Стив Олтън
Мегалодон (5)

Нощни птици

Джонас отпи от димящото кафе и изчака менюто да се появи на екрана пред него. После написа: UNIS.

UNIS:

Подводен апарат, създаден и разработен през 1979 г. от Масао Танака, президент на океанографския институт „Танака“, с цел изследване на китовите популации в естествени условия. Преустроен през 1997 г. в сътрудничество с Японския морски научно-технологичен център (ЯМНТЦ), за да регистрира сеизмични смущения в дълбоководните падини. Всяка система UNIS притежава седемсантиметрова обшивка от титан. Апаратът има три крака и тежи 1,2 тона. Издържа налягане от 2,5 тона на квадратен сантиметър и предава информация на кораб на повърхност посредством оптичен кабел.

ВЪЗМОЖНОСТИ:

Измерване и регистриране на електрически полета. Съдържание на сол, минерални залежи, сеизмична дейност, топография, температура на водата.

Джонас прегледа инженерните описания на UNIS; направи му впечатление простото устройство на системата. При спускане край сеизмичен разлом датчиците на апарата биха доловили колебанията, които обикновено предшестват земетресенията.

Южна Япония беше разположена на границата на три сеизмични плочи, които периодично се разместват и предизвикват едно от всеки десет земетресения по света всяка година. При опустошителното земетресение през 1923 година бяха загинали повече от 140 000 души.

През 1994 година Масао Танака отчаяно търсеше средства, за да завърши проекта на мечтите си — огромна лагуна за китове. ЯМНТЦ се съгласи да финансира проекта изцяло, ако институтът „Танака“ предостави двайсет и пет апарата UNIS за следене на сеизмичната активност в Марианската падина. Три години по-късно апаратите бяха спуснати успешно под вода, но след няколко седмици нещо се бе объркало и няколко от апаратите бяха престанали да изпращат така нужните данни на командния кораб, очакващ ги десет километра по-нагоре. Масао Танака се нуждаеше от помощта на Джонас, за да установи причината за неуспеха. Джонас отпи голяма глътка кафе. Марианската падина, помисли си той. Подводните изследователи я наричаха „преддверие на ада“.

Джонас я наричаше само „адът“.

Току-що излязла от банята, Тери Танака седна по хавлия на ръба на голямото легло в хотелската си стая на трийсет километра от дома на Джонас Тейлър. Той я бе ядосал с упорството и мъжкия си шовинизъм. Не беше в състояние да разбере защо баща й смята помощта му за нужна на екипа им. Тери извади куфарчето си и реши, че трябва да прегледа личното досие на доктор Джонас Тейлър.

Разбира се, тя знаеше най-важното. Беше учил в Пенсилванския университет. Бе защитил научни степени в Калифорния, Сан Диего и океанографския институт „Удс Хоул“. Бивш професор в института „Скрипс“ и автор на три книги по палеонтология. Навремето Джонас бе смятан за един от най-добрите пилоти на подводни апарати в целия свят. Беше се спускал с „Алвин“ седемнайсет пъти, през осемдесетте бе ръководил няколко експедиции за изследване на различни падини на морското дъно. След това, преди седем години, поради някаква неизвестна причина просто бе зарязал всичко.

— Не разбирам — изрече Тери на глас. Спомни си лекцията по-рано същата вечер и човека с рошавите вежди, който едва ли не го бе обвинил, че се е спускал в Марианската падина. В личното му досие обаче не се споменаваше нито дума за такава експедиция.

Тери остави папката настрана и включи портативния си компютър. Набра личния си код и влезе в мрежата на института.

Написа „Марианска падина“.

ИМЕ НА ФАЙЛ: МАРИАНСКА ПАДИНА

МЯСТО:

Западен Пасифик, източно от Филипините, недалеч от остров Гуам.

ФАКТИ:

Най-дълбоката депресия на земята. Дълбочина 35 827 фута (10 920 метра), дължина 1550 мили (2500 километра). Мястото е първо по дълбочина и второ по дължина на планетата. Най-дълбоката част на Марианската падина се нарича дълбочина „Челинджър“ на името на експедицията „Челинджър II“, която я открива през 1952 г. Бележка: тежест от 1 кг, пусната във водата на това място, ще достигне дъното след повече от час.

ИЗСЛЕДВАНИЯ (ПИЛОТИРАНИ):

На 23 януари 1960 г. батискаф „Триест“ на Американските военноморски сили се спуска до 10 911 метра дълбочина, като за малко не достига дъното на дълбочина „Челинджър“. На борда са лейтенант Доналд Уолш от Военноморския флот и швейцарския океанолог Жак Пикар. През същата година се спуска и френският батискаф „Архимед“.

И в двата случая апаратите просто са се спуснали и са се върнали на повърхността.

ИЗСЛЕДВАНИЯ (НЕПИЛОТИРАНИ):

През 1993 г. японците спускат робота „Каико“, който достига до 10 900 метра и се поврежда. През 1997 г. институтът „Танака“ разполага успешно 25 робота UNIS по продължение на дълбочина „Челинджър“.

Тери продължи да чете. Нямаше нищо за Джонас Тейлър. Тогава написа: „Военни изследвания“

ВОЕННИ ИЗСЛЕДВАНИЯ:

Вж. „ТРИЕСТ“ 1960 г., „СИЙКЛИФ“ 1990 г.

Сийклиф? А защо това име не фигурираше сред предишните данни? Продължи нататък.

„СИЙКЛИФ“; ДОСТЪП ЗАБРАНЕН. САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ПЕРСОНАЛ НА ФЛОТА.

В продължение на няколко минути Тери направи няколко опита да получи достъп до файла, но безуспешно стомахът й се сви на топка.

Бутна компютъра настрана и се замисли за лекцията. Беше се запознала с Джонас Тейлър преди седем години, на един симпозиум, организиран от института на баща й. Джонас бе поканен да изнесе лекция за дълбоководните спускания с „Алвин“. По онова време Тери беше на седемнайсет и бе помагала на баща си в организирането на симпозиума — пътуване, хотелски резервации и всичко останало за повече от седемдесет учени от целия свят. Тя бе запазила билета на Джонас и лично го бе посрещнала на летището. Спомняше си, че тогава бе хлътнала по дълбоководния пилот с атлетично тяло. Тери отвори папката и погледна снимката му още веднъж. Тази вечер професор Тейлър й се бе сторил самоуверен, но и някак безпомощен. Хубаво лице, слънчев загар, няколко нови бръчки около очите. Тъмнокестенява коса, започнала да посивява по слепоочията. Тялото му все още бе като на атлет.

Какво се бе случило с него? И защо баща й толкова настояваше да го открие? Според нея участието на Джонас Тейлър бе последното нещо, от което имаше нужда проектът „UNIS“.

Джонас се събуди и видя, че все още е облечен. Някъде наблизо лаеше куче. Присви очи към часовника. Шест сутринта. Лежеше на канапето в кабинета си, около него бяха пръснати множество компютърни разпечатки. Надигна се. Главата му пулсираше. Без да иска, ритна каната с кафето и изцапа бежовия килим. Разтри зачервените си очи и погледна към компютъра. Екранът беше угаснал автоматично. Помръдна мишката и се появи изображение на UNIS. Започна да си спомня.

Кучето престана да лае. Къщата му се стори необикновено тиха. Джонас стана, излезе в коридора и отиде до спалнята.

Маги не беше там. Леглото им не беше докоснато.