Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (46)

Пантеонът

Туристическа информация

Карта 7

пл. „Ротонда“ 12

тел. 06 6830 0230

Отв. — всеки ден

Автобуси: СЗ, 40, 46, 62, 63,64,

70, 81, 87, 116, 119, 492, 628.

Трамвай: 8

През огромното „око“ на Пантеона заедно със светлината влиза и дъждът, затова в средата на пода има дренажни отвори.

Пантеонът — първоначално езически храм, посветен на боговете, и превърнат по-късно в християнска църква — се смята за образец на класическата архитектурна хармония. Това до голяма степен се дължи на пропорциите му — височината и диаметърът му са равни — както и на елегантно съчетаните различни форми и обеми. Пред кръглата сграда (ротонда) е поставен правоъгълен покрит вход с колони, наричан в древността „пронаос“, а по-късно върху него е издигнат триъгълен фронтон. Освен това куполът на Пантеона представлява такова архитектурно и инженерно постижение, че по негово подобие са построени много сгради по целия свят.

Куполът е излят от бетон върху временна дървена рамка. Диаметърът му е 43 м. (по-голям от диаметъра на купола на „Св. Петър“), а основата — почти 6 м. Предназначението на квадратните орнаменти по него е да намалят тежестта на свода, но едновременно с това и да създадат оптически ефект, да привлекат вниманието към центъра. Отворът, или „окото“ в тавана е с диаметър 9 м. Освен алюзията с око, взряно в Космоса, отворът, наричан на латински „окулус“, е и единственият източник на светлина и въздух в сградата. Стените са дебели 6 м. — прекалено много, за да се избиват прозорци.

Сградата е издигната от императора философ Адриан през 118–125 г. сл.Хр. на мястото на по-ранна постройка. Не забравяйте, че Пантеонът е бил предназначен и за астрономически наблюдения. В древността двете равноденствия (21 март и 22 септември), както и лятното и зимното слънцестоене (21 юни и 21 или 22 декември), са били особено важни за земеделието и за сверяване на календара.

Тук са се провеждали различни церемонии. Ако точно по пладне на 21 юни слънчевият лъч, влязъл през окото, попаднел на пода точно пред главния вход, това обещавало добруване.

Сградата на Пантеона се е съхранила забележително добре през вековете, което показва докъде са стигали техническите знания и умения на късноимперските архитекти и инженери.

Колонадата отвън, предшествана от малка стълба, се състои от 16 червени и сиви гранитни колони с височина 12 м. и обиколка 4 м. Днес само четири от тях в лявата страна са подменени. Надписът под фронтона гласи: „Марк Агрипа, син на Луций, по време на третото си консулство построи това“. Той се отнася за по-ранна постройка от 27 г. пр.Хр., издигната от Агрипа в чест на тъста му, император Август. Бронзовите букви са нови, направени са през XIX в.,така че да пасват в отворите на оригиналните букви.

През вековете и тук са правени промени. По време на посещението си в Рим през 663 г. византийският император Констант II сваля позлатеното бронзово покритие на купола. През VIII в. то е заменено с оловно. През Средновековието е пристроена и камбанария, но тя не просъществувала дълго.

През XVII в. на нейно място били издигнати две еднакви островърхи кули по проект на Бернини. Хората обаче толкова не ги харесали, че ги нарекли „магарешките уши“. През 1883 г. те били съборени. Огромната бронзова врата е антична, но вероятно е взета от друга сграда. В средата на XVII в. бронзовото покритие било свалено от гредите на колонадата. Бронзът бил използван, за да се излее оръдие за замъка „Св. Ангел“, както и да се направят красивите спираловидни колони на Бернини в балдахина над главния олтар на „Св. Петър“. Това било сторено по нареждане на папа Урбан VIII от рода Барберини. Кощунствените му действия предизвикали следната хаплива забележка от страна на римляните: „Което не направиха варварите, го направиха Барберини“.

Пантеонът е най-добре запазеният античен паметник в Рим. Това до голяма степен се дължи на превръщането му църква през VII в., след като византийският император Фока го дарява на папа Бонифаций IV (608 или 609 г.) Вътрешността внушава благоговение. Подобното на пещера централно помещение е разделено на три отделения. Трябва да се каже, че за разлика от другите езически храмове, в централното помещение на Пантеона са били допускани и обикновени богомолци, а не само жреци и благородници.

В най-долната част на купола има шест ниши, без да се брои апсидата. Първоначално в тях е имало статуи на главните богове. Между нишите са поставени осем олтара, обрамчени от мраморни колони. Подът, реставриран през 1872 г., повтаря цветните геометрични мотиви от античността. От първоначалната мраморна украса на сегмента между основата и куполът е останало само едно малко парче.

По сегашното оформление е работено през последните 400 години, като се започне от XV в. В него са включени и няколко по-значителни произведения на изкуството — например „Богородица с камъка“ в горната част на третия олтар вляво, където е гробът на починалия през 1520 г. художник Рафало. Тук са погребани и други художници, двама италиански крале и една кралица. В това няма нищо чудно — векове наред Пантеонът е свързан с изкуството. В сградата се намирала и управата на една от най-известните групи художници в Рим — „Академията на добродетелите“.

Фонтанът пред Пантеона е проектиран от Джакомо дела Порта и е построен през 1578 г. През 1711 г. папа Климент XI поставя в коритото му египетския обелиск.

