Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (98)

Тиволи

Туристическа информация

Карта 18

Ларго „Гарибалди“

тел. 0774 334 522

Отв. — пон. — съб. 9:00 — 13:00 ч.

и втор., сряда, пет. (през лятото и събота)

14:30 — 15:00 ч. Затв. — нед.

Метро: Линия B до спирка Ponte Mammol

и оттам автобус CoTral до Тиволи.

Влак: тръгва на всеки час от Stazione Tiburtina 6 Рим

Със своите зелени хълмове, реки и стъпаловидни водопади древният Тибур, днес Тиволи, от много столетия е известен летен курорт. Римските благородници били привлечени от мекия климат на Сабинските възвишения. Те идвали тук, за да си строят вили или, както е в случая с Август, да се допитат до сибилата Албунея. Поети и благородници, императори и варварски водачи често избирали Тиволи за място на своите летни вили. Днешният град до голяма степен е загубил чара си под ударите на неудържимото следвоенно строителство. Историческият център обаче все още пази атмосферата на средновековното планинско градче.

Крепостта на Пий II (Rocca Pia), построена върху останките на римски амфитеатър, датира от XV в. Тук има и няколко хубави църкви. „Богородица Велика“_ (Santa Maria Maggiore, затв. — следобед) е от V в. и се намира до вила „Д’Есте“. През XIII в. тя е реконструирана — в романската фасада е поставена готическа врата. Църквата „Св. Силвестър“ (San Silvestro) — очарователно романско изключение на фона на построената неотдавна стъклена входна врата и двата крещящи параклиса, все още пази изключително привлекателни стенописи от XIII в. До нея има интересна чешма, а до чешмата се намира Готическата къща (Casa Gotica). Катедралата „Св. Лаврентий“_ (Duomo di San Lorenzo) за съжаление е престроена през XVII в. Но триптихът от XII век — „Спасителят“, върху дърво със златно и сребърно покритие определено си заслужава да бъде видян. Същото се отнася и за смущаващо модерната група „Свалянето от кръста“ (XIII в.).

Тръгнете по улица"Валерио", а после по улица „Сибила“ към ресторант „Сибила“, за да видите останките от кръглия храм на Веста (Tempio di Vesta) и от правоъгълния Храм на Сибилата (Tempio della Sibilla). По-нататък от ларгото „Сант’Анджело“ е входът към градините на „Вила Грегориана“ (Villa Gregoriana), в които има красив водопад.

Славата на Тиволи като предпочитано място за почивка нараства още повече, когато император Адриан решава да построи тук величествената си императорска вила. Изобретателността на проекта му позволява да създаде просторна резиденция, където интелектуалците и приятелите му да се наслаждават на удоволствията на съзерцателния живот. След повече от хиляда години един ренесансов свещеник с аристократично потекло превръща полуразрушения бенедиктински манастир в хубава вила и я украсява с един от най-прекрасните градински комплекси с фонтани в света. Наскоро комплексът бе включен в Списъка на Юнеско сред 31-те най-важни исторически и художествени паметника в Италия.

Вила „Д’Есте“

Туристическа информация

Карта 18

пл. „Тренто“ 1

тел. 0774 31 20 70

(обадете се предварително, за да

сте сигурни, че фонтаните работят)

Затв. — пон. $$

Фонтан, изобразяващ богинята Диана като символ на плодородието, вила „Д’Есте“.

Кардинал Иполит II, син на Лукреция Борджа, потомък на богатото семейство Д’Есте от Ферара, искал да стане папа, но не се получило. Затова около 1550 г. се установил в Тиволи като негов управител и решил да направи възможно най-доброто. Парите не били пречка и кардиналът, без да губи време, наел най-известните архитекти, които да превърнат стария манастир в разкошен дворец — вила „Д’Есте“. За да бъдат създадени величествените терасовидни градини, той отнел земите на многобройните дребни собственици в района.

Кардинал Иполит не е пестил средства за създаването на своите терасовидни градини с вода, бликаща на струи от скулптурите на фонтаните.

В градините бил създаден и комплекс от усамотени изкуствени пещери, класически скулптури и фонтани. След смъртта на кардинала обаче вилата запустяла. Едва през 20-те години на XX в. тя била реставрирана и отворена на посещения.

