Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, 2006 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надя Тодорова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2019)
Издание:
Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз
Заглавие: Пътеводител Рим
Преводач: Надя Тодорова
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Егмонт България
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Научнопопулярен текст
Националност: Американска
Печатница: „Лито Балкан“ АД, София
Редактор: Вихра Василева
Консултант: Нева Мичева
Коректор: Мариана Пиронкова
ISBN: 978-954-27-0324-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316
История
- — Добавяне
Замъкът „Св. Ангел“
Туристическа информация
Карта 12
„Лунготевере кастело“ 50
тел. 06 3996 7600 или 06 681 9111
Затв. — пон.
$$ Аудио екскурзовод:$.
Обиколки с екскурзовод на английски $$$$$ при заявка.
Автобуси: 23, 34, 40, 49, 87, 280, 492, 926, 982, 990

Той има интересна история. Император Адриан започва да строи мавзолей, но междувременно умира и сградата е завършена от неговия наследник Антонин Пий. По-късно е превърната в крепост, после в затвор, била е скривалище на папите, казарма, дворец за удоволствия. Тук е мястото, където се развива действието в последната част на прочутата опера „Тоска“. Някога върху кръглата сграда с диаметър 64 м. е имало дървета заедно с голяма статуя на императора. А според други върху сградата е имало колесница с четири коня.
Сградата е използвана за мавзолей съвсем кратко. През III в. Аврелиан я вгражда в своята стена, построена в опит да предпази града от нападенията на варварите. Стената обаче не спасява Рим и остготският владетел Теодорих превръща „Св. Ангел“ в затвор. Сегашното си име сградата получава едва в края на VI в., когато градът е покосен от чума. Папа Григорий Велики решава да се помоли за Божието застъпничество и повежда голяма процесия към „Св. Петър“. По пътя вижда как св. архангел Михаил прибира меча си в ножницата, сякаш казва, че бедствието е отминало. Видението се появява над крепостта, затова там е поставена статуя на Архангела, от която идва и новото име на сградата — „Замъкът св. Ангел“. През 1753 г. старата каменна статуя на Рафаело да Монтелупо е свалена и поставена в един от вътрешните дворове, а нейното място върху крепостта е заето от днешната бронзова фигура. През Средновековието замъкът често става арена на сблъсъците за контрол над града между папството и едно или друго благородническо семейство. По време на прочутото разграбване на Рим през 1527 г. Климент VII се укрива тук, минавайки по тайния коридор, построен в Стената на Лъв през 1277 г. Можете да видите тунела, ако разглеждате замъка с екскурзовод. Части от сградата много векове са се използвали за затвор. Известният скулптор и ювелир от XVI в. Бенвенуто Челини разказва в своята автобиография как бил заточен тук. В крепостта се самоубива Тоска от едноименната опера на Пучини. През 30-те години на XX в. „Св. Ангел“ е реставриран и превърнат в музей.
С течение на времето крепостта е променяна, към нея са добавяни нови части и ще ви трябва въображение и проницателно око, за да различите първоначалния римски градеж. В преддверието на първия етаж има макет, който показва какво е останало от ранната постройка. Това преддверие и стаите над него са в централната част — римския мавзолей.
Тръгнете нагоре по широката рампа. Тя е от римско време и по нея са запазени части от оригиналния мозаечен под. После пътят ви ще завие наляво и ще ви отведе до „Стръмната алея“ на Александър VI — плавно изкачваща се стълба, която пресича сградата по диагонал и свършва при „Дворът на Ангела“. По пътя ще минете през подвижен мост, прехвърлен над погребалната камера, където някога са се съхранявали останките на Адриан. До 1822 г. той е бил вдиган, за да бъдат защитени горните етажи на крепостта от натрапници.
Най-отгоре е „Дворът на гюлетата“, наречен така заради гюлетата, наредени там. Известен е също и като „Дворът на Ангела“, защото след като е свалена и заместена с новата, огромната каменна статуя на Да Монтелупо е поставена тук.
Белите мраморни плочи по стените отбелязват диаметъра на гюлетата във всяка купчина. Залите вляво са наречени с имената на няколко папи, живели в тях, или според темата на стенописите. „Залата на Аполон“ е украсена с очарователни „гротески“, а „Залата на справедливостта“ (някогашна съдебна зала) ви връща обратно в древноримската част на постройката. Обърнете внимание на стенописа с Ангела на справедливостта над една от вратите — той е дело на Перин дел Вага. От „Залата на Аполон“ тръгва коридор, който води към „Театралният двор“ (през Ренесанса тук били изнасяни театрални представления), наричан още „Дворът на Александър VI“, „Дворът с кладенеца“ и „Зехтиновия двор“.
Непосредствено след входа минете през вратата вдясно и няколко стъпала ще ви отведат в банята на папа Климент VII, украсена с фрески от Джулио Романо. Останалите стаи, в които се влиза от този кръгъл вътрешен двор, стотици години са се използвали като затворнически килии за високопоставени лица, докато за обикновените затворници били мръсните помещения на долния етаж.
По-нагоре по стълбите е „Лоджията на Юлий II“ с изглед към моста „Св. Ангел“. Мостът е построен още през Античността, а през XIX в., при построяването на стените по брега на Тибър, е удължен. Папските покои са изписани от Перино дел Вага за папа Павел III (1534–1549).
Извит коридор, украсен с гротески, води до някогашната библиотека. Тук е била изписана само горната част на стените, защото долната била заета от рафтовете с книги. Вратата в средата на стената води в „Съкровищницата“, или „Тайния архив“. Помещението попада в централната част на сградата. Тук до 1870 г. били пазени тайните архиви на Ватикана. Тясна извита стълба, издълбана в дебелите стени, води нагоре към терасата с бронзовата статуя на Архангела. От нея се открива вълнуваща гледка към „Св. Петър“ и целия град.