му вонеше на ракия от ряпа. — Умът й е безвъзвратно увреден. Вече я бива единствено за размножителната.

— В усмирителна риза?

Целителят сви рамене.

— Какво пък, ризата стига само до кръста. Пак може да се върши работа.

— Трънки! Фабриката не може без нея! Открий какво й има и я излекувай!

Тиан бе отведена в лазарета, където сестра изми лицето и челото й и й даде чай и бульон. Кошмарите продължиха да измъчват занаятчията до средата на деня, когато тя внезапно се изправи в леглото и запита:

— Какво правя тук?

Помнеше пристъпите, но само като сънища, които бързо чезнеха. След час вече бе забравила детайлите. Останали бяха единствено лицето на младия мъж и рушащият се сред пламък свят. Той наистина беше загрижен за нея, Тиан знаеше това. Това беше нещо повече от сън. През цялото това време той я беше търсил. Трябваше да узнае самоличността му.

В късния следобед й позволиха да се върне на работа. Чираците се скупчиха около нея, радостни от възстановяването й. Харесваха Тиан, дори и да не бяха приятели с нея.

Иризис също стоеше там, макар и с неразгадаемо лице. Тиан си спомняше, че го бе зърнала по-рано днес, по време на виденията, изразяващо не съвсем прикрито удоволствие. Всичко случило се изглеждаше тъй странно на Тиан, че тя все повече се затрудняваше да го осмисли. Дали беше получила пристъп на кристална треска? Затрудняваше се да повярва. Познаваше предхождащите болестта симптоми. И не ги беше проявила. Но пък от друга страна… страдащите от кристална треска не можеха да бъдат убедени, че са болни.

Тиан изпрати Гол да донесе сферата, кристала и шлема от стаята й и се залови за работа. Докато тя го чакаше, в работилницата й изникна Джоейн, целият прашасал. Когато я видя, миньорът просия.

— Здравата се бях изплашил — обясни той. — Само какви слухове чух! Готвех се да нахълтам и да те отнеса.

Занаятчията бе толкова трогната, че очите й се насълзиха.

— Би се обрекъл по такъв начин, за да ме спасиш? — Тя го прегърна.

— Животът вече ме е зачеркнал. Не ме е грижа как ще умра. Но на теб ти предстои толкова много живот, Тиан. Толкова много за даряване, толкова много за получаване!

Малко й оставаше да изгуби и малкото самообладание. В този момент дотича Гол, донесъл поръчаното.

— Донесе ли мехлема за главоболие? — обърна се тя към момчето.

— Вие не казахте нищо за него. Да отида ли да ви го донеса?

— Благодаря, Гол, няма нужда. Сега от теб ще искам да изнесеш кофите при работните маси на чираците.

Хлапакът отърча. Джоейн докосна сферата от жици и рече:

— Аз ще тръгвам. И да се пазиш, Тиан, притеснявам се за теб.

— Нищо ми няма. Просто сега ми се е струпала страшно много работа на главата.

— Не е само това. Тук се долавя нечия злоба. И двамата с теб знаем откъде идва. — Той погледна през рамо. Наведената над тезгяха си Иризис му отвърна с поглед, съумял да съчетае студенина и изпепеляваща ярост. — Ако някога изпаднеш в затруднения, без значение какви, потърси ме.

И той си отиде. Притисната от работата, която нямаше намерение да чака, Тиан отново се зае със сферата. Чувстваше се отвратително, тормозена едновременно от тръпки на студ и горещина, като грипава. Това бяха прояви на абстиненцията, а Тиан можеше да се бори с тях по един-единствен начин: да се потопи в работата си толкова дълбоко, че да не й остава време да мисли за друго. Но пък ако действително бе получила пристъп на кристална треска? Пресилената работа гарантираше повторната проява на болестта, този път без измъкване. Тиан се постара да прокуди тази мисъл. Тя трябваше да отстои позициите си пред Ги-Хад. И трябваше да намери решение още днес.

Няколко реда от книгата на Нунар изникнаха в ума й. Процесът може да породи променяща се аура около вложения в контролера кристал… Намиращ се наблизо чувствителник може да е в състояние да долови това излъчване, макар че при нормална употреба то се очаква да бъде незначително.

