Стив Олтън
Мегалодон (33)

Каньонът

Само на двеста метра от западната стена на лагуната на Танака се намира подводният каньон на Монтърейския залив. Появила се вследствие на приплъзването на северноамериканската тектонска плоча в продължение на милиони години, голямата подводна клисура се простираше на сто километра дължина и горният й край започваше на около километър и половина под повърхността на океана. До дъното й на места имаше още четири километра дълбочина.

Каньонът представлява най-съществената част на монтърейския подводен резерват, който е и най-големият в Съединените щати. Защитената от федералното правителство водна площ е горе-долу колкото щата Кънектикът и дава подслон на 27 различни вида водни бозайници, 345 вида риби, 450 вида водорасли и 22 застрашени вида. Там ежегодно зимуват и около 20 000 кита.

Едно от най-големите същества, населявали някога планетата, се движеше на север покрай стръмната стена на каньона със скорост от около пет възела. Дългият трийсет метра и тежащ повече от двеста тона женски син кит плуваше на двеста метра дълбочина и поглъщаше малки частички планктон. Точно отгоре беше малкото й, шестмесечно китче, което често излизаше на повърхността, за да поема въздух. Майка му имаше нужда от не повече от три до пет вдишвания на час, но то трябваше да се отделя от нея веднъж на всеки четири-пет минути.

Пет мили южно, в пълна тъмнина, над скалистото дъно на каньона се плъзгаше бял фосфоресциращ отблясък. След като бе напуснал крайбрежните води на Хаваи, мегалодонът бе попаднал на топло подводно течение, което минаваше по продължение на екватора и продължаваше на югоизток. Подобно на самолет по въздушно течение, мегалодонът се бе възползвал от подводната река и бе прекосил Тихия океан, за да достигне тропическите води край Галапагоските острови. Оттам се бе отправил на север, покрай Централна Америка, като по пътя бе ловувал сини китове и малките им.

После, с приближаването си до водите край Байя, сетивата му бяха доловили пулса на хиляди живи сърца и движещи се мускули. Инстинктите го бяха накарали да се отправи на север, към каньона край Монтърей.

Термалните извори на дъното бяха нещо познато. Теченията и температурите на дъното на каньона бяха като тези в Марианската падина. Като териториален хищник, женският мегалодон възприе района като свой нов дом. Сетивата му не доловиха присъствието на други мегалодони и следователно територията принадлежеше само на него.

Мегалодонът дебна синия кит и малкото в продължение на три часа. Сетивата му подсказваха, че малкото е уязвимо, но въпреки това изчакваше на разстояние. С едното си око вече не виждаше нищо и не искаше да рискува да се покаже на повърхността, докато има дневна светлина.

Продължи да следва жертвите си в очакване на нощта, когато щеше да се нахрани отново.