Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

15

Бен влезе в бара на хотела. Беше единственият посетител. Седна на високия стол и огледа редиците бутилки, през които се пречупваше светлината на лампите. Барманът застана пред него. Бен извади плоското шише от джоба си.

— Ще можеш ли да ми я напълниш? — попита той и посочи една бутилка. — „Лафройг“.

Когато се качи в стаята, Лай беше будна и говореше по телефона. Имаше уморен вид, може би беше замаяна от успокоителните. Затваряйки вратата след себе си, Бен я чу да благодари на някого, после се сбогува, прекъсна връзката и хвърли мобилния телефон на леглото пред себе си.

— Кой беше? — попита той.

— Полицията.

— Ти ли им се обади?

— Не, те на мен.

— Същият, който ти звъня в Лангтън Хол?

Тя кимна.

— И какво искаше?

— Само ме попита как съм. Не се бой, не му казах нищо за станалото. Нито пък му споменах какво има тук. — Тя посочи лаптопа.

Бен изглеждаше угрижен.

— Колко време разговаряхте?

— Не сме говорили дълго. Две-три минути. Защо?

— Събери си нещата. Трябва да се махаме оттук. — Той извади диска от лаптопа, върна го в кутийката му и я пъхна в джоба си. Прибра компютъра в чантата му, наблъска класьора с документите за Моцарт в брезентовия си сак и с една кърпа от банята изтри внимателно всички повърхности, до които са бяха докосвали.

— Какво се е случило? Защо трябва да тръгваме толкова спешно?

— Дай ми телефона си.

Тя му го подаде. Бен го изключи и го мушна в джоба си.

— Ще трябва да го изхвърлим — каза той.

— Но той ми трябва! — възпротиви се тя. — Всичките ми телефонни номера са в него!

— Не можеш да го ползваш повече — каза той. — Ще ти обясня по-късно. — Поведе я припряно към рецепцията, където плати в брой под фалшиво име.

— Няма ли да ми кажеш какво става?! — попита Лай, докато той я теглеше за ръка към колата.

Бен седна зад волана и запали двигателя на зеления таскън. Широките ауспуси издадоха гърлен звук, задните колела вдигнаха дребни камъчета във въздуха. Големият хотелски паркинг имаше два входа със засадени в саксии кипариси от двете страни. Докато изкарваше колата през единия, той погледна в огледалото.

Зад тях през другия вход тъкмо влизаха два черни рейндж ровъра. Напълно еднакви, с частни номера, тъмни стъкла и запалени фарове. Заковаха пред главния вход на хотела, плътно един зад друг. Всички врати се отвориха едновременно. Бен преброи шестима мъже, които слязоха от колите. Изглеждаха делови и професионално целеустремени.

Нямаше време за губене. Той понечи да се измъкне тихо, но беше невъзможно с набиваща се на очи спортна кола като таскъна. Басовият рев на двигателя стигна до ушите им. Те обърнаха глави по посока на шума. Един от тях посочи с пръст. Спогледаха се и тръгнаха обратно към двата рейндж ровъра.

— Тази кола на твое име ли е регистрирана? — попита Бен.

— Да, разбира се. Още не си ми казал какво…

Бен пусна рядко съединителя; гумите се завъртяха, гърбовете им се залепиха за облегалките. Той даде газ и колата полетя напред.

Втори път. Не беше съвпадение. Той заобяснява на висок глас, надвиквайки се с грохота на двигателя:

— Използват сигнала на телефона ти, за да ни проследят, Лай. В състояние са да определят местонахождението ни с точност до няколко метра.

Тя го погледна ужасена.

— Но кои са те? Полицията?!

— Може и полицията да е. Или външен човек, но с яки връзки. Някой, който има достъп до подобна информация.

— Кой би могъл да е? — попита тя пребледняла.

Бен не отговори. Натисна още по-силно газта.

Двата рейндж ровъра бяха само на стотина метра зад тях, когато Бен излезе от тихия междуселски път и се вля в гъстия трафик по посока към Оксфорд. Успя да им избяга през няколко коли, но оживеното насрещно движение правеше изпреварването почти невъзможно. Видя пролука и се шмугна напред покрай един двуетажен градски автобус, но когато погледна в огледалото, предният рейндж ровър също бе успял да задмине автобуса. Далеч отзад се чуха възмутени клаксони.

Затаила дъх, Лай стискаше ръба на седалката.

— Накъде отиваме? — попита тя.

— Ако влезем в Оксфорд, може би ще им избягаме. Познавам добре града.

Когато стигнаха хълма Хедингтън в източните покрайнини на Оксфорд, двата рейндж ровъра бяха отново заедно, десетина коли зад тях. В подножието на хълма, на пресечката със Сейнт Клемънс стрийт, спряха на светофар.