Какво бе разбирала Нунар под нормална употреба? Несъмнено е имала предвид дребни устройства, поглъщащи малко количество енергия. По времето, когато е съставяла труда си, преди повече от девет десетилетия, никой не бе и сънувал механични чудовища като кланкерите (и съответно огромните количества енергия, необходими за захранването им). За да изчезне полето край Миниенската равнина, източването на енергия трябва да е било огромно. А такъв процес би породил огромна аура. Това трябва да е правел съзреният от нея лиринкс — използвал е някакво приспособление, за да долови от разстояние излъчването на контролерите. Ето защо кланкерите биваха засичани! Всичко съвпадаше.

Хедроните трябваше да бъдат скрити по някакъв начин. Дали Нунар бе писала по този въпрос? Тиан се върна в стаята си, за да се консултира с книгата, но не откри нищо. Нунар дори не бе предвидила бързото разпространение на контролерите, още по-малко употребата им от обикновени хора, а не от гадатели. Последните притежаваха способи да се прикриват. Ето че контролерите притежаваха сериозен недостатък, неоткрит досега — видимостта им. Тиан отново прибра книгата в скривалището и се върна в работилницата.

Трябваше да попречи на хедрона да излъчва аура, като същевременно това екраниране да не пречи на притока енергия към контролера. Тиан започна да експериментира с различни материали за изработката на щит — катран, восък, глина, хартия, кожа — ала нищо от изпробваното нямаше ефект.

Може би отговорът се криеше в метала. Тя взе лист кована мед и уви хедрона в него, като се чудеше дали кристалът изобщо ще проработи. Ако металът блокираше аурата, можеше да прекъсне и достъпа до енергийното поле. Само че хедронът функционираше безотказно. Нямаше как да бъде иначе — енергията не биваше извличана от полето през материалния свят, а чрез субетерен проход. Това бе упоменато в Специалната теория и представляваше самата основа на гадателството.

Проблемът пред Тиан се оказа друг: медта спря излъчването на кристала, но също така и не позволяваше изтеглената от полето енергия да премине в контролера. Тиан нагъна листа така, че да не докосва металните конектори. Това позволи на енергията да потече, но аурата също бе видима.

Сетне Тиан опита със сребро. С него резултатът беше по-добър заради по-голямата мекота на метала, само че аурата продължаваше да изтича. Тя прикачи вътрешните краища на пипалата към страните на хедрона с помощта на гореща смола. Контролерът работеше не по-зле от преди, може би дори и по-добре. Ами ако опиташе със златен лист? Златото беше по-податливо на обработка от среброто. Би могла да наложи слоевете така, че да запечата хедрона.

Тя отиде в работилницата на майстора, отключи склада и от бутилка измъкна топче злато. С удари на чука го разтегли до големината на страница, сетне провери за дупки. Нямаше.

Тиан внимателно уви хедрона, с насмолените контакти, в злато. След като се убеди, че го е запечатала изцяло, тя отново проведе теста. Оказа се, че все пак е пропуснала място край един от конекторите, защото се долавяше слабо излъчване на аура. След като отстрани пропуска си, хедронът стана невидим.

Тя покри целия увит хедрон с топла смола, като преди това се убеди, че не е прекалено гореща, заглади я с шпатула, увери се и за липсата на въздушни мехурчета и притисна личния си печат. Сега никой не можеше да наруши целостта на покритието, без да остави следи. Нито пък щеше да е в състояние да изложи хедрона на слънчева светлина или топлина. Тиан бе решила два проблема едновременно.

Изчака смолата да се стегне и отново изпробва контролера. Устройството работеше безотказно, без да разкрива излъчване. Тя записа откритието в дневника си, състави и доклад до Ги-Хад, в който описа подробно опитите си.

Занаятчията прибра доклада в джоба си и се прозина. Главата я болеше ужасно. Време беше да си навакса съня, от който снощи я бяха лишили кошмарите. И да сънува онзи младеж. Тази мисъл извика усмивка на лицето й. Тя настрои контролера да продължи да работи, за да изпита евентуалните ефекти при продължителна експлоатация, заключи вратата и се отправи към стаята си.

Тиан лежеше на леглото си в напразен опит да примами съня, който все не идваше и не идваше. А главоболието й ставаше унищожително. Беше жадна, но се чувстваше прекалено уморена, за да стане и напълни каната си от бъчвата в коридора. Задоволи се да вземе двойна доза мехлем и да го втрие в слепоочията си. Не изглеждаше да има ефект. Болката продължаваше да кънти с ритъма на сърцето й.

