Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (70)

Увод и карта

„Трастевере“ — кварталът на другия бряг на Тибър, е лабиринт от тесни улички и малки площадчета. През Античността тук живеели предимно чужденци и инакомислещи. Районът и сега привлича такива хора, но иначе и много римляни ходят да хапват там. А туристите направо го обичат.

Карта 13.

Фрагмент от тавана от голямата спалня във вила „Фарнезина“

„Тастевере“ е „народен“ квартал, както го наричат италианците, работнически район. Затова типичният трастеверец е с по-ниска заплата, екстровертен, с остър език, може би дори малко арогантен. Хората от квартала смятат себе си за истинските наследници на Древния Рим. Гордеят се и с това, че оттук тръгва краткотрайното въстание срещу папството през 1849 г.

Трастеверците са гръмогласни и дрезгави, говорят със силен римски акцент. Пият много кафе, закусват маритоци (сладко хлебче, пълнено с бита сметана) и предпочитат тежки храни като спагети със стърган кашкавал и пипер или говежда опашка в доматен сос. Но са изчезваща порода — през последните няколко десетилетия мнозина напускат квартала — кой, за да се премести в по-модерен апартамент, построен след войната, кой прогонен от възраждането на района и бързото увеличение на наемите. Но все още са достатъчно и кварталът запазва традиционния си колорит.

Този район, чието име означава „от другата страна на Тибър“, има дълга история като територия на чужденци и инакомислещи. В епохата на Древния Рим тук се установяват много външни хора, включително и десетки хиляди евреи. Според местните власти някога тук е имало поне десет синагоги. Първите християни — повечето покръстени евреи, също се заселили именно в този квартал, което обяснява присъствието на няколко раннохристиянски базилики. Чуждестранният облик на района се засилва след Втората световна война. Много чужденци го избират заради старинния му облик и по-ниските цени в сравнение другите централни квартали.

Многобройни са занаятчиите, малките магазинчета, барчета и кръчмички. Всъщност кръчмите в „Трастевере“ винаги са привличали външни хора, особено в почивните дни или по време на юлския „Наш си фестивал“ (Festa de Noantri). Сега ресторантите са допълнени от малки клубове (понякога с по няколко масички или само с барплот), които се харесват на младите хора.

Тук живеят и много интелектуалци — кинаджии, художници, студенти. Като прибавим множеството улични търговци, галерии и бутици, ще разберем защо „Трастевере“ често е сравняван с лондонския „Сохо“ или „Гринидж Вилидж“. Районът е разделен на две части. Едната се простира нагоре по реката, по по-ниските склонове на хълма Яникул от улица „Трастевере“ до Ватикана. Другата минава през Острова на Тибър, през очарователния площад „Пишинула“, църквата „Св. Цецилия“ (Santa Cecilia) и стига до „Порта Портезе“. За център на квартала се смята площад „Богородица в Трастевере“ (Santa Maria in Trastevere) пред величествената едноименна базилика. Със своите кафенета, ресторанти, будка за вестници и аптека той привлича местните жители.

Мнозина от тях все още пазаруват от открития пазар на близкия площад „Сан Козимато“, а в неделя сутрин си купуват хляб от фурната на улица „Моро“.

Ако минете през Портата на Септимий и оттам продължите по улица „Лунгара“ (в продължение на много векове единствената връзка на „Трастевере“ с Ватикана), ще стигнете до Ботаническата градина — някога част от красивия пост бароков дворец „Корсини“, и до вила „Фарнезина“, в земите, на която археолозите откриват останките на разкошна древноримска вила (възстановки на някои стаи от нея са показани в музея на двореца „Масимо“).

Над квартала се издига хълмът Яникул. Тук са църквите „Св. Петър в Монторио“ и „Св. Онуфрий“. Трудно може да се каже кое е по-вълнуващо — те или спиращата дъха панорама на Рим.