— Там има полицейски коли — посочи тя.

Бен вече ги бе видял.

— Не са за нас.

Едното платно на пътя беше преградено с временни бариери; имаше линейка. Потокът пълзеше едва-едва. Рейндж ровърите се запровираха между колите, предизвиквайки пореден хор от възмутени клаксони.

През четири коли напред на платното излезе полицай и спря колоната, за да пропусне насрещното движение. Бен се извърна на седалката. Двата рейндж ровъра почти ги бяха настигнали.

— Идват! — извика Лай. Очите й бяха разширени от ужас.

Мозъкът на Бен работеше трескаво, докато вратите на двете черни коли се отвориха и от тях слязоха трима мъже. Бяха на по-малко от двайсетина метра зад тях.

Той отби колата встрани от пътя, извади ключа от запалването и отвори рязко вратата.

— Хайде! — Бен грабна сака си и хвана Лай за ръката. Двамата побягнаха по неравния тротоар покрай витрините на магазините. В това време санитари вдигнаха на носилка падналия на земята велосипедист и се готвеха да го качат на линейката. В канавката наблизо се въргаляше смачкан велосипед. Без да се обръщат назад, Бен и Лай тичаха колкото ги държаха краката.

Зад тях тримата мъже също ускориха крачка.

Оставяйки зад себе си задръстванията, Бен видя далеч напред голямото кръгово кръстовище „Плейн“. Знаеше, че единият път води към Магдалин Бридж и Хай стрийт, а оттам — право към центъра на града.

Пресякоха тичешком платното; тримата мъже ги последваха, притичвайки между пълзящите коли. Малко встрани от кръстовището имаше голям магазин за вино и алкохолни напитки. Някакъв младеж, приличащ на студент, паркираше в този момент мотопеда си пред магазина. Преди да влезе вътре, той свали каската си я остави заедно с ключовете на мотора.

Бен избута леката машина малко настрани и преметна крак върху седалката. Лай се метна зад него и той запали двигателя. Студентът се извърна, видя ги и изтича навън, като им крещеше да спрат. Единият от тримата преследвачи държеше пред устата си мобилен телефон и викаше в него.

На стотина метра по-назад двата рейндж ровъра разблъскваха заседналите коли по Сейнт Клемънтс стрийт, пробивайки си насилствено път през море от метал и хор от клаксони; при вида на огромните разярени чудовища дори пътните полицаи побягнаха.

Бен даде газ на мотопеда. След мощната спортна кола имаше чувството, че е яхнал шевна машина. Малкото моторче се вряза в потока от червени и зелени автобуси, таксита и коли, които се изтеглиха от кръстовището по Магдалин Бридж над Темза. Обгърнала го с ръце, Лай едва се крепеше на неудобната седалчица. В далечината назад се чу вой на полицейски сирени. Бен погледна през рамо. Рейндж ровърите ги настигаха, зад тях се носеха няколко полицейски коли със сини лампи.

Светофарът отпред светна червено. Бен насочи бръмчащия като разгневена оса мотопед към тротоара и двамата с Лай едва не изпаднаха от седалката, когато предното колело се удари в бордюра. Пешеходците пред тях се разбягаха, той даде газ докрай и подкара машината към моста под възмутените погледи и гневните викове на тълпата. Бяха изминали половината от Хай стрийт и немощната машина се носеше със залитане по тротоара, когато изведнъж пред тях се отвори врата на магазин и пътя им препречи детска количка с увито в одеяло бебе. Младата майка гледаше в обратната посока и не забеляза мотопеда, който се носеше с бясна скорост към нея. В последния момент тя извърна глава и се закова на място, зяпнала от ужас.

Бен стисна с всички сили спирачките и усети как и двете колела на мотопеда блокираха. Той спусна крака надолу и се опита да овладее машината, но тя се изплъзна изпод тях и се наклони на една страна. Двамата с Лай се изтърколиха на земята, мотопедът продължи да се плъзга още известно време, докато се удари в един стълб и отскочи право под колелата на преминаващия двуетажен автобус. Шофьорът натисна спирачките, но беше късно. Посипаха се искри, във всички посоки се пръснаха парчета от пластмасовата обшивка на мотопеда, докато гумите на автобуса размазаха крехката метална рамка върху асфалта.

Бен скочи и грабна сака, преди Лай да се бе вдигнала от земята. Джинсите й бяха скъсани на коляното. Рейндж ровърите ускоряваха сред гневен вой на клаксони едва на петдесетина метра зад тях.

Бен и Лай побягнаха отново. Отбиха встрани от Хай стрийт и се провряха през металните бариери, ограждащи пешеходната зона на стария град. