Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (28)

28

Покачен на едно дърво на седемдесет метра от къщата, стрелецът видя през мощния оптически мерник на пушката си как тялото на Арно бавно се свлече надолу и изчезна от полезрението му. С облечената си в ръкавица ръка той бързо превключи от единична на автоматична стрелба и изстреля дълъг откос в прозорците на кабинета. Във въздуха се разлетяха стъкла и късчета от каменната облицовка. Мъжът се усмихна.

Още след първия изстрел Бен се хвърли през бюрото, сграбчи Лай за китката и я събори на пода. После се пресегна и извади диска от компютъра. През дупката в екрана излизаше дим.

Пореден автоматичен откос направи на трески остатъците от дограмата, надупчи бюрото, разби компютъра и разцепи шкафа в отсрещния ъгъл на кабинета. Сребърният свещник падна от сътресението точно в мига, когато един куршум пръсна гарафата с грапа. Силната напитка избухна в пламъци, течен огън заля килима, който веднага се запали.

Бен и Лай залегнаха зад дебелата стена под перваза на прозореца; над главите им летяха трески и стъкла. Бен измъкна 45-калибровия колт от колана си и стреля напосоки през зейналата дупка.

Усети миризма на изгоряло. Извърна се да види откъде идва. Стаята беше пълна с черен дим. Огнени езици лижеха касата на вратата.

Арно се бе строполил под бюрото; килимът отдолу беше подгизнал от кръв. Лай пропълзя до него. Очите му бяха започнали да се замъгляват като на мъртвец. Тя искаше да му помогне, да спре кървенето, да го премести по-далеч от прозореца. Имаше толкова много неща да го пита.

— Професоре, писмото! — каза припряно тя. — Къде е писмото?

Очите на стареца се фокусираха за миг върху нея. Устните му помръднаха беззвучно; от крайчеца на устата му протече струйка кървава пяна.

Стрелбата отвън бе престанала. Бен надникна през разбития прозорец. Не видя никого, но долу в двора се чуваха стъпки и гласове, припукваше радиостанция.

Половината стая беше в пламъци. Разкъсаните от куршумите книги в библиотеката горяха като барут. Димът се сгъстяваше.

Арно се закашля, по устните му изби яркочервена кръв. Опита се да каже нещо, но издаде само продължителен хриплив звук и главата му падна настрани.

Бен го погледна.

— Мъртъв е, Лай.

Лай отчаяно разтърсваше стареца.

— Но той се опитваше да ми каже нещо!

— Не можеш да му помогнеш. Да вървим!

Ушите му пищяха, огънят в стаята пращеше, но Бен ясно чу стъпките на долния етаж. Онези идваха. Провери пълнителя на пистолета си. Оставаха му три патрона.

Вратата беше преградена от огнена стена. За да избягат, трябваше да минат през пламъците. Бен грабна от закачалката сакото на мъртвия старец. Вдигна Лай на крака и загърна главата и раменете й с плътния туид. Без да пуска ръката й, пристъпи две крачки напред в задушливия дим и ритна с всички сили вратата. Огнени езици облизаха глезена му. Вратата се разтресе в касата си и поддаде. Той закри очи с ръка и се хвърли през пламъците, като дърпаше Лай след себе си.

Коридорът пред стаята беше празен. По стълбите откъм долния етаж отекваха тежки стъпки. Бен побягна вдясно, стискайки ръката на Лай. Една врата в края на коридора водеше към няколко стъпала, след които имаше друга врата. Бен смътно подозираше накъде извежда тя. Докато идваха насам, той бе забелязал квадратната часовникова кула, издигаща се от средата на къщата, с дървени кепенци на прозорците, които се издигаха над скатовете на покрива. Той хвана дръжката на вратата и я отвори със замах. Оказа се прав.

Вита стълба водеше нагоре към часовника. Вратата на кулата беше стара, от масивен дъб. Двамата влязоха вътре и Бен я залости с дървеното резе. Огледа се. Отвън се чуваха мъжки гласове. Някой задумка с юмруци по вратата. Отекнаха изстрели. Лай подскочи.

— Насам — каза Бен, като посочи с глава към прозорците с кепенци на горния етаж. Дървената стълба беше стара и паянтова. Той пусна Лай пред себе си.

Отвън се разнесе трясък на гладкоцевна пушка; от вътрешната страна на вратата се разлетяха трески. Скоро щяха да проникнат при тях.

