Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
National Geographic Traveler: Rome, Second Edition, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2019)

Издание:

Автор: Сари Гилбърт; Майкъл Броуз

Заглавие: Пътеводител Рим

Преводач: Надя Тодорова

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Егмонт България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Научнопопулярен текст

Националност: Американска

Печатница: „Лито Балкан“ АД, София

Редактор: Вихра Василева

Консултант: Нева Мичева

Коректор: Мариана Пиронкова

ISBN: 978-954-27-0324-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9316

История

  1. — Добавяне

Разходка: Средновековни загадки и ренесансов разкош

Туристическа информация

картата 9, 10

Площад „Тор Сангуиня“

1,5 км — 1,5–2 ч.

Площад „Санта Мария дела Паче“

Не пропускайте:

Стадиона на Домициан

„Св. Спасител от дафиновата горичка“

Гледката от моста „Сант’Анджело“

„Новата църква“

Молитвения дом на ораторианците

122_karta_10.jpgКарта 10.

В Древния Рим обширното пространство на Марсово поле било предоставено за лагеруване на военни части, за стадиони и беседки. Повечето от тези постройки сега или са изчезнали, или са под земята, но много от средновековните и ренесансовите сгради все още си стоят и пазят грижливо спомените си.

Тази разходка започва от площад „Тор Сангуиня“ (Piazza di Tor Sanguigna) северно от площад „Навона“. Тук все още може да се види парче от миналото — под парапета се намира част от основата на „стадиона на Домициан“(I в.), а зад вас остава средновековната кула, дала името на площада. Вляво, близо до очарователния олтар на номер 2, започва ул. „Коронари“ (Via dei Coronari). Днес тук са разположени чудесни (но и скъпи) антикварни магазини. Страничните улички предлагат любопитни гледки. Вдясно е много тясната уличка „Св. Трифон“ (San Trifone). Следва площад „Сан Салваторе ин Лауро“ („Св. Спасител от дафиновата горичка“) (1). Тук е и едноименната църква с красив двоен манастир.

Сега се върнете на улица „Коронари“ и вървете напред, като се отдалечавате от площад „Тор Сангуиня“. Така ще стигнете до улица „Панико“, където трябва да свиете вдясно. Обърнете внимание на малкия мраморен релеф на стената на номер 40. Това е табела на каменоделец. Когато стигнете края на улицата, внимателно пресечете крайбрежната улица „Лунготевере Тор ди Нона“, за да минете по моста „Сант’Анджело“(2). От него се открива спираща дъха гледка към крепостта „Св. Ангел“ и купола на „Св. Петър“. Мостът е великолепно украсен с величествените скулптури, проектирани от Бернини. Всяка от тях държи по един от символите на Разпятието — трънен венец, бич, пирон.

123_mavzolei_adrian.jpgИзглед към сградата, построена като Мавзолей на Адриан. Ангелът на върха на крепостта е дал сегашното й название — замъка „Св. Ангел“.

Пресечете обратно „Лунготевере Тор ди Нона“, но този път тръгнете по улица „Банко ди Санто Спирито“ — средната от трите улици, тръгващи ветрилообразно от площада, наричан в миналото „Дел Понте“ („При моста“). Тук някога изпълнявали публичните екзекуции. Непосредствено след църквата, вляво от вас, от другата страна на улицата има тъмен средновековен пасаж — „Арко Дей Банки“. На стената му има надпис, който показва височината на водата при наводнението през 1277 г. При „Банко ди Санто Спирито“ 3 пътят се разделя на две. Тръгнете наляво по живописната улица „Банки Нуови“ към площад „Оролоджо“ („Часовникът“) (3), наречен така заради голямата часовникова кула. Тук отново завийте наляво по улица „Орсини“ и в края й хвърлете поглед на потъналия в буйна зеленина вътрешен двор на двореца, построен от семейство Орсини. Върнете се по същия път обратно на площада и продължете по същата улица, този път под името „Говерно Векио“ до улица „Киеза Нуова“_ (4). Тук завийте надясно и в края на улицата пак надясно. Така ще се озовете пред късно ренесансовата църква, наричана от римляните „Новата църква“ (официално името й е „Богородица от долинката“, Santa Maria in Vallicella). Застанете при статуята, посветена на поета Пиетро Метастазио, за да видите по-добре църквата. Молитвеният дом има любопитен вътрешен двор с колонада, а на последния му етаж се намира очарователната, макар и малко запусната библиотека (Biblioteca Vallicellana), проектирана от Боромини през 1637 г. Фреските по тавана на църквата са дело на Пиетро да Кортона, а над главния олтар има три творби на Рубенс. Ако излезете през страничната врата, ще се върнете на улица „Говерно Векио“. Продължете към площад „Паскуино“_ (5) с неговата „говореща“ статуя. Статуята е до задната стена на двореца „Браски“, където наскоро бе повторно отворен музеят на Рим (Museo di Roma). Тръгнете по улица „Санта Мария дел’Анима“ вляво, към средновековната кула „Милина“ (Tor Millina), завийте наляво и вървете няколко пресечки, докато се озовете в началото на улица „Паче“. Точно насреща си ще видите огромната драматична фасада на църквата „Богородица на мира“ (Santa Maria della Pace), изваяна от Пиетро да Кортона. На площада пред нея има интересни кафенета.