Стив Олтън
Мегалодон (37)

Котка и мишка

— Мак, там има парчета месо и кръв — извика Джонас. С бинокъла за нощно виждане бе забелязал сивкави петна на фона на по-тъмната вода.

Мак хвърли поглед към монитора.

И аз ги виждам.

— Къде сме?

— На двайсет и шест мили западно от Сан Франциско Оттук би трябвало да се виждат Фаралонските острови. — Мак забеляза на монитора две топли петна — явно двоен двигател на лодка. — Какво ли прави там тази яхта?

— Слез малко по-ниско.

Хеликоптерът се спусна на сто и петдесет метра.

Джонас погледна през бинокъла и фокусира палубата на кораба.

— А… познавам тази яхта — отбеляза той. — Това е „Магнат“! На Бъд Харис!

— Оня, за когото ми каза, че чукал жена ти ли? — Мак направи кръг над яхтата. — Да видя ли дали ще улуча палубата със сандъчето за инструменти от тая височина? И какво прави тоя чувал с пари тук? Защо лее кръв от тази яхта за двайсет милиона долара?

Джонас свали бинокъла от очите си и каза:

— Меги.

 

 

На борда на „Магнат“ цареше хаос. Капитан Талбът бе запалил двигателите, после отново ги бе угасил, защото се опасяваше, че шумът им може да привлече мегалодона. Род беше възбуден и крещеше на всички, че трябва да продължат да снимат, а Бъд бе изпаднал в шок, бе коленичил на палубата и стискаше главата си с ръце. При появата на хеликоптера бе изпаднал в паника, защото бе решил, че е на бреговата охрана и че идва да го арестува заради мъртвия кит.

— Бъд! — извика Аби. — Някакъв тип от хеликоптера иска да говори с теб. Казвал се Джонас.

— Джонас ли каза?

Бъд скочи и изтича при радиостанцията.

— Джонас, вината не е моя! Познаваш Меги. Винаги прави каквото си иска.

— Бъд, успокой се — извика Джонас. — Какво искаш да кажеш?

— Мегалодонът. Отмъкна я. Заедно с проклетия плексигласов цилиндър. Вината не е моя!

 

 

Мак видя мегалодона и посочи червеното топло петно на монитора. Кръжеше на двайсет метра под повърхността, на около триста метра от носа на яхтата.

— Не улавям топла следа от Меги. Сигурно е с неопренов костюм. — Джонас насочи бинокъла. — Струва ми се, че я виждам — рече той, след като забеляза едва видимите очертания на костюма й. Колко ли кислород й бе останал? Той взе микрофона на радиостанцията. — Говори Джонас. Колко кислород й е останал?

Род Милър грабна микрофона.

— Джонас, тук Родни. Предполагам, че за не повече от пет минути. Ако успеем да отвлечем вниманието на мегалодона, ще я измъкнем.

Джонас се опита да мисли. Как би могъл да отвлече вниманието на звяра? С хеликоптера? Тогава забеляза надуваемата лодка.

— Бъд, гумената лодка в изправност ли е?

— Лодката ли? Да, напълно.

— Приготви я за спускане — нареди Джонас. — Слизам при вас.

 

 

Меги се напрягаше да остане будна. Всичко я болеше, но болката бе полезна, защото й пречеше да се унесе. Водолазната й маска се бе спукала и в очите й течеше вода. Ушите й бучаха, дишането й бе болезнено. Мегалодонът продължаваше да кръжи обратно на часовниковата стрелна и я гледаше със здравото си ляво око. Тялото му хвърляше причудливи отблясъци, които осветяваха неопреновия костюм на Меги. Тя провери запасите от кислород — оставаха й три минути.

Трябва да се измъкна, каза си. Грабна камерата и я притисна към гърдите си — не искаше да я изостави.

 

 

Джонас увисна на въжето от макарата на хеликоптери. Пушката бе на гърба му, а слушалките висяха на врата му.

— Мак! — извика той. — Изчакай да ти дам сигнал и го освети с прожектора.

— Не се безпокой за мен, Джонас. По-добре внимавай да не те изяде.

Джонас вдигна палец нагоре и Мак го спусна на палубата на „Магнат“.

Бъд и Родни го уловиха за кръста и той откопча коланите.

— Готови ли сте?

Бъд посочи десния борд.

— Лодката е във водата. Какво искаш да направим?

— Ще отвлека вниманието на мегалодона. Когато ме последва, закарайте яхтата при Меги и я извадете от водата по най-бързия начин.

Бъд помогна на Джонас да се спусне в лодката. Моторът беше „Джонсън“, шейсет и пет конски сили. Запали го и вдигна поглед към Бъд.