Бен изби с ритник кепенците. Под тях наистина се простираше обширен скат на покрив, застлан с яркочервени керемиди. Навън се здрачаваше.

С разтреперани колене Лай се провря през прозореца и излезе на покрива. От височината й се зави свят. Бен я поведе по билото; тя пристъпваше, без да отделя очи от залязващото слънце и гористия хоризонт.

Покривът се спускаше към едната стена на къщата. Бен я насочи нататък, към ниското. Тя се подхлъзна по старите керемиди от печена глина и щеше да падне, но Бен я задържа. Той надникна предпазливо над ръба на покрива. Бяха още твърде високо над земята.

Кепенците на прозореца зад тях се разтвориха с трясък и от него се подаде някакъв мъж. Беше облечен в черно кожено яке и стискаше картечен пистолет с дебела къса цев. Дулото проблесна за миг и по керемидите под краката им изчаткаха куршуми. Бен отвърна на огъня; мъжът се строполи назад в кулата.

Бен затъкна пистолета в колана си и хвана Лай за ръката.

— Имай ми доверие! — каза той, прочел ужаса в погледа й. После пристъпи към ръба на покрива и скочи в празното пространство, като я повлече със себе си.

От гърдите на Лай се изтръгна задавен писък. Тя видя как раираното платнище на сенника над верандата се приближава с шеметна скорост към нея, за миг изкара въздуха от дробовете й, но забави падането им; паянтовата конструкция от алуминиеви пръти се огъна под тежестта им, двамата се плъзнаха надолу, платнището ги обхвана в плътна прегръдка и плавно ги спусна върху откритата трапезария. Бен удари гърба си в зиданото барбекю, докато Лай се приземи меко върху кръглата пластмасова маса, претърколи се и падна върху ръцете и краката си. Отърва се само с леки охлузвания, но Бен с мъка се повдигна на крака, като се държеше за кръста с изкривено от болка лице. После отново я сграбчи за ръката.

Двамата побягнаха през градината. Задъхана и останала без сили, Лай чу зад тях викове. Отекнаха изстрели и Бен усети как съвсем наблизо профуча куршум. Провряха се през някакви шубраци и се озоваха в нещо като залесен парк. Докато тичаха между дърветата, клонки шибаха лицата им. Далеч пред себе си видяха пролука в древния каменен зид, през която можеха да се проврат.

От другата страна се намираше стара, запусната ферма с разкалян двор, обрасъл в бурени и ниски храсти. Сградите наоколо бяха порутени и покрити със зелен лишей. Бен погледна назад през пролуката в зида. По петите им тичаха шестима мъже, тежковъоръжени и с решителни лица.

В пистолета му бяха останали само два патрона. Вдигна го и се прицели, после се разколеба. Можеше да убие най-много двама и щеше да се изправи срещу останалите с празно оръжие. Груба тактическа грешка.

Скриха се в стара дървена барака. Паянтовата постройка беше пълна с всевъзможни селскостопански сечива и сандъчета с инструменти, нахвърляни върху грубо сковани рафтове. Бен грабна едно гребло и се опита да залости вратата с него, но точно в този момент някой я блъсна с рамо и тя се разтвори с трясък навътре. Бен я ритна обратно, при което ръката на мъжа остана заклещена между вратата и касата, стиснала картечен пистолет „Скорпион“. В тясното пространство отекна оглушителен откос; Лай изпищя.

Бен грабна някакъв ръждив дърводелски инструмент от близкия рафт. Беше пистолет за забиване на пирони със сгъстен въздух. Притисна цевта към мятащата се ръка на мъжа и натисна спусъка. Чу се глух пукот и ръката бе прикована към касата на вратата от ръждив десетсантиметров пирон. Бликна кръв. Докато мъжът отвън виеше от болки, той изстреля още три пирона в ръката му и скорпионът падна на пода. Той го вдигна. Беше празен. Безполезен. Бен го запокити гневно.

През тънките дъсчени стени на бараката свистяха куршуми. Купчина дървени каси се срина с трясък на пода и разкри пролука между летвите, през която успяха да се проврат. Двамата побягнаха по разкаляната пътека между сградите и се шмугнаха в близкия хамбар.

Стрелците видяха вратата на хамбара да се затваря и се насочиха предпазливо към него с вдигнати оръжия. В двора настъпи тягостна тишина, нарушавана единствено от крясъка на врани в далечината.

Изведнъж от вътрешността на хамбара се чу рев на форсиран докрай двигател.

