Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (70)

Послеслов

Тъй като на младини съм изучавал класическо пиано и през целия си живот съм се интересувал от музика, винаги живо ме е интригувала историята на Моцарт и съм си мислил, че загадъчните обстоятелства около неговата смърт биха могли да послужат за добър сюжет на роман.

През последните двеста години са изказани безброй предположения относно истинските причини за смъртта на Моцарт. Официалното и, както изглежда, непробиваемо медицинско становище е, че е починал от остра ревматична треска и че теорията за неговото отравяне е „напълно неоснователна“.

Случаят е приключен, така ли? Според мен, не.

В действителност не е нужно да се рови много надълбоко, за да се заключи, че официалната версия за събитията далеч не е единствената възможна. През годините са били излагани най-различни медицински хипотези, но самият факт, че съвременните медицински архиви са толкова откъслечни и непълни, прави доста съмнително твърдението, че „Моцарт в никакъв случай не е отровен“. Истината е, че никой не може да си позволи да твърди това с такава категоричност.

Модерната медицина удобно пропуска твърдото убеждение на Моцарт, че са му дали aqua toffana — смес от три смъртоносни отрови: арсеник, олово и беладона. Тази безцветна водоразтворима формула без вкус и мирис носи името на зловещата италианска отровителка от XVII век Джулия Тофана, която я продавала на жени уж като козметичен продукт, но всъщност като удобно средство да се отърват от нещастни бракове, като я сипват на съпрузите си.

Сред симптомите на смъртоносното заболяване, от което е страдал Моцарт, били болезнено подуване на ставите на ръцете и краката, ужасни коремни болки и колики, бъбречна недостатъчност, повръщане и кожни обриви. Той е имал и симптоми на психическо разстройство — личностни изменения, параноични видения и халюцинации, натрапчив страх от смъртта, тежка депресия. Най-общо казано, всички тези симптоми биха могли да обосноват една диагноза за остра ревматична треска, стрептококова инфекция или всякакво друго състояние, което лекарите допускат.

Но наред с това, в комбинация помежду си те с невероятна точност възпроизвеждат клиничната картина на ефекта от трите основни съставки на_ aqua toffana_: халюцинации, изключителна тревожност и напрегнатост, натрапчив страх от смъртта, депресия и личностни изменения, непоносими коремни болки и колики, остра бъбречна недостатъчност, болезнено подуване на ставите на крайниците, кожни обриви и т.н. Прилагана в малки дози през продължителен период от време, отровата би могла да причини точно такава бавна, мъчителна смърт, каквато е сполетяла Моцарт. Самият композитор още около шест месеца преди смъртта си е подозирал, че е жертва на отравяне — обстоятелство, което по никакъв начин не съответства на протичането на острата ревматична треска, която би го довършила буквално за дни. Неговият син Карл Томас Моцарт впоследствие също твърдял, че баща му е бил нарочно отровен.

Никой никога няма да узнае истината. Оставям ви просто храна за размисъл…

А ако действително има основания да се смята, че Моцарт е бил отровен, то към кого следва да насочим обвинителен пръст? Една разпространена теза, залегнала в хитовия филм „Амадеус“ по пиесата на Питър Шафър, гласи, че Моцарт може да е отровен от своя съперник, композитора Салиери. Всъщност предположения, че Салиери стои зад убийството на Моцарт, се появяват много преди „Амадеус“ — Пушкин пише стихове на тази тема, а Римски-Корсаков й посвещава цяла опера, озаглавена „Моцарт и Салиери“.

И така, дали е бил той? Никой не може да го отрече категорично; и все пак историческа истина е, че психичноболният Салиери, макар впоследствие да си е признал извършването на това престъпление, така и не е бил наказан за него, пък и толкова често е променял показанията си, че в крайна сметка никой не е приел сериозно самопризнанието му.

Друга популярна теория, която Лай Луелин споделя с Бен Хоуп в книгата, гласи, че Моцарт може да е бил убит от масоните, защото е издал техни тайни в операта си „Вълшебната флейта“. Това обаче — както ще ни обясни по-късно професор Арно — влиза в противоречие с факта, че Моцарт е бил истинска звезда в масонското движение, основен негов защитник и пропагандатор във време, когато масоните са били обект на силен политически натиск.

„Конспирацията Моцарт“ е само една история. Но докато проучвах историческите факти за написването й, все повече се убеждавах, че за гибелта на композитора може да са били виновни далеч по-зловещи и всемогъщи политически сили. Факт е, че силните интелектуални и духовни връзки между масонството и революционните движения във Франция и Америка през втората половина на XVIII век са били източник на сериозно безпокойство за аристократичните дворове, управлявали Европа. Факт е също така, че виенската тайна полиция е имала указания от императорския двор да шпионира, контролира и в крайна сметка да изкорени масонското движение. Като изгряваща звезда и любимец на публиката, открито поддържащ революционната идеология на масонството, много вероятно е Моцарт да е привлякъл вниманието им като основна заплаха за режима.

Това е само една история. Дали наистина се е случила по описания начин? Още веднъж оставям на вас да решите.

За себе си аз имам отговор.