Стив Олтън
Мегалодон (22)

Възстановяване

Военният полицай, който дежуреше пред стаята на Джонас в болницата на военноморска база „Аура“, стана и препречи пътя на Тери.

— Извинете. Нямам право да пускам журналисти.

— Не съм журналистка.

Полицаят я изгледа подозрително.

— Но и определено не приличате на роднина.

— Казвам се Тери Танака. Аз бях с…

— О… извинете ме. — Полицаят отстъпи встрани. — Извинете ме. И… моите съболезнования. — Той извърна поглед.

— Благодаря — каза Тери тихо и влезе в стаята на Джонас.

Той лежеше до прозореца, на челото имаше превръзка. Изглеждаше изтощен и блед.

— Съжалявам — промърмори той едва чуто. Гласът му беше слаб.

Тери кимна мълчаливо.

— Радвам се, че си добре.

— Говори ли с баща си?

— Да… ще бъде тук сутринта.

Джонас се обърна към прозореца, без да знае какво повече да каже.

— Тери, вината е моя…

— Не е вярно. Ти се опита да ни предупредиш. Ние ти се подигравахме.

— Не трябваше да оставя Ди Джей да се спусне. Трябваше да…

— Джонас, престани — прекъсна го Тери рязко. — Стига ми собственото ми чувства за вина, нямам нужда и от твоето. Ди Джей беше възрастен човек и съвсем определено не би те послушал. Да видим фактите такива, каквито са. Той държеше да се спусне въпреки предупрежденията ти. Всички ние сме потресени… ужасени. Не знам какво ще стане сега. Не мога да мисля за бъдещето… — Бадемовите й очи се напълниха със сълзи.

— Успокой се, Тери. Ела тук.

Тя седна на леглото му, прегърна го и се разплака на гърдите му. Той погали косата й, опита се да я утеши.

След няколко минути Тери стана и избърса очите си.

— Това е рядко за мен. Никога не плача.

— Не е задължително вечно да стискаш зъби.

Тя се усмихна.

— Задължително е. Майка ми почина, когато бях много малка. Трябваше сама да се грижа за татко и Ди Джей.

— Как е баща ти?

— Съсипан е. Трябва да му помогна да се съвземе, а нямам представа какво да направя… Трябва ли да има погребение? Нямаме труп. — Сълзите отново замъглиха погледа й.

— Поговори с ДеМарко. Нека организира церемонията.

— Добре. Искам да свърши всичко това. Искам да се върна в Калифорния.

Джонас я погледна за миг.

— Тери, все още не сме приключили с тази акула. Трябва да ти кажа нещо. В бездната имаше два мегалодона. Този, който извадиха на повърхността със стоманеното въже, беше разкъсан от друг, женски, по-голям. Женската тръгна нагоре след трупа…

— Джонас, няма страшно. Всички на борда гледаха. Нищо друго не се появи на повърхността. Хелър смята, че другата акула, женската, не би могла да оцелее в ледената вода. Ти сам го твърдеше…

— Тери, изслушай ме. — Джонас се опита да се надигне, но болката го принуди отново да се отпусне на леглото. — От мъжкия екземпляр изтече много кръв. Мегалодоните са като големите бели акули. Те не са топлокръвни като бозайниците, но телата им са топли. Някои учени наричат явлението гигантотермия. Това е способността на някои видове да поддържат висока телесна температура благодарение на големия телесен размер, забавения метаболизъм и топлоизолиращите свойства на външните тъкани…

— Джонас, престани да ми четеш лекции. Не разбирам.

— Мегалодонът може да поддържа висока телесна температура. Кръвта му се затопля вследствие движението на мускулите. Става дума за десет-дванайсет градуса повече от околната температура, а теченията в падината са много топли.

— Какво означава това?

— Когато започнаха да изтеглят останките от глайдера на Ди Джей, мъжкият мегалодон се заплете във въжето. Видях как женската се издига с трупа му. Обливаше я топлата кръв на мъжкия. Видях я как се изкачи над топлия пласт и продължи нагоре, в студената вода.

— А колко топла може да е кръвта на мегалодона?

Джонас затвори очи, за да помисли.

— При положение че живее долу, в падината, може да се очаква, че е доста над трийсет градуса. Ако женската се е задържала близо до мъжкия, би могла да се изкачи до по-топлата вода на повърхността. Тя е много голяма, двайсет метра ако не и повече. Акула с подобни размери би могла да измине разстоянието от дъното до повърхността за около половин час.

Тери се вгледа в него.

— Трябва да вървя. Искам да си починеш както трябва.

Тя стисна ръката му и излезе.