Кон Игълдън
Земя на славата (49)

Историческа бележка

Както и при предишните две книги, мисля, че обяснителната бележка е необходима, особено там, където историята често е много по-изненадваща от измислицата.

В книгата си споменавам Александър Велики като герой за Юлий. Със сигурност животът на гръцкия цар е бил добре известен на всички образовани римляни в резултат на техния интерес към гръцката култура. Въпреки че мястото е Кадис, а не изоставено испанско селце, биографът от първи век Светоний дава подробности за Цезар, който въздиша гневно в нозете на статуята на Александър. На трийсет и една годишна възраст в сравнение с него Юлий не е постигнал нищо. Но не е знаел, че най-великите му победи ще дойдат тепърва.

Известно е, че освен жените си Юлий е имал и много любовници, но Светоний разказва, че Сервилия била най-любимата му. Юлий наистина й е купил перла на стойност един и половина милиона денария. Вероятно една от причините за нашествието му в Британия е била да намери още.

Бил е квестор в Испания, преди да се върне като претор, което не съм описал — заради сюжета. Цезар е направил прекалено много неща, за да бъдат описани от перото на който и да било автор, а дори и най-сбитият вариант изпълва книгите, които ви предлагам, до краен предел.

Цезар наистина е организирал гладиаторски турнир със сребърни доспехи и е влязъл в сериозни дългове, за да постигне слава. Вярно е, че в един момент наистина е трябвало да напусне града, за да избяга от кредиторите си. Става консул с Бибул и изгонва колегата си от форума след спор. Заради отсъствието на Бибул в Рим се е родил нещо като анекдот, че документите се подписват от Юлий и Цезар.

Една дребна подробност е, че фалернското вино, което Юлий излива на гробовете на семейството си, наистина е било толкова скъпо, че чаша от него е била равна на седмичната заплата на един легионер. За нещастие тези лозя са се намирали на връх Везувий, край Помпей, и през 79 г. това вино било загубено завинаги.

Заговорът на Катилина се провалил, когато един от участниците доверил на любовница, която докладвала какво е чула. Юлий се споменава, вероятно грешно, като един от заговорниците, също и Крас. И двамата оцеляват след разкриването му, без имената им да бъдат опетнени. Катилина напуска Рим, за да поведе въстаническа армия, докато приятелите му е трябвало да създадат хаос и безредици в града. Част от свидетелствата срещу тях показват, че са наели за бойци галско племе. След разгорещена дискусия за съдбата им по-незначителните заговорници са ритуално удушени. Катилина е убит на бойното поле.

Завоеванията в Галия и Британия заемат почти цялата втора част на книгата. Проследих повечето основни събития, като се започне с преселението на хелветите и победата над Ариовистус. Необходимо е да се спомене, че в някои случаи Юлий Цезар е единственият източник на подробности около кампанията си, но той записва грешките и провалите си също толкова достоверно, колкото и победите си. Например разказва доста искрено как грешен доклад го е накарал да изостави собствените си хора, понеже е повярвал, че са врагове. В своите коментари Цезар определя броя на хелветите и съюзниците им на около 386 000. Само 110 000 са изпратени по родните им земи. Срещу тях са били само шест легиона и подкрепления — най-много 35 000.

Битките му рядко са били обикновена проверка на силата. Сключвал е съюзи с по-малки племена и после се е притичвал на помощ. Бил се е и през нощта, когато е било необходимо, на всякакви терени, като е обърквал противниците си с маневри. Когато Ариовистус поисква на срещата им да присъстват само конници, Юлий заповядва на пешаците от Десети да се качат на коне, което сигурно е било гледка, която си е заслужавала да се види.

Притесних се, че разстоянията, които е изминавал, може да са преувеличени, докато моя братовчедка не участва в поход на шейсет мили. Тя и съпругът й направиха прехода за двайсет и четири часа, докато гурките завършиха за девет часа и петдесет и седем минути. Няколко маратона без прекъсване. Човек трябва да е предпазлив в нашите модерни времена, когато пенсионерите са способни да карат ски по склона на Еверест, но мисля, че легионите в Галия са били в състояние да се справят с тези разстояния и също като гурките да се борят до последно.

