Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (97)

Антична Остия

Туристическа информация

Карта 18

„Романьоли“ 717, Остия

тел. 06 5635 2830

Затв. — пон.

Музеят: затв. и в неделя следобед.

$$. Аудио екскурзовод: $

Метро: Линия В до спирка Piramide,

после вземете Влака до спирка Ostia Antica

Нептуновите терми в Остия са получили своето име от черно-бялата мозайка с изображението на морския бог в колесница.

Вече видяхте как Тибър криволичи през Рим и как са разположени старите речни пристанища — крайна спирка по пътя на многобройните баржи и лодки, пълни с какво ли не — като се започне от пресни плодове и зеленчуци и се стигне до шумния жив добитък. Сега да проследим реката надолу по течението, към нейното устие при Средиземно море и да видим останките от селището Остия. То израснало първо като военно укрепление, а после и като важно пристанище. В разцвета си Остия заемала около 60 ха, а жителите й надхвърляли 100 000.

Посещението тук ще ви даде чудесна представа какъв е бил животът в един нормален град в епохата на Древния Рим. За разлика от Помпей, Остия не е била курорт за богатите и място за удоволствия на могъщите. Тя е била жив, дишащ градски комплекс, изграден за обикновените хора, макар че разположението й в края на такъв сериозен търговски път неизбежно й е придавало и известна космополитност. По-голямата част от сградите (бани, храмове, многоетажни жилищни постройки) и украсата са подобни на сградите и мозайките в Рим. По тях можете да си представите бита на близката столица. Прекрасният град Остия е малък и лесно може да бъде обиколен.

Близо е до Рим — на 23 км, и е достъпен както с кола, така и с метро.

Схема-план Антична Остия.

Името на Остия идва от латинската дума ostium (устие). Това е може би първата римска колония. Най-старите останки, намерени тук, са от IV в. пр.Хр., а към края на републиканския период, през II в. пр.Хр., тя вече е най-важното пристанище на Рим и голям военноморски преден пост. През първите две столетия от имперския период Остия продължава да расте и постепенно придобива атрибутите на истински градски център — форуми, базилики, портици.

Тогава обаче градът се сблъсква с конкуренцията на близкия Портус — ново търговско пристанище, започнато от император Клавдий през 42 г. сл.Хр., завършено от Нерон и разширено от Траян. То удържа първенството до царуването на Константин в началото на IV в., когато до него е построено още по-ново пристанище. Портус (сега Порто) постепенно се превръща в жилищен район, но остава важно пътническо пристанище и през следващите десетилетия. Св. Моника умира тук в края на IV в., докато заедно със сина си очаква да отплава за Африка.

По-късно Остия е опустошена от сарацините и от маларийна епидемия и е изоставена. Но в разцвета си тя притежава всички културни удобства — хубав древноримски театър, който и днес се използва през лятото, многобройни бани, магазини, храмове, ханове, както и търговски кантори, повечето на площад „Корпорациони“.

Какви ли хора са живели и работили в някогашната Остия? Едри търговци, корабостроители, занаятчии, прекупвачи, мерачи на зърно, кожари, въжари, колари, ханджии, проститутки и свещеници. Досега е разкопана само около половината от града, но тя дава безценна информация за бита и жилищата на местните хора. За разлика от Помпей, жилищната архитектура тук избягва предпочитаните от богатите едноетажни къщи, строени около един атрий (централно открито отгоре пространство, подобно на двор, в антична жилищна сграда). Домовете за низшата и средната класа в Остия са стаи или апартаменти в големи сгради. Законът е позволявал те да достигат четири етажа (14 м). Прозорците били покривани с плат, а понякога били от слюда или селенит. Балконите били често срещан елемент, а на партерния етаж, макар и не навсякъде, имало магазини. Ще ви трябват няколко часа, за да придобиете представа за този древен морски град.

Започнете в началото на главната улица „Декумано Максимо“ (decumanus maximus била една от двете главни улици в римските градове), по която има магазини, бани, театри, складове.

