Стив Олтън
Мегалодон (26)

Варианти

— Макгавърн, а защо трябва да предприемате каквото и да било? — попита Дюпон. — Откога Военноморският флот на САЩ се занимава с поведението на рибите?

— Ами ако въпросната „риба“ започне да напада малки лодки или водолази? А, мистър Дюпон?

— Професор Тейлър — обади се доктор Цукамото, — ако присъствието на това същество промени миграционното поведение на китовете около Япония, цялата ни рибна промишленост ще претърпи големи загуби. Теоретично институтът „Танака“ и Японският морски научно-технологичен център могат да бъдат подведени под юридическа отговорност. Програмата UNIS вече е преустановена и не можем да си позволим повече финансови провали. Поради това нашият център препоръчва съществото да бъде открито и ликвидирано.

— Професор Тейлър — каза Макгавърн, — съгласен съм с доктор Цукамото. Не смятам, че природата е възнамерявала да освободи това същество от бездната. Това беше ваше дело. Въпреки уверенията ви не мога да рискувам и да допусна това чудовище да се развилнее в често посещавани от хората води. Вече имаме една жертва — Макгавърн замълча за миг — и предпочитам да не се налага да броя още трупове, преди да реагираме. Поради това смятам да възприема съвета на един от моите старши офицери и да изпратя „Наутилус“, за да открие и убие мегалодона.

— В такъв случай дружеството „Кусто“ ще изпрати всички организации за защита на животните да обсадят базата ви в Оаху още утре сутринта — увери го Дюпон.

— Джонас — обади се Масао, — в коя посока според теб ще се насочи мегалодонът?

— Трудно е да се предскаже. Сигурно е само, че ще следва храната си. Проблемът е, че през този сезон в това полукълбо имаме четири различни миграционни потока. На запад, към бреговете на Япония, на изток и запад от Хавайските острови и далеч на изток, покрай бреговете на Калифорния. Засега ми се струва, че мегалодонът се насочва на изток, към Хаваи. Предполагам, че ще продължи на изток и ще достигне бреговете на Калифорния… Един момент.

— Какво има, Тейлър? — попита Макгавърн.

— Може би има още един вариант. Масао, след колко време ще е готова лагуната ти?

— След две седмици. Това беше по времето, когато прекратиха финансирането, след провала на UNIS — отговори Танака. — Да не смяташ да хванем мегалодона?

— А защо не? След като лагуната ти е проектирана за изследване на китовете, защо да не я използваме да вкараме в нея мегалодона? — Джонас се обърна към директорите на Японския морски научно-технологичен център. — Господа, помислете за възможността да изследваме този хищник.

— Танака сан — попита доктор Симиду, — този вариант изпълним ли е?

— Да, Симиду сан, изпълним е, ако най-напред успеем да открием мегалодона. — Масао се замисли за момент. — Разбира се, лагуната ще трябва да бъде завършена бързо. „Кику“ ще трябва да се преоборудва. Ако открием мегалодона, може би ще успеем да го упоим и да го завлечем дотам.

— Масао — намеси се Джонас, — ако решим да предприемем тази операция, ще ни е необходим нещо като понтон, с чиято помощ да изтеглим мегалодона. Не забравяйте, че за разлика от китовете, акулите, ако не се движат, потъват. След като упоим хищника, той ще изчезне в дълбините.

— Извинете ме — обади се Ейдашек, — защо акулите потъват?

Джонас погледна репортера за първи път.

— Защото специфичното тегло на тялото им е по-голямо от специфичното тегло на морската вода. — Джонас се обърна към Макгавърн и попита: — Защо е тук този човек?

— Преди няколко часа ми се обадиха представители на местната власт, които бяха разтревожени от евентуалното присъствие на още един мегалодон в крайбрежните води. Един от тях настоя мистър Ейдашек да присъства на разговорите ни. Аз се съгласих в името на добрите отношения.

Двамата представители на Японския морски научно-технологичен център поговориха тихо помежду си и след това доктор Цукамото каза:

— Танака сан, тези същества вече отнеха сина ви. Приемете нашите съболезнования. Ако желаете да заловим женската, ще се съгласим да подкрепим проекта и ще ви помогнем да завършите лагуната. Разбира се, ако успеете, нашият център ще настоява да има пълен достъп до мегалодона, както и да получи дял от туристическите постъпления съгласно сегашната ни договорка.

Очите на Масао се навлажниха.

— Да… да… мисля, че синът ми би одобрил това. Ди Джей посвети живота си на напредъка на науката. Последното нещо, което би искал, е да унищожим този уникален вид. Джонас, трябва да се опитаме да хванем мегалодона.

