Стив Олтън
Мегалодон (34)

Червеният триъгълник

Закотвена на място, дълбоко триста метра, яхтата „Магнат“ се поклащаше леко, огряна от последните слънчеви лъчи. Умореният екипаж наблюдаваше хилядите морски лъвове и калифорнийски моржове, които се изтягаха по скалистите, ненаселени брегове на Фаралонските острови.

Когато Меги бе научила за предположението на Джонас, че мегалодонът ще се появи край бреговете на Калифорния, без да губи време, бе организирала експедицията си до островите. Те се намираха в средата на район, известен като Червения триъгълник. Половината от регистрираните в световен мащаб нападения на големи бели акули бяха станали тук. Меги смяташе, че ако предположението на Джонас е правилно, мегалодонът бързо ще дойде в Червения триъгълник, за да подгони морските лъвове — любимата плячка на голямата бяла акула.

Екипажът бе чакал търпеливо появата на мегалодона в продължение на цели пет дни. По палубата бяха пръснати подводни камери, звукозаписна техника, прожектори, фасове и скъсани опаковки от дъвки и бонбони. На горната палуба беше опънато общо въже за простиране, на което висяха бански костюми, бельо и шорти.

Дългата скука, непоносимият пек и неприятните последствия от морската болест най-накрая бяха сломили екипажа. В океана бяха изхвърлили килограми стръв, които бе привлякла множество дребни акули, така че сега никой не можеше да се разхлади във водата дори и за малко. Но и това би било търпимо, ако не беше кошмарната воня, надвиснала над яхтата в ноемврийския въздух.

С трийсетметрово въже за яхтата беше привързан разлагащ се труп на кит. Вонята сякаш бе надвиснала, за да изобличи престъплението, защото убиването на китове в резервата на Монтърей наистина се смяташе за криминален акт. Все едно — с помощта на парите си Бъд бе успял да накара двама местни рибари да довлекат до мястото труп на кит, без да им задава въпроси. Сега обаче, след повече от трийсет часа злокобна миризма, екипажът на „Магнат“ беше готов да се разбунтува.

— Меги, Меги, изслушай ме — примоли й се режисьорът Родни Милър. — Трябва да ни дадеш почивка. Искам само двайсет и четири часа отпуска на брега, нищо повече. Могат да минат седмици, дори месеци, преди да се появи мегалодонът. Всички се нуждаем от малко почивка. И най-обикновеният душ би бил дар от бога. Просто ни позволи да слезем за малко от това вонящо корито.

— Род, ти ме слушай. Това е новината на десетилетието и нямам никакво намерение да проваля всичко, защото ти и приятелчетата ти искате да се напиете в някой скапан хотелски бар.

— Меги…

— Млъкни, Род. Имаш ли представа колко трудно беше да организирам всичко това? Камерите, цилиндърът за подводни снимки… да не говорим за купчината китова мас, която влачим.

— О, да, не е нужно да го споменаваш — каза той саркастично. — А какво стана с кампанията ти в защита на китовете? Нима не те видях с очите си как получаваш на сцената „Златния орел“ от фондация „Спасете китовете“?

— За бога, Род, няма ли да пораснеш? Не съм убила аз скапания кит. Просто използвам трупа му за примамка. Огледай се, наоколо има хиляди такива, ако все още не си забелязал. Бъди реалист. Не разбираш ли, че това може да стане репортажът на десетилетието?

Тя поклати глава. Русата й коса падаше по голите й рамене.

— Меги — сниши глас Род, — хванала си се за сламка. Кажи ми, какви са реално шансовете мегалодонът да се появи точно на това място? Никой не е виждал чудовището поне от две седмици.

— Род, ако на света има нещо, от което скапаният ми съпруг разбира, това са мегалодоните. Ще се появи, повярвай ми, а ние ще сме тези, които ще го снимат.

— Как? С това парче пластмаса? Да не ти е омръзнал животът?

— Пластмасата е седемсантиметров плексиглас. Диаметърът на цилиндъра е твърде голям, така че дори мегалодонът не може да го захапе. — Меги се засмя. — Той е по-безопасен, отколкото яхтата.

— Каква приятна мисъл.

Меги прокара пръст по потните гърди на режисьора. Знаеше, че Бъд все още е в леглото и спи след поредния махмурлук.

— Род, с теб работихме здравата над тези проекти. Дявол да го вземе, нима нашият филм не помогна на китовете?

Род изсумтя презрително.

— Кажи го на умрелия кит отзад.

— Забрави за него, по дяволите! — Тя улови мазните му рамене. — Род, не схващаш ли? Това е големият удар! С тези кадри и двамата ще се изстреляме право на върха. И двамата. Как ти звучи фразата „изпълнителен продуцент“?

Милър се замисли за миг и се усмихна.

— Звучи ми добре.

— Е, това си ти. Сега можем ли да забравим мъртвия кит за момент?

— Можем. Само че, като изпълнителен продуцент, горещо ти препоръчвам да осигуриш на хората някакво разнообразие, защото започват да губят търпение.

— Съгласна съм и имам идея. Искам да изпробвам цилиндъра. Тази вечер мога да се спусна с него, за да заснеми няколко пробни кадри.

— Идеята не е лоша. Така ще мога да подредя по-добре подводното осветление. — Усмихна се. — Може би ще имаш късмет да заснемеш и някоя бяла акула. Дори само това би оправдало усилията ни.

Меги поклати глава.

— Ето това е проблемът ти, Родни, обич моя. Тъкмо затова трябва да се държиш за мен, ако искаш да стигнеш донякъде в този бизнес. — Тя го потупа майчински по бузата. — Винаги мислиш на дребно.

Наведе се, за да вземе хавлията си, и възнагради Род с гледката на загорелия си от слънцето задник, облечен в изрязан бански костюм.

— И още нещо, Род. Не споменавай пред Бъд, че си ми изпълнителен продуцент. — Усмихна му се съблазнително. — Ще започне да ревнува.