Покритите с мъх фонтани са наистина очарователни. Във фонтана „Чашата“ водата излиза от голямо, подобно на мида корито. Много изкуствоведи го приписват на Бернини. Фонтанът „Ромета“ е миниатюра на Рим с Тибър, Острова в Тибър и Ромул и Рем, които сучат от вълчицата. Животински глави, лилии, малка лодка, различни корита хвърлят вода на Алеята на стоте фонтана. Сибилата в Овалния фонтан гледа към наяди и речни божества, фонтанът „Воден орган“ някога е свирил музика, фонтаните „Бухал“ и „Птица“ издавали съответно бухащи и чуруликащи звуци. Можете да посетите и благородническия апартамент. Не пропускайте да излезете на балкона на стълбището — оттам има много красива гледка.

Вила „Адриана“

Туристическа информация

Карта 18

ул. „Вила Адриана“ 204

тел. 06 3996 7900

Отв. — всеки ден.

$$; Аудио екскурзовод:$

Обиколка с екскурзовод на английски,

при поискване $$$$$

Метро: Линия В до спирка Ponte Mammolo

и оттам автобус CoTral в посока към улица „Пренестина“

(спира на 300 м от вилата); или влак от Stazione Tiburtina

до Тиволи и оттам автобус CAT № 4,

който също спира на 300 м от вилата.

Императорът философ Адриан опитал да създаде във вилата си атмосфера, подходяща за научни занимания и размисъл.

Само на няколко километра от Тиволи се намират останките от"вилата" (лятното имение) на император Адриан — без съмнение най-големият и най-изкусно изработеният римски императорски дворец. Както се вижда от макета при будката до входа, той се простира на голяма площ и включва останките на огромно владение с бани, театри, библиотеки и просторни градини. Изберете хубав ден и предвидете няколко часа за разходка. Император Адриан управлява от 117 до 138 г. Строителството на двореца му започва малко след като той се възкачва на престола и завършва през 133 г., когато той е вече болен и покрусен от смъртта на съпругата си и на младия си любовник Антоний. Адриан е известен с архитектурни постижения като Пантеона и замъка „Св. Ангел“ в Рим, но „вилата“ е неговият шедьовър. Императорът бил високообразован и опитал да пресъздаде или да събуди спомените за някои от архитектурните чудеса на своя свят. Дългото криволичещо имение заема почти 121 ха. Проектирано е и като паметник на човешките достижения, и като място за научни занимания и размисъл. Под него има мрежа от тунели, някои от които достатъчно големи, за да може да премине кон с каруца.

Най-добрият начин за придвижване тук е, като си купите брошура от книжарницата до кафенето и следвате предложения маршрут. От паркинга ще влезете през висока стена и ще се озовете на „Печиле“ — голям площад с огромен, отразяващ слънцето басейн. Първоначално той бил покрит и обграден с колонада. Казват, че е построен по подобие на „Стоа Пойкиле“ в Атина. Както ще видите, басейнът се намира на най-горния етаж на обширна конструкция със стотици стаи вероятно за робите и останалия персонал на двореца. Продължете напред и ще стигнете до почти запазените Малки и Големи терми. Следва един от най-загадъчните паметници на комплекса — Канопусът. Това е водно огледало, дълго 228 м, обградено от колони и скулптури, сред които речно божество и каменен крокодил. Басейнът завършва с голям нимфеум (комплекс, свързан с култа към водата), в който някога е имало фонтани и скулптури. Смята се, че е вдъхновен от канала, свързващ Александрия в Египет с древния град Каноп. По западната страна на басейна има шест кариатиди (женска статуя, която служи за подпора и украса на сграда), подобни на кариатидите в Ерехтейона на Акропола в Атина. Върнете се към Стадиона и към „Сградата с трите ниши“ (вероятно тя е била голяма столова извън вилата) и ще стигнете до руините на самия дворец — огромна сграда, съставена от павилиони, построени около колонади или вътрешни дворове. Обърнете внимание на Рибния басейн с четирите колонади, Залата с дорийските колони, Термис Хелиокаминус („слънчевата стая“), отоплявана вероятно със слънчева енергия, кръглия Морски театър и Републиканската вила със запазени фрагменти от мозаечни подове и стенописи по сводовете.