Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (80)

Увод и карта

Постлан с останките от антични храмове и паметници, този район някога е бил оживен пазар за добитък. Той граничи с площад „Венеция“, с еврейското гето от XVI в. и с по-тихия хълм Авентин.

Карта 15.

Подова мозайка с образ на гладиатор от Термите на Каракала.

Тропот на добитък, прашни пастири и търговци, търсещи купувачи за стоката във волските си коли; стопани от околностите на града, които с пълно гърло хвалят своите зеле, аспержи, марули, маслини, лимони, смокини, ябълки, даже трюфели, натрупани в каруците; баржи, пълни с амфори зехтин и бурета със зърно. Преди около 2000 години в района между Капитолия и Тибър се намирали две оживени открити тържища — „Форо Боарио“ (Forum Boarium) и Зарзаватчийският пазар (Forum Holitorium) — съответно за добитък и за зеленчуци. По пътя към центъра на града се простирал Велабърът — блатиста местност, където според легендата пастирът Фаустул намерил Ромул и Рем, след като били изхвърлени на брега на реката и вълчицата ги била откърмила.

Прилежащата местност също е пълна със следи от римското управление. В един елегантен дворец от XVI в. са вградени останките от Театъра на Марцел (Teatro di Marcello), издигнат по проект на архитектите на Юлии Цезар, но завършен при Август. Трите колони от Созиевия храм на Аполон (Tempio di Apollo Sosian) ярко се открояват на фона на средновековните градски постройки. Останките от Портика на Октавия (Portico d’Ottavia), построен от Октавий в чест на сестра му, са в т.нар. Гето — района, където римските евреи са живели изолирани векове наред.

Днешната блъсканица обаче драстично се различава от някогашната. През 1933 г. тук е направена широка модерна улица, кръстена „Луиджи Петрозели“. По нея автомобилният поток излиза при централата на Гражданския регистър северно от площад „Венеция“. Някои следи от миналото обаче все още се виждат и с малко въображение човек може да им се наслади. Представете си търговците на добитък, скупчени под Арката на Янус, за да се предпазят от зимния дъжд или от изгарящото лятно слънце. Представете си как те и техните делови партньори решават да построят втора арка, на банкерите (Arco degli Argentari), и да я посветят на император Септимий Север, за да го благоразположат. Друг, правоъгълен храм бил издигнат за приношения към Портуний — бог на пристанищата. В църквата „Св. Никола в тъмницата“ (San Nicola in Carcere) са запазени останките от три други храма. (Обърнете внимание на колоните, вградени в стените й.) Няколко други църкви в района, по-точно „Св. Георги във Велабър“, „Св. Теодор“ и „Богородица Козмедин“ (Santa Maria in Cosmedin „Богородица Хубавата“), някога били дяконии — места, управлявани от раннохристиянската църква, където се раздавала храна на бедните. Векове по-късно могъщото семейство Крешенци вградило в средновековното си стражево укрепление при Емилиевия мост множество класически отломки. От него обаче не е останало почти нищо и по-късните римляни го нарекли „Строшения мост“.

На юг днес, както и в миналото, се намира потъналият в дървета Авентин — жилищен район, оазис на спокойствието.

Независимо от близостта си до центъра хълмът винаги е бил някак отделен от шумната суета на ежедневието.

Изкачването по хълма Авентин ще открие пред вас забележителни гледки към града.

В късна пролет е задължително да посетите общинската розова градина „Ил Розето“, обърната към застиналата Голяма арена. Спокойствието на Авентин се подсилва от многобройните църкви и манастири, сред които доминиканският „Св. Сабина“. Гледката от Авентин се простира отвъд"Св. Петър".