Макгавърн се присъедини към разговора.

— Мистър Танака, господа… нека да се разберем. Флотът не може да подкрепи усилията ви. „Наутилус“ ще бъде натоварен да открие това същество и да защити живота на немалко американски граждани. Ако успеете да хванете мегалодона преди това, добре. Лично аз се надявам да успеете. Официално обаче Флотът не може да приеме подобни действия за подходящи.

Макгавърн стана и даде знак, че срещата е приключила.

— Между другото, професор Тейлър — попита той след това, — защо смятате, че мегалодонът ще стигне чак до Калифорния?

— Защото, докато сега разговаряме, повече от двайсет хиляди кита мигрират от Берингово море на юг, към полуостров Байя в Мексико, а мегалодонът буквално долавя тупкането на сърцата им.

 

 

Двайсет минути по-късно Дейвид Ейдашек застана пред един телефонен автомат пред военноморската база и набра номера на местен хотел. Изчака, докато чу женски глас.

— Меги, аз съм. Да, бях на срещата. Кажи на Бъд, че се справи добре. Да, научих точно това, което ти искаше.

 

 

— Да хванем мегалодона? — Франк Хелър беше синьо-зелен. — Масао, чуваш ли се какво говориш? Това животно уби Ди Джей! То е опасно. Опитът да го заловиш ще бъде трагична грешка. Чудовището трябва да бъде убито. Още колко невинни хора искаш да умрат?

Масао обърна гръб на Хелър в посока към слънцето, залязващо зад Пасифика. Вдъхна соления въздух и затвори замислено очи.

Хелър се обърна към Джонас.

— Тейлър, вината е твоя! Ди Джей умря заради твоята некомпетентност, а сега искаш да убиеш всички ни!

— Франк! — Масао се обърна рязко и впи поглед в очите на Хелър. — Проектът е мой, корабът е мой, аз съм взел решението си. Или ще ме подкрепиш, или ще те оставя в Хаваи и толкова. Ясно ли е?

Хелър изгледа Джонас ядосано и после се обърна към Масао.

— Работим заедно от шестнайсет години. Мисля, че нравиш голяма грешка, като слушаш този перко. Въпреки всичко искам да остана на борда и да помогна с каквото мога, от уважение към теб и Тери.

— Ако останеш, ще работиш с Джонас. Смятам да възложа на него ръководството на операцията по залавянето на мегалодона. Искам да ми кажеш дали ще можеш да работиш с него.

Хелър се вгледа в палубата.

— Ще работя с него. — Извърна се към Джонас и добави: — Ще направя всичко възможно, за да защитя живота на екипажа.

— Добре — кимна Масао и се обърна към Джонас. — Кога започва съвещанието?

— След петнайсет минути. В каюткомпанията.

 

 

Каюткомпанията беше превърната в боен щаб. На едната стена Джонас бе окачил голяма карта, на която бяха отбелязани миграционните пътища на китовете, а на местата, където наскоро бяха забелязвани умрели екземпляри, бяха забити червени карфици. Вече беше ясно, че мегалодонът се насочва на североизток, към Хавайските острови. До тази карта имаше рисунка на голямата бяла акула, с разрез на органите й.

Тери и Масао седяха един до друг, а ДеМарко и Мак Макрейдс гледаха картата с движението на китовете. Хелър пристигна последен.

— Мак — попита Джонас, — познаваш ли се с всички тук?

— Да, здравей, Франк. Доста време не сме се виждали. — Ръкуваха се.

— Мак, не знаех, че ще се забъркаш в тази история.

— Франк, познаваш ме. Никога не се отказвам, когато мога да изкарам някой и друг долар набързо.

Джонас се обърна към групата:

— Мак и аз ще летим с хеликоптера и ще се опитаме да открием мегалодона. Тъй като упойката и специалните харпуни ще дойдат от Хонолулу след няколко дни, първата ни задача ще е да прикачим към кожата му насочващ предавател.

— Как, по дяволите, смяташ да намериш една риба в цял океан? — попита Хелър с насмешка.

Джонас посочи картата.

— Както виждаш, на тази карта са отбелязани зимовищата на китовете, които в момента се придвижват на юг от Берингово море. Мегалодонът е в състояние да долови силните вибрации, които излъчват китовите популации, и да ги локализира източно и западно от остров Гуам. Ако съдим по последните открити трупове, изглежда, се е насочил на изток, към крайбрежните води на Хаваи.

