Саймън Монтефиоре
Любов в тъмни времена (66)

История: факти и измислица

Това не е роман за властта, а за личния живот: за любовта на млади години и на средна възраст, за семейството, децата и романтиката. Но действието се развива сред Сталиновия кремълски елит, а това означава, че познатите проблеми в семейния живот, радостите и рисковете, свързани с децата, с изневерите и кариерата, могат да бъдат много по-големи, отколкото ако всичко това се случи в Хампстед. Този роман е самостоятелен, ала някои от героите и семействата участват и в предишния, „Сашенка“.

Очевидно е, че образите на много от съветските ръководители, генерали и тайни полицаи визират реално съществували хора и техните характерни особености; дори понякога думите им са цитирани точно. Целта ми беше да направя атмосферата възможно най-автентична, но ми бе особено приятно, че всичко това е измислица.

За всеки, който се интересува от сюжета и неговата достоверност, ще отбележа, че той пресъздава, в най-общи линии, няколко истински истории.

• През 1943 г. две деца в училищна възраст, и двете от семейства на висши съветски функционери, загиват при стрелба на Каменния мост. Тайната полиция открива в тетрадките им шеговити планове за съставяне на правителство. Приятелите им, повечето от които също са от елита, в това число синовете на члена на Политбюро Анастас Микоян, са арестувани по подозрение за участие в антисъветски заговор. Пълната история е публикувана в „Сталин: дворът на червения цар“, в мемоарите на Анастас Микоян „Так было“ и мемоарите на сина му Степан Анастасович Микоян „Автобиография: Спомени за изпитанията на военните самолети и живота сред кремълския елит“. Лично интервюирах някои от тези деца, включително Степан и Серго Микоян и племенника на самия Сталин, Стан Реденс. Те са прекарали в затвора шест месеца и са били освободени едва след като са подписали самопризнания. Наказанието им е било интерниране в Средна Азия за шест месеца.

• През 1944/1945 г. майор Хю Лунги от Английското посолство се среща с руско момиче, в което се влюбва и за което иска да се ожени. Лунги е превеждал на Чърчил по време на разговорите му със Сталин на Техеранската конференция. Когато годеницата му опитва да напусне Русия, тя е упоена във влака и е върната обратно в Москва. На лична среща със Сталин Лунги го моли да позволи на момичето да замине. Той обещава да провери как стоят нещата. Ала годеницата не получава разрешение да замине. Вместо това е арестувана, осъдена за измяна и изпратена в лагерите. Лунги успява да се свърже с нея едва през шейсетте години, когато и двамата са вече щастливо женени.

• Сталин строго се е придържал към правилото да не проявява снизхождение към децата на ръководителите, и особено към собствените си деца. Той отказва да размени своя пленен от нацистите най-голям син Яков и се вбесявал от лудориите на разглезения си втори син Василий. През войната Василий води екипажа си на риболов, по време на който се използват гранати. Убит е човек и разгневеният Сталин нарежда той да бъде отстранен и разжалван. Но показаното благоволение към сина на вожда (и амбициите на самия Сталин за него) са достатъчно големи, така че той скоро бива повишен в далеч надхвърлящия ограничените му възможности чин генерал от авиацията. Под негово командване едно прелитане във формация над Червения площад по време на парад се обърква катастрофално, стига се до падане на самолет и той отново е разжалван.

• През 1945 г. в Потсдам Сталин е информиран от сина си Василий, че съветските самолети катастрофират често поради производствен дефект. Това довежда до така нареченото Авиаторско дело срещу маршала от военновъздушните сили Новиков и други висши офицери, сред които е и министърът на военната авиация Шахурин. Делото е насочено отчасти и срещу отговарящия за авиацията член на Политбюро Георги Маленков, който е временно понижен, но в действителност също участва в организираната кампания за намаляване влиянието на съветските маршали, насочена най-вече срещу легендарния Георгий Жуков. Новиков и редица други офицери биват жестоко изтезавани; някои от тях са разстреляни. Маленков временно е изпратен да наблюдава прибирането на реколтата в Средна Азия, както Сатинов, и както Сатинов, скоро е върнат отново във властта.

• Сталин окуражава съперничеството между двамата ръководители на тайните служби: Виктор Абакумов, началник на СМЕРШ, който докладва лично на него, и дългогодишния началник на НКВД Берия. Абакумов и Берия непрекъснато се оплакват на Сталин един от друг. През 1945 г. Сталин ограничава властта на Берия в тайната полиция, като го отстранява от поста министър на вътрешните работи. Но Берия си остава неговият най-способен организатор и заместник-премиер, който отговаря за най-важния проект по онова време: създаването на съветска ядрена бомба. Протежето на Берия Меркулов остава министър на държавната сигурност до 1946 г., когато бива заменен от Абакумов. Берия, Меркулов и Кобулов са екзекутирани през 1953 г., след смъртта на Сталин; Абакумов споделя съдбата им през 1954 г.