От езичество към християнство

Пантеонът е първият езически храм в Рим, превърнат в християнски — един особено важен акт. Наистина още през VI в. и други езически сгради са превърнати в християнски молитвени домове (например „Св. св. Козма и Дамян“) на Римския форум, „Богородица Козмедин“ („Богородица Хубава“), близо до Форо Боарио, но те от самото начало били строени за граждански, а не за религиозни цели. Освен това много от раннохристиянските църкви като „Св. Йоан Латерански“, „Св. Кръст“, даже „Св. Петър“ са построени в някогашните покрайнини на града, за да се улесни достъпът на поклонниците, от една страна, а от друга — да не се предизвиква гневът на онези римляни, които все още не изповядвали новата вяра. В крайна сметка, християнството не се разпространило изведнъж, без значителна съпротива и сблъсъци. Затова превръщането на най-големия езически храм, разположен в центъра на града, в християнски е имало сериозни последици. То показва, че към тогавашния момент християнството вече е било най-важната религия в Рим.

Кафе и кафенета

„Кафелате“. Така италианците наричат топлата напитка от мляко с малко кафе, сервирана за закуска. Обикновено я пият вкъщи, особено децата. Е, може да се изпие и в кафенето на ъгъла. Според тукашния обичай удоволствието е човек да си пие кафето на бара, макар повечето кафенета да предлагат и маси.

Най-разпространената форма на кафе извън вкъщи е еспресото. Но почакайте! Така би било твърде лесно. Всеки застанал на бара си има специална поръчка. „Кафе макиато“ („кафе с петънца“) е еспресо с няколко капки топло мляко. Ако искате млякото да е студено, ще кажете „кафе макиато фредо“. Някои предпочитат малко по-слабото, но повече като количество „дълго кафе“ (кафе лунго). А истински силното еспресо е „късо кафе“ (кафе ристрето). Ако не харесвате порцелановите чашки и искате кафето си в малка стъклена чаша, тогава поръчайте „кафе в стъкло“ (кафе ал ветро). Безкофеиновото е „декафеинато“, а работниците с престилките, които са на смяна от 7 сутринта, искат „подправено кафе“ (кафе коррето), т.е. еспресо с алкохол — грапа, бренди или анасонлийка. После идва легионът любители на капучиното. (Италианците не биха си и помислили да го пият след хранене!) То се приготвя с по-малко мляко, отколкото „кафелате“ и също е сутрешна напитка, но има разновидности — може да се поръча без пяна (сенца скюма), светло (киаро) или тъмно (скуро). „Американското кафе“ (кафе американо) се сервира в по-голяма чаша, а „кафе д’орцо“ се прави от ечемик.

Кафето се появява в Италия през XVI в., когато един венециански ботаник го донася от Египет. Днес то е почти национална мания. „Да пием по кафе“ (Prendiamo il caffe) може да е успешна първа стъпка при запознанство. „Златната чашка“ (La Tazza d’Oro) на ъгъла на площад „Ротонда“ продава чудесно прясно смляно кафе за кафеварка тип „мока“, а за бар „Сан Еустакио“ няколко преки по-нататък, на едноименния площад, се говори, че използвал тайна техника за приготвяне на своята особено силна къса отвара. Другите кафенета също са добри. Многобройните кафенета в Рим са любимо място за разговори и зяпане по хората — национален спорт на италианците. Заедно с откритите кафенета на площада на Пантеона в района има и две с учудващо големи закрити помещения. Това са „Джолити“ на улица „Уфичи дел Викарио“ 40, известно със своя сладолед, и „Кафетерия“ на площад „Пиетра“.

Най-известно в Рим от десетилетия насам е „Гръцкото кафене“ (Caffe del Greco) на модната улица „Кондоти“, почти срещу Испанската стълба. Тук са се събирали писатели и художници да обсъждат тенденциите в културата и да клюкарстват. То все още е очарователно място за срещи, но е на закрито. Мнозина предпочитат „Розати“ и „Канова“ с техните масички на открито, разположени от двете страни на сега свободния от превозни средства площад „Пополо“.

От двете страни на площад „Навона“ също има кафенета, но Antico caffe della Pace на улица „Паче“ (Via della Pace) е с много повече атмосфера. Хубаво местенце е и „Чампини“ на обновения площад „Лучина“, встрани от „Корсо“. Ако се озовете при „Св. Троица на хълма“ над Стълбището на Испанския площад, отбийте се в потъналата в зеленина открита част на „Чампини“. Оттам се виждат покривите на площада. Защитените от капризите на времето кафенета по тротоарите на улица „Венето“ са скъпи, но предлагат нещо различно.

Ако сте от страната на квартал „Трастевере“, можете да посетите „Де Марцио“ — бара на площад „Санта Мария ди Трастевере“, точно срещу базиликата. Той не е много луксозен, но в съботните и неделните сутрини тук се събират повечето обитатели на района. Други посещавани кафенета в района са „Червените сенки“ (Ombre Rosse) на площад „Сан Еджидио“ и „Приятели“ на площад „Трилуза“.

        В римските кафенета можете да се насладите на еспресо, сандвичи и сладолед и едновременно да съзерцавате най-големите забележителности на града. Тук непринудените светски разговори се провеждат в сянката на Пантеона.