Джонас погледна Масао и продължи:

— Няма да е лесно да го открием, но знаем, че очите му са чувствителни и няма да се появи на повърхността през деня. Това означава, че ще се храни предимно нощем, като напада стадата на повърхността. Хеликоптерът на Мак е оборудван с инфрачервен монитор, с чиято помощ ще можем да видим мегалодона и китовете и в тъмното. Аз самият ще имам инфрачервен бинокъл. Кожата на мегалодона флуоресцира, така че и в мрака ще се вижда отвисоко. Наред с това, когато започне да убива, на повърхността ще се появи достатъчно голямо петно кръв, за да го забележим.

Джонас вдигна нагоре малък цилиндър с размерите на джобно фенерче. В единия му край имаше острие.

— Този предавател се изстрелва със специална пушка. Ако успеем да го забием близо до сърцето на мегалодона, ще можем да следим не само движението, но и пулса му.

— А защо ти е това?

— След като веднъж го упоим, трябва да следим сърдечната му дейност. Това може да се окаже много важно както за собствената ни безопасност, така и за живота му. Ще го упоим със смес от пентобарбитал и кетамин. Пентобарбиталът потиска мозъчната дейност, а това ме притеснява. Кетаминът е обща упойка. След като комбинацията започне да действа, сърцето на мегалодона ще забие значително по-бавно. Изчислил съм дозите въз основа на размерите на женската, но се безпокоя за евентуалните странични реакции.

Хелър вдигна очи.

— Какви странични реакции?

— Пентобарбиталът може да предизвика първоначална възбуда.

— Какво означава това, по дяволите?

— Означава, че преди да заспи, мегалодонът ще се ядоса сериозно.

— Масао, чуваш ли какви ги говори…

— Остави го да свърши, Франк. — Масао погледна Джонас. — Как смяташ да го довлечем до лагуната?

— Това е най-трудната част. Харпунът ще бъде монтиран на кърмата на „Кику“. Ще използваме стоманеното въже от лебедката. Стрелата няма да се задържи дълго в кожата на мегалодона, така че е много важно, преди да се откачи, да сме готови с останалото. Ще го теглим със седемдесетметрова мрежа, по чиято периферия има шамандури, които ще го крепят на повърхността. Харпунът трябва да остане забит, така че корабът да тегли мегалодона напред, докато се справим с мрежата. Това е много съществено. Ако през хрилете на мегалодона не минава непрекъснато вода, те ще престанат да функционират и животното ще умре.

— А как смяташ да закрепим мрежата? — попита ДеМарко.

— Единият й край ще бъде закачен за кърмата на кораба. Аз ще се спусна във водата с „Абис Глайдер I“ и ще я мушна под туловището.

Тери погледна Джонас.

— Смяташ да се доближиш до чудовището още веднъж? — попита тя.

— Тери, изслушай ме…

— Не, ти ме изслушай. Всичко това ми прилича на мъжка самонадеяност. Да рискуваш живота си заради това нещо… вече загубих брата си, сега не искам да… — Тери млъкна, за да не каже повече от онова, което искаше. — Съжалявам, татко, не съм готова за всичко това.

Масао проследи дъщеря си, която излезе от помещението.

— Заради смъртта на Ди Джей е. Нямахме време за скръб. — Масао стана. — Трябва да поговоря с нея, Джонас, но първо ми кажи дали това, което предлагаш, няма да е опасно за теб.

— Ще следим пулса на мегалодона, а аз ще бъда в постоянна връзка с кораба. Ако акулата започне да се събужда, пулсът й ще се ускори и ще ме предупреди. Глайдерът е достатъчно бърз, така че няма да има проблем да се отдалеча. Масао, повярвай ми, нямам никакво желание да се правя на герой. Мегалодонът ще е приспан дълго преди да вляза във водата.

Масао кимна и излезе от каюткомпанията, за да намери дъщеря си.

— Имам един въпрос — каза Мак и отиде до таблото, на което бяха нарисувани вътрешните органи на акулата. — Каза, че предавателят трябва да попадне близо до сърцето на мегалодона. Къде, по дяволите, е то?

— Джонас посочи устата.

— Малко под мястото, където хранопроводът се съединява със стомаха. Разбира се, това тук е голяма бяла акула… никой не знае точно как са разположени органите на мегалодона. Предполагаме, че двата вида си приличат не само външно, но и по вътрешното си устройство. Ако успеем да забием предавателя ето тук — той посочи мястото между хрилете и гръдните перки, — мисля, че всичко ще бъде наред.

Мак поклати глава.

— А ако не успеем?