— Изчакай Мак да ти даде знак, че мегалодонът се е отдалечил. После изтеглете Меги. Ясно?

Бъд кимна. Лодката се плъзна по водата. Двигателят ревеше оглушително.

— Мак, чуваш ли ме?

Хеликоптерът беше увиснал на седемдесет метра височина.

— Лошо, приятел. Петдесет метра. Не приближавай прекалено… Джонас, твърде близо си. Изплува!

Джонас направи рязък завой миг преди гръбната перка да се появи на повърхността на пет метра от лодката. Подкара към открито море.

— Как се справям?

— Завий вляво! Бързо! — извика Мак.

Лодката сви рязко и челюстта на мегалодона изчатка във въздуха.

— Джонас, престани да дрънкаш. Карай на зигзаг, не спирай! Не можеш ли по-бързо? Точно под теб е!

Джонас се наведе и форсира двигателя. Не виждаше мегалодона, но знаеше, че е наблизо.

— Мак, кажи на Бъд да тръгва.

 

 

„Магнат“ оживя, двата двигателя изпуснаха синкав дим и яхтата потегли. Меги вече бе излязла от цилиндъра. Бе оставила водолазната маска вътре. Тя стисна камерата и заплува нагоре с всички сили.

 

 

— Джонас — извика Мак. — Няма го.

— Какво? Повтори!

Мак се вторачи надолу. Мегалодонът се бе отказал от преследването.

 

 

Меги плуваше в тъмнината, слепоочията й пулсираха. Главата й се показа на повърхността на три метра от яхтата. Пое дъх и чу възторжените викове на екипажа.

— Браво, шампионе! — изрева Питър.

— Меги, качвай се на проклетата яхта! — извика Бъд. Изтощена, тя се освободи от кислородните бутилки и доплува до борда.

— Бъд, поеми камерата! — Напрегна всички сили, за да я вдигне, но устройството бе твърде тежко.

Бъд се наведе над парапета и протегна ръце.

— По дяволите, Меги, не я достигам!

Меги почувства, че й се вие свят.

— Вземи шибаната камера, Бъд! — извика с последни сили тя.

Той нямаше избор. Наведе се, като стисна парапета с лявата си ръка и протегна дясната надолу. Най-после успя да улови камерата и да я вдигне. Подаде я на Родни, който я пое и… изпищя.

Меги се бе издигнала над водата върху отворената паст на чудовището. Мегалодонът продължи да я издига. Тя беше изпаднала в някакъв унес — въобразяваше си, че се е извисила над палубата и я гледа отгоре.

Аби Шварц стоеше край парапета, прикрила устата си с длан, с ужасено лице. Не ми е студено, помисли си Меги, когато почувства топлината от устата на мегалодона. Все още не разбираше къде е и какво става с нея.

Огромният звяр се спусна отново надолу. Стисна челюстите си бавно, като постепенно изтласка въздуха от дробовете на Меги. Когато триъгълните остриета проби ха гръдния й кош, тя се стресна от болката и дойде на себе си. Нададе пронизителен писък, който секна, когато главата й потъна под водата.

Бъд дишаше учестено, крайниците му не му се подчиняваха. Подводните прожектори край яхтата все още светеха и осветяваха главата на чудовището. Бъд не бе в състояние да помръдне, вторачен в адската гледка съвсем близо под повърхността. Струваше му се, че съществото се усмихва, докато Меги размахва ръце и крака и се мъчи да изкрещи, полузадушена в челюстите му. Мегалодонът сякаш си играеше с нея. Бъд видя кръвта, която излизаше от отворената уста на любовницата му, последните спазми на агонията.

Хищникът погледна Бъд. Тогава кошмарната уста се отвори, образува се вакуум и Меги изчезна в черния водовъртеж. Бъд изкрещя. На повърхността изплува кърваво петно.

Бъд изпадна в шок. Не можеше да помръдне. Затвори очи и зачака смъртта си. Сякаш по покана чудовището се показа над повърхността с отворена уста, за да получи следващата порция.

Ослепителният лъч от небето разцепи мрака, сякаш бе изпратен от бога. Той освети виждащото ляво око на чудовището и го ослепи напълно. Мегалодонът се изви странично от ужасната болка, а Джонас Тейлър, в гумената лодка, се прицели с пушката и изстреля новия предавател в корема му.

Мегалодонът падна назад в морето и образувалата се вълна събори Джонас от лодката. Той доплува бързо до яхтата и се покатери на борда.

Стомахът му се бе свил на топка. Падна на колене върху палубата и повърна.