Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (16)

Монаси, мозайки, мъченици

Карта 3.

Хълмът Целий (Monte Celio) се намира съвсем близо до глъчката и тупурдията на Колизея, но винаги е бил един от най-тихите и малко населени райони на Вечния град. Затова още от първите векове на християнски Рим той е смятан за идеално място за монашески живот и духовно съзерцание.

Тръгнете от Колизея по левия тротоар на ул. „Сан Грегорио“. Над улицата ще видите тухлена арка — част от акведукта, построен от Нерон за водоснабдяване на императорските резиденции на Палатин. Непосредствено след арката отляво има стълби, които водят към внушителната фасада на „Св. Григории Велики“ (San Gregorio Magno) (1). (Внимавайте, когато пресичате трамвайната линия!) Църквата е построена от папа Григорий I Велики (590–604), по-късно св. Григорий, върху основите на семейната му къща. Бароковата й фасада е добавена през XVII в. От друга страна, преддверието е типично за ранните църкви в града, особено изградените в рядко населените райони като хълма Целий. Обърнете внимание на стенописа в крайния десен люнет (част от стената, ограничена с арка — горе полукръгла, долу хоризонтална). На него е изобразен св. Григорий. Според сюжета през 590 г. той води процесия към „Св. Петър“, за да отправи молитви за спасяване от чумата, и вижда Архангел Михаил над мавзолея на Адриан. Ангелът прибира меча си в ножницата — ясен знак, че Черната смърт е свършила. Това е причината статуята на Архангела да бъде поставена върху крепостта „Св. Ангел“. Ако искате да влезе в църквата, позвънете — на стената на дясната колонада на преддверието има звънец (тел. 06 700 8227, затворена 13:00 — 15:00 ч.). Между другото, точно оттук папа Григорий, който е бил монах, е изпратил св. Августин Кентърбърийски и 40 бенедиктински монаси на Британските острови да покръстват езичниците англи и сакси и да свържат отново онзи отдалечен край с класическия свят, защото в началото на V в., когато от островите се изтеглят и последните римски гарнизони, всички връзки с Рим са прекъснати.

Отляво на църквата има три малки параклиса (тел. 06 7049 4966, отв. — втор., четв., съб., нед., 9:30 — 12:30 ч.). Крайният вляво е параклисът „Св. Варвара“ (Santa Barbara). Стенописите в него показват сцени от живота на св. Григорий, включително и как папата изпраща св. Августин на мисия. Тук се намира и масата, на която Григорий обикновено слагал храна за 12 просяци. Легендата разказва, че веднъж те били тринадесет и се оказало, че единият е ангел. Другите два параклиса са посветени на св. Андрей и на св. Силвия (майката на Григорий). Те са изписани от Доменикино и Гуидо Рени. Близкият магазин продава мед и други естествени продукти, произведени от монасите.

От „Св. Григорий“ тръгнете наляво по стръмната улица „Кливо ди Скауро“ (Clivo di Scauro), от горната част, на която се разкрива чудесна гледка към апсидата на ЦЪРКВАТА „Св. св. Йоан И Павел“ (Santi Giovanni е Paolo) (2). Минете под високите й средновековни контрафорси, необичайни за Вечния град, и ще стигнете до площад „Св. св. Йоан и Павел“ (Piazza di Santi Giovanni е Paolo). Може да посетите и подземните руини, към които се влиза под контрафорсите, или малкия музей, отворен в някогашния жилищен комплекс, известен сега като „Римските къщи на Целий“ (Case Romane del Celio). Църквата е посветена на Йоан и Павел, двама римски войници, приели мъченическа смърт, защото отказали да се поклонят на езическите идоли. Точно отпред ще видите задния вход на „Вила Челимонтана“ (Villa Celimontana) (3), сега известна като обществения парк „Вила Матеи“ (Villa Mattei).

Както много римски паркове в миналото, и „Вила Челимонтана“ е била имение на благородник.

След приятна разходка сред фонтани и папрати напускате парка през главния му вход и се озовавате на ул. „Навичела“ (Via della Navicella). Тя е наречена на малкия древноримски каменен оброчен кораб, разположен сега върху фонтан в средата на улицата отляво на изхода, фонтанът се намира пред „Богородица Доминика“ (Santa Maria in Domnica) (4). Мозайката от IX в. — „Богородица на трон с Младенеца“, в апсидата на църквата е ненадмината. Отсреща през улицата (под останките от други части на Нероновия акведукт) започва ул „Санто Стефано Ротондо“ (6). Продължете по нея към колонадата в романски стил и завийте наляво по ул. „Санти Куатро“ (Via dei Santi Quattro). Тя води до средновековната крепост, обграждаща Църквата „Св. Четирима Венценосци“ (Santi Quattro Coronati) (6) и манастира към нея.