Тя е градското продължение на Виа Остиенсис (Via Ostiensis), свързвала града с Рим. Както в повечето римски колонии, точно по средата я пресича другата главна улица на града — „Кардо масимо“ (Cardus maximo), с посока север — юг. Предполага се, че върху главната градска порта някога се е извисявала голяма статуя на Минерва Победителката (Statua di Minerva Vittoria). Днес скулптурата от I в. сл.Хр. може да бъде видяна вляво, от вътрешната страна на портата. Пътеката вдясно от портата води към Термите на коларите (Terme dei Cisiari). Не пропускайте черно-бялата мозайка на двуколка с кочияш в нея. По-нататък по „Декумано“ е Ханът „Гостилницата на Фортунат“ (Osteria di Fortunato). Мозаечният надпис на пода е нещо като древна реклама. Той гласи: Фортунат казва: „Пий от тази чаша, за да утолиш своята жажда.“ По-нататък е театърът, построен от Агрипа. Той побирал между 2000 и 3000 души, като седалките били подредени в три реда (най-горният вече не съществува). Както и днес, в нишите между външните арки на първия етаж имало сергии за закуски.

През II в. пулсът на Остия сигурно е бил най-силен на площад „Корпорациони“, точно зад театъра. Тук се намирали канторите на около 70 местни търговци и чуждестранни обединения. Техните търговски марки са увековечени в мозаечните подове на аркадата и днес дават на учените безценна информация.

През лятото в театъра на Остия, построен преди 2000 години от зетя на Август, можете да гледате представления на класическа драма. В дясната част на сцената има три запазени антични маски.

Завийте надясно от „Декумано“ по улица „Молини“, а после по първата улица вляво — „Диана“. Тук се намира „Къщата на Диана“ (Casa di Diana), голяма жилищна сграда. Тя ще ви ориентира за някогашния архитектурен план. На партерния етаж — магазини, на първия етаж — апартаменти само с прозорци, нагоре — апартаменти с балкони. До нея се намира по-новият Thermopolium, който показва колко малко неща са се променили през всичките тези столетия. Местата за сядане до вратата са от камък. (Дали не са за чакащите клиенти?) Барът е с формата на буква „Г“. В стената близо до вратата към вътрешния двор има ниши. Избелелите фрески показват менюто — виждат се яйца, плодове и зеленчуци. Ако на следващото кръстовище завиете надясно, ще стигнете до Музея на Остия (Museo Ostiese). В него са показани произведения на изкуството, намерени по време на разкопките. Зад музея има закусвалня и книжарница. Ако продължите към „Кардо Максимо“, завийте наляво и ще се озовете на Форума (Foro) на пресечката между „Кардо“ и „Декумано“. В единия край на площада се е намирал Капитолият — най-големият храм в Остия, посветен на Юпитер, Юнона и Минерва. Широкото му стълбище все още води към централната зала с ниши за статуите на боговете, които обаче днес липсват. В другия край на форума се намира вторият храм, посветен на Рома и Август (Tempio di Roma е Agosto). Термите и базиликата са отляво и отдясно на площада. Едва ли бихте искали да пропуснете обществената тоалетна (forica) до банята, с 20 седалки в една редица.

Вървейки нататък по „Декумано“, излизате от по-ранната укрепена част на града и навлизате в по-новата антична Остия. Тръгнете надясно по улица „Фоче“ („Устието“). Вляво от вас ще остане дълга алея, водеща до Митраеума (Mitreo delle Pareti Dipinte) — мястото, където се събирали последователите на бог Митра, закрилника на армията и договорите. Продължете по улица „Фоче“ към Залата на кочияшите (Insula degli Aurighi). Фреските по стените й показват двама състезатели с колесници — първенци за съответната година. Излезте от залата от другата й страна и се върнете на"Декумано". Там има още бани, едно търговско дружество (Schola di Traiano) и пазар с кланица. Върнете се зад храма на Рома и Август на „Кардо“ и ще видите няколко елегантни едноетажни къщи. В Дома „Зевс Гръмовержец“ (Domus di Giove Fulminatore) пред входната врата има интересно подобие на изтривалка — мозайка с изображение на фалос.