Сари Гилбърт, Майкъл Броуз
Пътеводител Рим (17)

„Св. Климент“

Туристическа информация

Карта 2

ул. „Сан Джовани ин Латерано“

(срещу аптеката на №108).

тел. 06 7045 1018

В Подземна част: $

Аудио екскурзовод: $

Затворена: 12:30 — 15:00 ч.

Автобуси: СЗ, 60, 75, 81, 85, 87, 673

Трамвай: 3

Метро: Линия В (Colosseo)

Съдържанието на тази мозайка от XII В. В апсидата на църквата е необичайно. Тя показва Дървото на живота, чиито виещи се клони израстват от растението акант в основата на Разпятието.

Светците и техните символи

В римокатолическата иконография много светци, особено приелите мъченическа смърт, се представят именно със средствата, причинили тяхната смърт. Така вместо св. Вартоломей се изобразява нож, защото е бил одран жив; символът на св. Цецилия е музикален инструмент, защото е пяла, докато нейните мъчители се опитвали да я убият с гореща пара; св. Йероним се изобразява като изпит старец с лъв, защото сам се оттеглил в пустинята, за да устои на изкушенията и да превежда Светото писание. В църквата „Св. Климент“ можете да намерите символите на трима светци. Първият, разбира се, е Климент. Неговият символ е котвата, изобразена върху балдахина над главния олтар както в горната, така и в долната църква. Стенописите в параклиса „Св. Катерина“ показват колелото за мъчения, на което светицата е загинала. А върху арката от външната страна на апсидата е изобразен св. Лаврентий, стъпил върху скара в пламъци. Това е неговият символ, защото го пекли на бавен огън, докато не умрял.

Тази църква е построена през IV в. в памет на мъченика Климент, четвъртия папа, и е една от най-очарователните в града. По времето на Траян (98–117 г. сл.Хр.) Климент бил изпратен на заточение в Крим, но продължил да приобщава хората към християнската вяра. Накрая го вързали за котва и го хвърлили в морето. Затова котвата е негов символ. През 1084 г. църквата била разрушена от нахлулите нормански войски, но в началото на XII в. папа Паскал II я възстановил върху останките от старата сграда.

„Св. Климент“ е украсявана в стил барок. Но късните добавки не скриват по-старите съкровища — реконструираната мраморна преграда, отделяща мястото за монашеския хор (schola cantorum), мозайката на пода в стил, предхождащ „козматеско“-то, колонадата на преддверието (част от главния вход откъм пл. „Св. Климент“) и прекрасната мозайка от XII в. в апсидата. На нея са изобразени Дева Мария и св. Йоан, а между тях, в средата на мозайката, е разположен триумфален кръст, в който има 12 гълъба, символизиращи Дванайсетте апостоли. От основата на кръста тръгва пищно Дърво на живота. Сред обсипаните с листа спираловидни клони са изобразени начетените църковни учители, християнски символи, екзотични птици и цветя. В долната част на мозайката тече реката на живота. Ако си носите бинокъл, не пропускайте малките фигурки, изобразени да извършват ежедневни селскостопански дейности. Това е едно връщане към класическия стил, почти изчезнал към края на V в. По-надолу е Агнецът (Agnus Dei) в обичайния си формат — агне в средата и по шест овце от двете му страни. Външната арка около апсидата е също толкова интересно украсена. Исус Христос е най-горе в средата, а от двете му страни са символите на четиримата евангелисти. Непосредствено под него отляво са изобразени св. Павел и св. Лаврентий, а св. Петър и св. Климент са отдясно.

Друг задължителен обект в основната част на църквата е Параклисът на св. Екатерина Александрийска, разположен непосредствено вдясно от началото на ул. „Сан Джовани ин Латерано“. В него се намират редица прочути стенописи, рисувани около 1430 г. от Мазолино да Паникале с помощта вероятно на неговия помощник, Мазачо. По-далечната стена е заета изцяло от сцената с Разпятието, сводестият таван — с четиримата евангелисти и техните символи и с църковните учители. Най-интересните стенописи обаче са на страничните стени. Отдясно са изобразени сцени от живота на св. Амброзии. Отдясно са сцените от живота на св. Катерина, включително и онази по средата на долния регистър, показваща неуспешния опит да убият светицата, като я поставят върху колело с шипове. Обърнете внимание на изображението от XV в. на св. Христофор върху лявата външна стена на параклиса (то е защитено със стъкло). В долната му дясна част са надраскани старинни графити. Има и още. „Св. Климент“ е умален пример за напластяването на архитектурни слоеве — една от основните характеристики на Рим. Той е пътешествие назад във времето. Влизате от нивото на улицата — църква от XII в., слизате в разкритата църква от IV в., а после от сакристията слизате още по-надолу и срещу малка такса влизате сред руините на няколко сгради от I в. Екскурзоводите обикновено са на разположение, ако искате посещението ви да бъде съпроводено с беседа.

Св. Климент схема.

Църква XII век.

Как са се напластили слоевете? Отговорът е ясен. Когато папа Паскал II (1099–1118) решил да издигне сегашната църква, за да направят темелите за новото строителство, строителите събрали и уплътнили останките на сградата от IV в. Новата църква е построена направо върху почти забравената тогава стара. Старата църква била открита случайно през 1857 г. Започнали разкопки, които разкрили още по-старото светилище на персийското божество Митра.

От сакристията слизате по стълби и така се озовавате в някогашния входен портик. Пред вас има три врати, водещи към обичайните три кораба. Обърнете внимание на фреските от двете страни на средната врата. (Те, както и останалите стенописи на това ниво, са рисувани между IX и XI в.) На дясната е изобразено едно от чудесата на св. Климент — твърди се, че всяка година водите на Черно море се разтварят, за да могат вярващите да се помолят на мястото, където се е удавил. Една година разсеяна майка забравила сина си и водите го погълнали. Когато на следващата година се върнала, го намерила жив и здрав. Обърнете внимание на рибата, нарисувана на ръба — тя показва настъпващото море. Минете през вратата и вървете, докато не стигнете до вратата, която отвежда навън от десния кораб. За да добиете представа за размерите на тази църква, погледнете през вратата към колоната, поставена при подпорната стена. Сега погледнете наляво към стената с другите колони. Разстоянието между колоните показва ширината на централния кораб на църквата от IV в., изградена по типичен базиликален план. Както се вижда, старата църква е била по-голяма от сегашната. В нея има и интересни фрески. На лявата стена на кораба, точно над олтара, е изобразено житието на римския префект Сизиний. Обърнете внимание на долната част. Надписът върху нея се смята за един от най-ранните записи на простонароден латински, от който произхожда италианският.

До третото, най-ниско ниво на паметника, се достига по други стълби в далечния край на левия кораб. Тук слизате с още 200 години назад във времето. Долу ще чуете ромона на подземен извор. Тръгнете по пътеката и вървете, докато не видите древния митреум — храм на източния бог Митра, построен към края на II в. или в началото на III в. Украсата на тавана му имитира пещера, защото се смята, че Митра е бил роден в пещера. Тук е и неговият олтар.

Олтар на Митра в „Св. Климент“.

По тавана на сводестото помещение отсреща има следи от гипсова мазилка. То вероятно е било преддверието на храма.

Митреумът се е намирал срещу християнски молитвен дом от I в., вероятно къщата на Климент. Колкото и да не ви се вярва, по криволичещия път към изхода ще минете през поредица помещения от I в.