Тя се намаза още веднъж и се заслуша в тропота на дъждовните капки, които вятърът запращаше в прозореца й. Нощта беше студена — много по-студена от досегашните. Личеше, че виелиците на зимата наближават.

Не бе усетила заспиването си. Но сънищата започнаха веднага: по-ярки, по-удължени, по-ужасни. Въздухът лепнеше от пепел, прах и пари. В дробовете й съскаше жълтеникава пяна. Нова пепел, нагорещена до разтапяне, непрекъснато избликваше на облаци от склоновете на планините, за да унищожи всичко по пътя си — поля, гори, селища. Димящи могили покриваха всичко.

Младият мъж стоеше на балкона и с раздиращи викове призоваваше помощ за света си. Ала никой не идваше. В един момент той сведе глава и заплака. А горещината пресушаваше сълзите още на клепачите. Младежът гледаше как приливът лава се прокрадва все по-близо към него.

В средата на нощта някой влезе в стаята на Тиан. Натрапникът затвори вратата след себе си и запали свещта до леглото. В помещението беше много студено, ала девойката лежеше гола над завивките, плувнала в пот. Неизвестният си сложи гумена ръкавица, загреба цялото съдържание на бурканчето мехлем и го размаза по тялото й — лице, ръце, гърди, стомах, бедра, гръб. Тиан трепна няколко пъти, сетне утихна отново. Когато цялата й снага лъсна намазана, посетителят напусна също тъй тихо, както бе дошъл.

Сънищата се появиха отново. Нищо не бе останало от разсъдъка на Тиан, за да ги удържа. Тя се продъни в езеро кипяща лава и започна да крещи. Четири часа по-късно все още крещеше. А след още осем часа тя продължаваше да се опитва, макар буквално да не й бе останал глас. Гърлото й се беше превърнало в болезнена рана. От устата й се стичаше кръв. В един момент тя утихна — поне външно. Виковете продължаваха да ехтят в главата й още часове. Девойката остана да лежи зяпнала, с отворени очи, които обаче не виждаха нищо.

От известно време Иризис не бе изпускала от очи Тиан. След като лично бе видяла успеха на последния й експеримент, русата занаятчия си бе легнала замислена. Писъците на Тиан я бяха събудили и тя бе отишла да провери какво става. Видя съветващите се целители и бързо разбра случилото се. Очевидно Тиан си беше изгубила ума заради кристална треска. С това пред Иризис се откриваше дългоочакваната възможност.

С помощта на шперц тя влезе в работилницата на Тиан. От дневника й научи всичко необходимо. Отряза последната страница и я унищожи. Накрая взе готовия контролер, както и два още незавършени. Отнесе всички необходими материали в своята работилница и се приготви за работа.

Ги-Хад посети Тиан петкратно. Никак не беше във възторг от състоянието й. Кристалната треска бе често срещано страдание сред занаятчиите, само че в тази фабрика не бяха регистрирани случаи в продължение на повече от двадесет години. Той стоя с целителя, със сестрите, дори повика предишния лечебник, Рузия, оттеглила се преди десетилетие.

— Тя се е побъркала — заяви целител Тул-Кин. Говореше завалено, защото цял ден се бе наливал. — Дори и да се възстанови, никога вече няма да бъде занаятчия. Не и такава, на която да може да се разчита.

Ги-Хад се обърна към възрастната целителка. Тя беше почти сляпа и главата й току клюмваше от немощ, ала умът й бе все още остър.

— Боя се, че той е прав — пискливо рече тя. — Не виждам надежда. Щом умовете им стигнат това състояние, рядко се възстановяват.

— И двамата вървете по дяволите! — изруга Ги-Хад. — Заводът не може без нея.

— Ще трябва да може — каза Рузия.

Обсъждането продължи още час, след което Ги-Хад отстъпи. След като Тиан нямаше да е в състояние да прилага уменията си тук, трябваше да бъде изпратена на място, където по някакъв начин да допринесе.

А в този момент изникна Иризис и му показа по какъв гениален начин е разрешила проблема с прикриването на контролерите. Отговорникът ги огледа внимателно, след което се усмихна за пръв път от (струваше му се) цяла вечност. Най-сетне един слънчев лъч сред иначе съкрушителен ден.

— Благодаря ти, братовчедке. Извинявай, че се усъмних в теб.

И той й предложи тъй копняната от нея позиция. Така, въпреки младостта си, Иризис стана действащ майстор на фабриката. А Тиан бе изпратена в размножителната палата.