• През 1945 г. Сталин получава сърдечна криза или малък инфаркт. Той е крайно чувствителен към разгласяването на каквито и да било сведения за негови заболявания, които биха могли да подкопаят политическата му власт, и е подозрителен към лекарите. Така се ражда Лекарският заговор. Дългогодишните му лични лекари, поставили му диагнозата атеросклероза, са арестувани. Вж. по-долу.

• Насилието над затворнички и обикновени гражданки е било неофициална привилегия на началниците в тайните служби, които често са използвали заплахи за арест на съпрузи и приятели, за да получават сексуални услуги. След ареста на Берия през 1953 г. е съобщено за стотици, ако не и хиляди изнасилени от него жени. Двамата началници на охраната му, полковниците Саркисов и Надарая, са разобличени като сводници и похитители на момичета, които Берия си е набелязвал по московските улици. Стана известно, че през войната той на два пъти е боледувал от венерически болести. Абакумов също е злоупотребявал с положението си. През 1946 г. той нарежда ареста на филмовата актриса Татяна Окуневская, която го е отблъснала; преди това същата е била упоена и изнасилена от Берия. Сталин затварял очи за тези произволи на властниците, ползващи се с неговото благоволение, но насърчавал верните си слуги да събират сведения, които могат да бъдат използвани срещу тях по-късно.

• След 1945 г. растящото американско надмощие и американската подкрепа за ционизма, които довеждат до създаването на Израел, превръщат съществуващите предразсъдъци на Сталин към евреите в маниакален и убийствен антисемитизъм. Сталин инициира редица разследвания срещу съветски евреи, довели първо до уволнения, после до арести, след това до убийството на актьора и еврейски лидер Соломон Михоелс при инсценирана автомобилна катастрофа през 1948 г. и накрая до антиеврейските процеси от 1949/1950 г., повечето обвиняеми в които — партийни работници и писатели — са екзекутирани. В делото по Лекарския заговор от 1952/1953 г. лекари от кремълската клиника, предимно кардиолози и евреи, са обвинени в убийства и планове за убийства на висши партийни ръководители, първият от които бил Андрей Жданов, починал от сърдечно заболяване през 1948 г.

• Съпругата на Николай Булганин, член на Политбюро, министър на въоръжените сили, маршал, е преподавала английски език в една от елитните московски гимназии.

• Айзенщайн е режисирал филма „Иван Грозни“ I и II. Сценарият е бил контролиран лично от Сталин. Ракетната установка, наречена „Катюша“, е била прославено съветско оръжие, имало е популярна песен „Катюша“, но не и такъв филм.

• Образите на писателя Константин Ромашкин и филмовата звезда София (Муши) Цейтлин са вдъхновени отчасти от действителните премеждия на филмовите звезди Татяна Окуневская и Валентина Серова. Последната е била омъжена за Константин Симонов, знаменит поет, публицист и писател. Както обясних и по-горе, Окуневская е пострадала жестоко от Берия и Абакумов. На Серова й е провървяло повече, но тя е имала връзка с Василий Сталин. Техните истории се споменават в много книги, включително в автобиографията на Симонов, но са разказани най-добре в прекрасната книга на Орландо Файджис „Доносниците“.

• По отношение на жените във властта има една неточност. Сталин се е отнасял с недоверие към жените и лекарите и никога не е издигал жена за министър, въпреки че в правителството е имало няколко съпруги на ръководители, които са работили като заместник-министри, в това число съпругите на членовете на Политбюро Молотов и Андреев. И двете са освободени от длъжност, поне отчасти заради еврейския си произход. Подобно на Дашка Дорова, Полина Молотова накрая е арестувана и съпругът й се развежда с нея. Когато след смъртта на Сталин е освободена, тя се връща към брака си.

Подробностите за всекидневието, училищния живот и бюрокрацията също са верни, но за целите на повествованието малко съм сгъстил датите. Например преименуването на народните комисариати на министерства — НКГБ на МГБ и НКВД на МВД — е станало малко по-късно, през 1946 г., както и повишаването на Василий Сталин в чин генерал, въвеждането на военните чинове за служителите в тайните служби, отстраняването на Меркулов от поста министър на държавната сигурност и замяната му с Абакумов, истинското Авиаторско дело. Детското дело в действителност се е водило през 1943 г. Всички исторически факти, които са в основата на този роман, могат да бъдат намерени в моята книга „Сталин: дворът на червения цар“, но също така препоръчвам „ГУЛАГ“ на Ан Епълбаум, „Доносниците“ и „Прати ми вест“ на Орландо Файджис, които съдържат множество примери от рода на историите, разказани в този роман и в „Сашенка“.