Не беше голяма фантазия да предположа, че Адан може да е разбирал езика на галите и дори в някаква степен диалекта на бритите. Келтите пристигат в Европа от неизвестно място, вероятно Кавказ, и се установяват в Испания, Франция, Британия и Германия. Англия става предимно романо-саксонска много по-късно и естествено поддържа тази разлика и в наши дни.

Трудно е да си представим виждането на Юлий за света. Той е бил доста начетен и вероятно е знаел, че Александър е пътувал на изток, а Галия е доста по-близо. Вероятно е чувал за Британия от гърците, след като Питей е пътувал дотам три века по-рано. Въпреки че книгите на Питей са изгубени, няма причина тогава да не са били достъпни. Юлий със сигурност е чувал за перлите, калая и златото, които да го изкушат да отиде натам след Галия. Смятал е, че географски Британия се намира по-скоро на изток от Испания, вместо на север, като Ирландия е помежду им. Това можело да е и континент, голям като Африка, доколкото можел да е сигурен при първото си акостиране.

Първото му нашествие в Британия през 55 г. пр.н.е. било кошмарно. Бурите разбили корабите му, а яростната съпротива на племената и злите кучета едва не го довършила. Десети трябвало да си пробива с бой път през рифовете. Цезар останал в Англия само три седмици, а следващата година се върнал с осемстотин кораба и опитал да навлезе през Темза. Въпреки огромната си флота не успял да завладее острова — и не се върнал трети път. Доколкото е известно, бритите не платили данъка, който обещали.

Верцингеторикс би могъл да има същото място в историята и легендите като крал Артур, ако беше успял да победи във великата си битка срещу Юлий. Наполеон III му издига статуя и признава постиженията му и мястото му в историята. Верцингеторикс обединил племената и разбрал, че опожаряването на земята и оставянето на легионите гладни е единственият начин да победи. Дори огромната му войска обаче в крайна сметка е разбита от легионите и той е заведен във вериги в Рим и екзекутиран.

Точните подробности около триумвирата с Крас и Помпей не са известни. Със сигурност договорката е била от полза и за тримата и престоят на Юлий в Галия е продължил години след приключването на консулския му мандат. Интересното е, че когато Помпей му изпраща заповед да се върне от Галия, Юлий почти е приключил десетгодишната пауза, която по закон е трябвало да има преди второ кандидатстване за консулски мандат. Ако би си осигурил поста втори път, е можело да стане недосегаем, от което Помпей вероятно се е страхувал.

Клодий и Милон не са измислени герои. И двамата са част от хаоса, който едва не разрушава Рим, докато Юлий е в Галия. Уличните банди, размириците и убийствата стават всекидневие и когато Клодий най-после е убит, неговите поддръжници наистина го изгарят в сградата на сената, при което я опожаряват до основи. Помпей е избран като единствен консул, за да въдвори ред в града. Дори и тогава споразумението за триумвирата е можело да бъде в сила, ако Крас не е бил убит заедно със сина си. След смъртта му е имало само един мъж, който е можел да съперничи с Помпей за властта му.

Най-накрая, направил съм в книгата си едно-две заявления, които може да притеснят историците. Спорно е дали римляните са имали стомана, или не, въпреки че е възможно да се направи по-твърда обвивка на мекото желязо, като се кове във въглени. Стоманата все пак е само желязо с много по-голямо съдържание на въглерод. Не мисля, че това не е било по силите им.

Притесних се, че съм описал гала Арторат почти 2,10 метра и че това ще се стори прекалено на някои. Но сър Бевил Гренвил (1596–1643) е имал охранител на име Антъни Пейн, който е бил близо 2,30 метра и е можел да метне Арторат на рамо.

Има още стотици дребни факти, които мога да добавя тук, ако имаше място. Ако съм променил историята в книгата, надявам се това да е преднамерено, а не просто грешка. Наистина се опитах да бъда максимално точен. За онези, които искат да прочетат повече, а не само тези няколко страници, препоръчвам страхотната книга „Легионът на Цезар“ на Стивън Дандо-Колинс. Също и „Цялата римска армия“ на Ейдриън Голзуърти, както и всичко от този автор. „Дванайсетте цезари“ на Светоний би трябвало да е задължителна литература във всяко училище. Моята версия е в превод на Робърт Грейвс и е очевидно, че кой император ще харесате най-много е доста свързано със собствения ви характер. И накрая, за тези, които искат повече за Юлий: най-добре прочетете книгата на Кристиан Майер „Цезар“.