Лийла Мийчам
Тръни в пустошта (29)

28.

— Какво искаш да бъде — момче или момиче? — попита сестрата, която й правеше изследването с ехограф, докато нанасяше гела по издутия й корем. Кати лежеше на масата в кабинета на своята гинеколожка в Амарило. След първия преглед при доктор Томас тя предпочете да ходи на консултации при лекар извън района, в който живееше. Беше средата на ноември и тя вече бе в двайсетата седмица от бременността.

Кати трепна, защото гелът бе студен.

— Няма значение, но по всичко личи, че ще бъде момиче — отвърна тя.

— По какво личи?

Кати се усмихна въпреки нервността и неудобството да бъдеш с пълен пикочен мехур, което по съвета на акушерката щеше да допринесе да се види по-ясно плодът при изследването.

— Бабешки работи — каза. — Много често ми ставаше лошо през първите три месеца. Това е признак, че ще бъде момиче. Така съм чувала. А и лицето ми е кръгло и с розови бузи, което е друг признак.

Нямаше да разкрие пред човек от лекарското съсловие експеримента, който бяха провели по настояване на леля Мейбъл. Тя бе закачила пръстен на връв и го бе провесила над корема на Кати. Каза, че ако пръстенът се залюлее, Кати ще има момче, но ако се завърти в кръг, ще бъде момиче. Пръстенът се бе завъртял като пумпал.

Сестрата явно се забавляваше с приказките й.

— Надявам се, не си повярвала на това, че ако коремът ти е високо, значи ще бъде момиче. А ако е по-ниско, ще бъде момче. Никой не помни кое положение точно за какво се отнася, но ще ти кажа едно: твоето бебе ще е едно чудесно малко момиченце, ако тези бабешки приказки се окажат верни. Освен това ще бъде и много красиво, ако прилича на майка си. — Тя включи устройството, с което образът на плода щеше да се появи на екрана зад нея. — Готова ли си?

— Готова съм — отвърна Кати, извръщайки глава към екрана на компютъра, където щеше да види първите снимки на своето неродено дете.

Сестрата започна бавно да плъзга трансдюсера по корема на Кати и след време на екрана се появи неясна картина. Сестрата й посочи отделни органи на бебето, сърцето му и как се движи кръвта му.

— О, боже… — прошепна удивено Кати.

— Да. Изглежда обаче бабешките методи са неточни — добави сестрата. — Поздравления. Ще имаш момче.

Докато се обличаше, Кати не отместваше смаян поглед от снимките, които й бяха дали на мъничкото същество, което носеше в себе си. Беше очаквала, беше се надявала да е момиченце, за което ще може да се грижи в Кърси, без всички веднага да разпознават в нея детето на Трей Дон Хал. А по-късно нямаше да има значение. Щеше да се премести с детето си в който и да било голям град в Тексас, където имаше университет и се предлагаше медицинско образование. Но ако беше момче… „Това като носа на Т. Д. ли е… а веждите приличат ли на неговите?“ О, боже. Какво щеше да прави, ако синът й приличаше толкова много на Трей, че да е напълно ясно за всички кой е баща му?

Вече бе разбрала, че Трей няма да се върне при нея. Тяхното бебе — неговият син — нямаше да го примами обратно. Докато прелистваше списанията за бременни и бебета в супермаркета през ноември, случайно попадна на статия в „Психологията днес“ под заглавие „Защо някои мъже отказват да приемат децата си“. Веднага се зачете с надеждата, че ще намери обяснение защо Трей я бе отхвърлил. Едно изследване показваше, че някои мъже, които като деца са останали без родители, не могат да понесат да делят любовта на партньорката си с детето. Когато се появеше дете в дома на такъв мъж, който имаше нужда от цялото внимание и преданост на партньорката си, това водеше до отхвърлянето на жената, тъй като в неговото съзнание тя бе предала доверието му в тяхната връзка и я бе осквернила.

По-нататък в статията се казваше, че мъжете, които страдат от това рядко емоционално разстройство, обикновено са били изоставени от своите родители в най-важните за формирането на характера години. Впоследствие, ако си намерят партньор, който да ги обича така, както те имат нужда и както искат да бъдат обичани, те са склонни да прекратят връзката при появата на дете. „Усещането, че са били окончателно изоставени от някого, който им е вдъхвал чувство на сигурност, на стабилност, на изключителност, е подобно на това, което са изпитали като деца, когато са осъзнали, че родителите им са ги изоставили.“

Кати си спомни една случка от времето, когато Трей работеше в супермаркета, а тя се бе отбила да го види. Една млада майка с бебе на ръце избута количката до касата, и Кати й предложи да подържи детето, докато жената сложи своите покупки на лентата. Кати гушна бебето — малко новородено момиченце, облечено цялото в розово. Стори й се толкова естествено, сякаш бе нейно и затова се усмихна на Трей.

— Виж колко е хубаво — каза му.

Но той я пренебрегна напълно, както усмивката й, така и думите й. Само стисна зъби и с още по-голяма съсредоточеност продължи да прибира продуктите в торбата. Почувства се някак отблъсната, но реши, че вниманието, което тя отделяше на бебето, задържа опашката. Беше ноември и магазинът бе пълен с пазаруващи за предстоящия Ден на благодарността. Сега разбираше, че реакцията му тогава е била първият признак колко сломен ще се чувства, ако в живота им се появеше дете.

