Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (8)

Римският форум

Туристическа информация

Карта 1

Основни входове: пл. „Санта Мария Нуова“ 53,

откъм Колизея; Ларго „Ромоло е Ремо“ 5, като се

отделите от ул. „Фори империали“ и

ул. „Кливус Капитолинус“

тел. 06 3996 7700

или 06 699 0110

Беседа на екскурзовод: $.

Екскурзии на английски ежедневно: $

Автобуси: G, 60, 75, 84, 85, 87, 175.

Метро: Линия В (Colosseo)

Реконструкция на Римския форум.

Римският форум може да бъде разделен на две части: стария сектор — на запад, и относително по-новия — в средната и горната част на „Виа Сакра“, на изток. Той има няколко входа. Забележимо най-старият е откъм бул. „Фори империали“, стар е и входът откъм ул. „Кливус Капитолинус“, която се вие по Капитолийския хълм зад Двореца на Сената, откривайки великолепна гледка.

Ако решите да тръгнете по тази улица, ще минете покрай осем йонийски колони — единствени останки от галерията с колоните в Храма на Сатурн. Отначало Сатурн бил бог на сеитбата и зърното, а празникът Сатурналия бил любим за римляните. Той траел седем дни и представлявал нещо като смесица от Коледа и карнавал. Храмът служел и за градска съкровищница. Обърнете внимание на горния ред от надписа върху архитрава: Senatus Populusque Romanus („Сенатът и народът на Рим“). Инициалите SPQR някога са били известен акроним, а днес могат да се видят главно по капаците на шахтите и по автобусите.

Влизате във форума иззад високата Ростра (Rostra), т.е. ораторска трибуна. Откритото правоъгълно пространство в далечния край, оградено сега с ниска метална ограда, е същинският форум. От двете му дълги страни има по една базилика, а при по-далечната му къса страна ще видите храма на Юлий Цезар (Tempio di Cesare).

Същинският форум с размери 120 на 50 метра бил павиран с бигор по нареждане на Август и нарочно бил оставен празен и непокрит, за да символизира откритостта на демокрацията. Векове наред единствените му обитатели били трите типично средиземноморски растения — смокинята, маслината и лозата. Едва по-късно, при императорите, върху него започнали да се появяват постройки. С течение на столетията за огорчение на традиционалистите откритото пространство на форума става все по-населено — навсякъде никнат мемориални колони и триумфални арки. Император Диоклециан стига дотам, че си позволява да постави тук собствената си конна статуя (можете да видите пиедестала й) и така разгневява всички, че след смъртта му тя е съборена, а неговото име — изтрито от официалната история. Самотната Колона на Фока (Colonna di Foca) в средата е поставена през 608 г. в чест на едноименния византийски император и е последният паметник, издигнат във форума.

До Ростра се намира Арката на Септимий Север, издигната през 203 г. сл.Хр. в чест на десетата годишнина от управлението му и посветена на победите му (и на победите на синовете му) над арабите и партите. Тя има три входа и заради хармонията на своите пропорции се смята за върхово постижение в жанра. Обърнете внимание на варварите върху пиедесталите на колоните — те сякаш държат върху себе си тежестта на цялата арка (каквато е била и целта на изображението). Минете под арката и се спуснете надолу. Веднага вляво има пространство, оградено с метална ограда и павирано със синкавосив варовик. Под него се намира Черният камък (Lapis Niger). Той показва мястото на важен старинен гроб — може би на самия Ромул.

Погребението на Юлии Цезар се е състояло на Римския форум, а храмът (ниската сграда на преден план в средата) е построен върху мястото, където е било кремирано тялото му.

Тухлената сграда точно зад Курията (Сената) е преместена тук от Юлии Цезар, за да се открие място за неговия форум. По-късно, през 283 г. сл.Хр., след пожар постройката е преустроена от Диоклециан.

Ако се чудите на доброто й състояние, благодарете на християните, че са я превърнали в църква през VII в. Учудващо е, но оригиналната врата се е запазила и сега се намира в „Св. Йоан Латерански“ (San Giovanni in Laterano). Мраморният под на Курията е удивителен пример за т.нар. опус сектиле (повтарящ се геометричен мотив в различни цветове). Широките стълби отляво и отдясно са местата, където сенаторите са седели на преносимите си дървени столове (казват, че столът на Юлии Цезар бил златен) и се местели от страна „да“ на страна „не“ според необходимостта.

Двата мраморни релефа (обърнете внимание на римските сгради във фона) — вид преграда, наречена „плутеус“, са украсявали предната външна фасада на Рострата. Ако се питате за какво са дупките в основата на тази фасада, спомнете си, че според обичая тук са поставяли металните носове, или „рострум“, на пленените бойни кораби.

Сега продължете по „Виа Сакра“. Базиликата „Емилия“ (Basilica Aemilia) отляво е построена през 179 г. пр.Хр. и, както и останалите базилики (които отначало са били по-скоро съдилища или места за срещи, отколкото църкви), има един широк централен кораб и два по-тесни странични. От другата страна на форума е Базиликата „Юлия“ — друго съдилище. От източната страна на базилика „Юлия“ се издигат три красиви колони, част от храма на близнаците полубогове Кастор и Полукс (Tempio di Castore е Polluce) — важно място на друг древен римски култ. Според легендата в началото на V в. пр.Хр. братята помогнали на римляните в битката при езерото Реджило. По-късно същия ден ги чули шумно да се хвалят с победата си и да поят могъщите си бели коне във фонтана „Ютурна“.