Стрелците нямаха време да реагират. Пред смаяните им очи стената на хамбара се разпадна на трески. Старият селскостопански камион изхвърча с рев навън, като събори двама от тях и ги размаза в калта. Другите се хвърлиха настрани и откриха огън по камиона, който се носеше през двора, но куршумите им потънаха в трите огромни бали слама, натоварени в каросерията. Единият от мъжете изпсува и заговори припряно в радиостанцията си.

С буксуване и занасяне камионът излетя през портата и пое по междуселския път, който се виеше стръмно нагоре по хълма. Мракът наоколо се сгъстяваше, фаровете на камиона хвърляха блед сноп жълтеникава светлина между отвесната скална стена от едната страна на пътя и главозамайващата пропаст от другата.

— Това нещо не може ли да върви по-бързо? — попита Лай, като се надвикваше с мъчителния вой на дизеловия двигател.

Бен бе натиснал докрай педала на газта, но стрелката върху ръждивия циферблат упорито отказваше да премине 60. В огледалото за обратно виждане той съзря онова, от което най-много се бе страхувал — няколко чифта мощни фарове на коли, които бързо ги настигаха.

Лай забеляза как лицето му се изопва. Тя свали стъклото на прозореца и подаде глава навън; дългата й черна коса се развя от въздушното течение.

— Те ли са? — попита тя.

Изстрелите зад тях отговориха на въпроса й. Страничното огледало на камиона се пръсна.

— Ще се опитат да ни спукат гумите — каза Бен. — Би ли поела волана за малко?

— Но какво правиш?

— Дръж педала натиснат докрай — каза той, като отвори шофьорската врата. Щом Лай пое волана, той се хвана за покрива на кабината и излезе отвън. Вятърът свистеше и развяваше дрехите му. На половин метър от лицето му пробяга отвесната скална стена, ярко осветена от фаровете на преследващите ги коли. Бен се закрепи на външното стъпало на препускащия камион и запълзя назад.

Отекнаха още изстрели. Преследвачите им не го виждаха от балите в каросерията. Камионът се мяташе насам-натам по тясното платно, като на моменти се приближаваше опасно до скалите. Един надвиснал над пътя храст за малко не откъсна Бен от стъпалото, но той успя някак да се задържи. Засили се и с един скок се хвана за канатите на каросерията.

Огромните кръгли бали бяха високи по два и половина метра, наредени една зад друга; найлоновите им обвивки плющяха на вятъра. Бяха привързани към камиона с яки въжета, изопнати като струни на пиано. Докато с едната си ръка се държеше за канатата, с другата Бен измъкна пистолета.

Четири въжета. И само два куршума.

Камионът се дръпна рязко от скалната стена и се люшна в обратната посока; външната от задните му двойни гуми за миг премина ръба на пропастта. Изведнъж Бен се озова увиснал в празно пространство, открит отвсякъде и заслепен от фаровете на колите зад тях. Чу се изстрел и остра болка прониза ръката му. Куршумът премина през левия ръкав на якето му, като засегна мускула. Той опря дулото на колта до най-близкото въже, каза наум една бърза молитва и натисна спусъка.

Пистолетът ритна и двата обгорели края на въжето увиснаха безжизнено надолу. Но нищо повече не се случи.

Погрешното въже.

Картечен откос рикошира в стоманеното шаси на камиона; острият звън на метал прониза ушите му. Притисна дулото до друго въже. Последен куршум.

Дръпна спусъка.

Въжето изплющя като камшик и едва не изтръгна колта от ръката му. Внезапно освободени, балите се разтресоха и политнаха стремително назад. Осветени за миг в червено от стоповете на камиона, три тона слама заподскачаха и се затъркаляха неудържимо по склона към бясно препускащите коли, чиито шофьори натиснаха едновременно спирачките.

Колите занесоха встрани сред яростен вой на гуми, но пътят беше твърде тесен, за да се надяват на спасение. Първата кола се вряза в най-близката бала сред взрив от слама, парченца стъкло и огънат метал. Балата се пръсна по цялото шосе, колата се подхлъзна върху сламата, наклони се на една страна и се претърколи. Следващата я на метри кола се заби в нея, като я запрати в пропастта, а самата тя се спря в скалната стена от другата страна на пътя.

Камионът продължи пътя си с глухо боботене. Ръкавът на Бен беше окървавен. Той се изправи върху каросерията, загледан в мястото на катастрофата, от което се отдалечаваха бързо.