Купи списанието и веднага отиде да покаже статията на Мейбъл.

— Трей беше ли осъзнал вече, че е бил изоставен, когато дойде да живее при теб и съпруга ти? — попита я.

— О, да, мила — отвърна Мейбъл. — Беше едва на четири, но беше достатъчно голям да знае, че няма баща и че майка му няма да се върне при него. Когато дойде при нас, беше едно такова слабичко детенце, като новородено агънце. Нямаше достатъчно дрехи за студената зима, нямаше дори яке, и нищо, с което да си играе. С чичо му го поохранихме, купихме му модерни дрехи и повече играчки, отколкото му трябваха. Бяха го изоставили, а вероятно и малтретирали, но всеки ден стоеше до прозореца на дневната и чакаше майка му да се прибере. Опитвам се да не си спомням нощите, когато го чувах да плаче за нея насън. Всяка година я очакваше да се върне за Коледа или да си спомни рождения му ден, но тя така и не го направи. Слава на бога, че имаше Джон за приятел. Именно през този период се изгради тяхната връзка.

По-нататъшните изследвания, за които пишеше в статията, категоризираха ирационалното отношение на Трей като форма на нарцисизъм. Това й помогна да разбере и факта, че напълно отблъсна и Джон. Бяха живели като братя. Въпреки разликите в характера и темперамента им, двамата бяха създали отношения на равнопоставеност в една връзка, в която се допълваха, но поведението на Джон в последно време бе разрушило този баланс, поне в очите на Трей. Той не можеше да продължи да бъде приятел с Джон, след като се бе оказал по-незначителен като човек и като мъж пред него.

Кати се почувства замаяна от непреодолима тъга, но разкритията в статията й дадоха отговорите, които търсеше.

Представи си Трей сам и изгубен в Маями, как търси някоя друга, която да иска да прегръща само него по начина, по който го бе правила Кати. Как се прехвърля от момиче на момиче, дири светлината в тъмното, светлина, която да блести само и единствено за него. Тя вече не беше тази светлина. Сега бе свободна да направи онова, което трябваше.

Очите на Ема щяха да изскочат от орбитите, когато видя снимките от ехографа в чакалнята на гинекологичния кабинет.

— Я виж ти! — възкликна, като видя какъв беше полът на бебето, а радостта в гласа й издаде, че си е мечтала, макар и да не бе го казала досега, нейното правнуче да бъде момче. Кати мълчеше, което я накара да вдигне поглед от снимките.

— Мила, ти не си… разочарована, нали?

— Не, разбира се, че не. Само… изненадана. Това е всичко. Много се надявах на момиче, а сега ще трябва да променя нагласата си. Единственото, което искам, е бебето да се роди здраво — „и по никой начин да не прилича на баща си“, бе неизказаната й мисъл.

Веднага писа на Джон за новината, а той й отвърна с обратната поща. Писмото започваше с възклицание, което издаваше радостта му.

Момче! Мислиш ли вече за име? Може ли да ме нарича чичо Джон, защото аз искам да го обичам така, сякаш сме една кръв… така, както обичам и се чувствам свързан с баща му и с теб, Кати, в сърцето си. Сигурен съм, че и с теб е така. Трябва да простим на Трей. Той сам е най-страшният си враг.

Няма никога да разбере какво изпуска в живота си, докато не получи всичко, а тогава вероятно вече ще е твърде късно.

Кати сгъна писмото и го пъхна във фамилната библия при всички останали писма от Джон. Да прости на Трей? Не знаеше дали изобщо е възможно. Беше достатъчно, че не го мразеше, но и как можеше да го мрази, след като все още в сърцето й имаше любов към него, след като спомените от времето, прекарано заедно с него преди онзи последен следобед в дневната на леля Мейбъл, палеха огън в сърцето й? Хората казваха, че времето лекува всичко, но Кати не вярваше, че времето е в състояние да намали болката й, така както орелът не можеше да смали планината, размахвайки над нея крилата си.

В местния вестник този ден се появи снимка на Трей, препечатана от „Маями Хералд“, на която се виждаше как подава пас на един уайд ресийвър по време на четвъртата четвърт на мач, в който „Хърикейнс“ бяха отбелязали победа. „Местна звезда блести в съзвездието на Маями“ бе заглавието над снимката на Трей в характерната за него безгрешна поза, от която подаваше пасовете си, с познатите черти зад каската. Кати видя снимката, докато разгръщаше вестника, търсейки купони за намаление на хранителни продукти, и се втренчи в него. Прилоша й и й се зави свят, но бе смаяна от топлината между бедрата си.

Бени смръщи вежди, когато му съобщи резултатите от ехографията, без да изказва гласно своите притеснения, които съвпадаха с нейните. Един от феновете на отбора на „Бобкетс“ вече беше направил коментар, без много да му мисли, че може би в Кърси ще се появи нов куотърбек.

— Дано така да стане — подхвърли приятелят му, с когото си пиеха кафето. — Това момче, ако не друго, поне ще има голямо предимство пред всички останали.

— Може би пък ще има копринената руса коса и сините очи на красивата си майка — каза Бени с нотка на надежда в гласа.

— Може би — кимна Кати, но приликата на сина й с Трей щеше да бъде без значение. И Трей вече нямаше да има значение за нея, защото, когато Джон си дойдеше у дома за Деня на благодарността, тя щеше да го помоли да се ожени за нея и да стане баща на детето й.