Храмът на Цезар е построен (но не веднага) на мястото, където Юлии Цезар е кремиран след убийството му през 44 г. пр.Хр. Тялото му било изложено за поклонение в Рострата в позлатен ковчег. Надгробната реч на Марк Антоний така трогнала тълпата, че било решено да не се прави традиционно погребение на „Марсово поле“, а да го кремират пред Регията. По времето на Цезар тя била седалище на главния свещеник — Понтифекс Максимус (между другото Римокатолическата църква все още използва тази титла, когато става дума за папата). Днес от Регията е останала само купчина натрошени камъни. Останките на този храм, построен през 29 г. пр.Хр., не представляват кой знае какво, но застанали пред него, ще имате хубав изглед към западната част на форума с внушителния Табуларий в дъното.

Източната част

За да отидете в източната част на форума, трябва да подминете храма на Цезар и да се насочите към Арката на Тит, а след това да повървите под кипарисите и през лавровата горичка по средните и по-високите части на „Виа Сакра“. Тръгнете отляво на храма и спрете пред стълбите (от лявата ви страна) на Храма на Антоний и Фаустина (Tempio di Antonio е Faustina), издигнат от император Антоний през 141 г. сл.Хр. по повод смъртта на любимата му съпруга Фаустина. След неговата смърт, 20 години по-късно, храмът е посветен и на него — над колоните се вижда вторият архитрав (поставен над първия, в който се споменава само Фаустина) с надпис „Божественият Антоний“ (Divo Antonio). Този храм по-късно също е превърнат в църква.

Вдясно, от другата страна на останките от Регията, се намира комплексът, посветен на Веста — богинята на свещения огън. Комплексът е съставен от кръглия Храм на Веста (Tempio di Vesta) и Преддверието на Веста (Atrium Vestae). Тук живеели девиците весталки — шест жрици, пазителки на свещения огън. Този култ е бил изключително важен в Древния Рим и е оцелял чак до края на IV в., когато християнството станало практически държавна религия. Весталките били избирани сред момичетата на възраст от 4 до 10 години и трябвало да служат 30 години.

Те вероятно били най-важните жени в римското общество, като се изключат дамите от императорското семейство. Жилищата им от II в. дават представа колко са били почитани. Огромното преддверие с три басейна е било оградено с колонада и многоетажна сграда. Жриците се радвали на всички привилегии, но животът им имал и отрицателни страни. Ако се разкриело, че не са девствени, били зазиждани живи.

Връщаме се на „Виа Сакра“. Малко по-нататък е малкият Храм на Божествения Ромул (Tempio del Divo Romulo). Той също е кръгъл и вероятно е служил като преддверие на Веспасиановия Храм на мира. Днес върху част от него е построена църквата „Св. св. Козма и Дамян“ (Santi Cosma е Damiano) (тел. 06 699 1540, затв. 13:00-15:00 ч.). Бронзовите врати на храма са от времето на Древния Рим и все още се отварят и затварят безукорно. Те се намират извън форума на бул. „Фори империали“ №1. Великолепната мозайка от VI в. в апсидата на църквата е едно от малкото оцелели мозаечни произведения, изпълнени в късен римски класически стил. На нея е изобразено слизане на Христос по стълба от разноцветни облаци, от двете му страни стоят светци, а отдолу, между двата свещени града Витлеем и Йерусалим, като 12 овце са показани апостолите. Стилизираните образи от тази мозайка са използвани като модел за мозайките в много от по-късните църкви в Рим.

Следва Базиликата на Максенций (или на Константин). Започва я Максенций (306–312 г. сл.Хр.), но преди да я завърши, е убит на Милвийския мост от шурея си Константин в двубой за престола. Огромната статуя на Константин, парчета, от която са изложени в двора на Двореца на Пазителите, е била поставена в базиликата, за да демонстрира победата му.

Ул. „Сакра“ продължава да се изкачва по хълма. Ще стигнете до широка стълба, която води до голямо открито пространство. Само това е останало от западния вход на Храмов комплекс, издигнат от император Адриан през II в. сл.Хр. След пожар през IV в. Максенций го построява отново.

Храмът на Рома (Tempio di Roma) е обърнат към форума, а Храмът на Венера (Tempio di Venere) — към Колизея. Апсидите на двата храма са били свързани. „Св. Франциска Римска“ (Santa Francesca Romana, тел. 06 679 5528, затв. 12:00 — 15:30 ч.), наричана също „Богородица Нова“ (Santa Maria Nuova), е построена до Храма на Рома.

Красивият му двор е превърнат в Археологически музей (Antiquarium Forense, отварят го само от време на време; обаждайте се предварително), събрал многобройни мраморни късове, намерени при различни разкопки. В залите са подредени погребални урни, стъклени и керамични парчета, както и няколко скелета на римляни. Входът на тази църква също е откъм бул. „Фори империали“.

Още по-нагоре по „Виа Сакра“ стигате до Арката на Тит. Тя е издигната през 81 г. сл.Хр. след ранната му смърт, за да увековечи неговата победа над въстаниците в Юдея и разрушаването на Йерусалимския храм през 70 г. сл.Хр.

Арката на Тит, построена от император Домициан през 81 г. сл.Хр. в памет на брат му и на баща им — Веспасиан, днес се издига над „Виа Сакра“. Улицата води от Римския форум към Колизея.

Особено интересни са релефите от вътрешната страна на прохода. Този от южната страна (откъм Палатин) изобразява победното шествие при завръщането на Тит от кампанията в Палестина. Еврейски роби, монети, тромпети и свещници менора (седмосвещници) са изобразени като военни трофеи. По тази причина до основаването на Израел през 1948 г. нито един римски евреин не е искал да минава под нея.