Стив Олтън
Мегалодон (35)

Живот и смърт

Докато пулсът на хиляди живи сърца и трептящи плавници продължаваха да натоварват сетивата на мегалодона, албиносът леко се изкачи на повърхността. Нощта най-после беше настъпила.

Ловецът бързо приближи малкото китче. Майката престана да се храни, защото долови опасността, която дебнеше отзад. Издигна се на повърхността и застана плътно до малкото си. Заплуваха по-бързо — от зъбите на хищника ги отделяше по-малко от километър.

След няколко минути мегалодонът зае позиция за нападение. Отвори челюсти и внимателно се насочи към малкия бозайник, като внимаваше да избегне опашката на майка му. Тогава, точно когато щеше да се спусне напред се случи нещо странно.

Огромната акула се разтресе бясно и се загърчи в силни спазми. Изостави набелязаната жертва и бързо се спусна към дъното. Мускулите й се свиха и тя заплува в кръг. Малко по-късно, след силен тласък, който разтърси цялото й тяло, от родовия й път излезе малко. Беше мъжко, съвсем бяло, дълго към два метра, тежеше около половин тон. Зъбите му бяха по-ситни, но по-остри от тези на майка му. С напълно развитите си сетива малкото беше способно да ловува и оцелява само. То остана за момент на място, леденосините му очи съзряха майката и инстинктът му го предупреди за надвиснала опасност. Без да се бави, заплува в южна посока по дъното на каньона.

Майката потрепери отново и изхвърли от тялото си още едно малко, напред с опашката. Беше женско, с около метър по-дълго от първото. То се стрелна покрай майка си, като едва успя да избегне инстинктивното, смъртоносно ухапване на зловещите й челюсти.

След още една, последна конвулсия, женската роди и трето малко сред облак кръв и родова течност. То падна на дъното, после цялото се разтърси. Пелената над очите му се свличаше бавно.

С едно трепване на опашката майка му се спусна към него отгоре и откъсна цялата му задна част. Новороденото се загърчи от болка на дъното, напълно безпомощно. Тази, която му бе дала живот, го довърши само след миг.

Хищницата остана на дъното, изтощена от родилните мъки. Отвори уста и остави водата да облее хрилете й, за да диша. Постепенно главата й започна да се движи хоризонтално, ноздрите се разшириха. Вече „виждаше“ района и с обонянието си.

И отново долови влудяващите вибрации на мигриращите китове, но и нещо друго… кръв. Раздвижи опашката си и започна да се издига. Поднови движението си на север. Мина на десет метра от канала, който свързваше лагуната на Масао Танака с Тихия океан.