Саймън Монтефиоре
Любов в тъмни времена (26)

Дванадесета глава

Андрей Курбски лежеше в килията си. Вече знаеше, че никога няма да избяга от проклятието на опетнената си биография; винаги щеше да си остане син на враг. Но имаше една утеха: чувстваше се по-близо до своя баща.

Неговият баща сигурно бе преминал през същата регистрация, през същите килии, може би дори и през тази. Погледна следите по стените: рисунки, думи, драскулки. Започна да чете имената, датите, посланията. Навярно авторите им бяха искали тъкмо това — някои от тях сигурно бяха загинали тук, някои сигурно бяха разстреляни в подземията и бяха написали тук своите имена, за да бъдат прочетени. Търсеше името на баща си и си представяше как и той ще бъде изпратен в някой от лагерите и как един ден ще открие баща си да сече дърва на някоя потънала в сняг горска поляна…

Нощта бе самотна. Някой крещеше; някой кашляше. Андрей бе уморен и много изплашен. Неизвестността бе най-лоша от всичко. Кого още бяха затворили в тези килии? Какво бяха казали другите? Какво бе безопасно да каже?

Тракане на ботуши отвън. Щракане на ключалки. Вратата се отвори и отново го поведоха към стаите за разпити, но този път там завари друг офицер. Един поглед към хлътналите очи и малките жълти зъби на полковник Лихачов му беше достатъчен, за да разбере, че случаят бе взел друг обрат.

— Арестант Курбски, ти си участвал в антипартиен заговор заедно с Николаша Благов. — Лихачов извади тетрадка от кафявата папка — тетрадка, която Андрей познаваше много добре — и зачете: — „Ние, членуващите в Клуба на романтиците, вече не се интересуваме от глупости като колело на историята, диалектика, класова борба: чувствата на индивида са над всичко“. Какво мислиш за неговите възгледи?

— Те са анти ленински, антимарксистки: аз бях дълбоко възмутен. Като комунист аз ги отхвърлям. Николаша бе клоун, но все пак опасен клоун. — За него бе облекчение да види тетрадката и да знае как да отговаря на тези въпроси.

— Но не си направил нищо по този въпрос?

— Направих…

— Не лъжи. Остави ме да продължа. „Серафима е назначена за министър на любовта. НВ трябва да одобри всички назначения. Да се срещна с НВ за инструкции.“

Андрей се помъчи да изправи гръб и да се съсредоточи.

— Вижте, не знам нищо за никакъв НВ, но аз се присъединих последен към Клуба на романтиците. Това наистина няма нищо общо с мен.

— Интересува ме този „министър на любовта“. Тук пише, че Серафима Ромашкина е била избрана от политбюро на този пост.

— Не знаех. — Андрей изобщо не искаше да говори за Серафима. „Не споменавай Серафима — каза си той. — Остани буден!“ — Николаша не можеше да бъде вземан на сериозно за нищо. Той беше неуравновесен.

Лихачов разлисти тетрадката.

— Дори да е така, тук той пише: „Министърът на любовта е над всички, защото любовта е над всичко, по-високо дори от генсека“.

Андрей изтръпна. Генсек бе съкращение от генерален секретар на партията и винаги бе имало само един генсек: самият Сталин. Това беше измяна. Лихачов се надвеси над масата и Андрей отново бе поразен от неговите кървясали жълти очи, които му напомняха на яйца с кръв в жълтъка. — Трябва да ми кажеш кой е НВ.

— Мисля, че НВ е плод на неговото въображение.

Лихачов удари с юмруци по масата.

— Не смей да насочваш разследването в погрешна посока. Ние сме сигурни, че ти, арестант Курбски, знаеш кой е НВ. И ще ни кажеш. Дори ако трябва да го изчегъртам с черпак от вътрешността на мъртвия ти череп.

* * *

Минка бе загубила всякаква представа за времето. Отново беше в своята стая за разпити и се опитваше да не изпада в паника. Ала не бе очаквала да види своя малък брат тук и това я беше потресло, особено след като вече знаеше, че ако тя падне, ще повлече към гибел и Сенка, и родителите си. Затвори очи, представи си как застрелват нея и Сенка в тила. Какво да направи? Какво да каже?

— Сенка защо е тук? — попита тя. — Той е на десет години. Моля ви, умолявам ви, върнете го у дома. Майка ми сигурно е обезумяла.

— Кажи ни за тетрадката на Николаша Благов. Онази, която наричате „Кадифена книга на любовта“.

— Никога не съм знаела какво има в нея. Ако знаех, че той върши нещо толкова лошо, нещо срещу нашата велика съветска държава, щях да съобщя за него. Но се кълна: не знаех нищо за каквато и да било конспирация. Нищо.

— Кой е НВ?

Когато си помисли за Сенка, своето малко братче, стените сякаш се наклониха над нея. Какво беше НВ? НВ? Трябваше да им каже нещо, за да освободят Сенка, да освободят всички. НВ сигурно означаваше нещо. Може би трябваше да измисли някакъв код, да насочи вниманието на чекистите в друга посока, встрани от себе си и Сенка, Джордж и Серафима. Надяваше се, че след като такъв код не съществува, те няма да открият нищо и следователно от измислицата й няма да има последствия. В главата й вече назряваше една идея, оформяше се на върха на езика й и опитният Комаров долови това.

— Кажи ми — подкани я той.

— Никога не съм чувала за НВ. Но може ли да направя едно предположение какво може да е? Дали НВ не е съкращение от Нов Вожд? Някой, за когото никой от нас не е знаел?

— Продължавай?

— Може би това е бил кандидатът на Николаша за нов лидер на романтиците? — подхвърли Минка.

— Значи потвърждаваш, че това е било конспирация? Защото може да има само един вожд — бащата на народите, ръководителят на съветската държава.

— Е, не. Това бе само едно предположение…

— Тук няма предположения, момиче. Има само факти. Ние ще открием така наречения нов вожд на този заговор.

— Аз само налучквах — каза Минка, отново загубила вяра в себе си.

— Лъжи ли ми пробутваш? Маска ли си си сложила?

— Не, разбира се, че не… изобщо не съм ви лъгала.

— Добре, тогава обясни ми това. Тук, в тетрадката, Николаша пише: „Серафима и НВ. НВ и Серафима. Среща за одобряване правителството на романтиците“. Какви са били отношенията на Серафима и Николаша?

— Не е имало никакви отношения. Тя дори не го харесваше.

— Значи ако Серафима не е имала връзка с Николаша, тогава с кого е била? — Комаров се облегна назад. — Била е с НВ, нали? НВ е любовникът на Серафима.

— Не! Тя нямаше любовник. Аз съм най-добрата й приятелка и щях да зная, ако имаше.

Комаров разпери ръце и се изпъна като гмуркач, който скача в басейн, после прокара пръсти през бухналата си коса, която някак си не се връзваше с униформата, с работата му.

— Ще трябва пак да започнем отначало. Разкажи ми за Серафима и отношенията й с НВ.

Минка почувства как потта започва да се процежда през кожата й, челюстта й се стегна, раменете й се напрегнаха. Искала бе да защити Сенка и Серафима. Сега разбра, че когато бе видяла малкия си брат тук, бе загубила способността си да мисли трезво. За да го спаси, беше допуснала ужасна грешка, поставила бе Серафима в центъра на един заговор, който дори не бе съществувал.

И разбра, уви, твърде късно, че на този свят и най-лекото дихание има своите последствия.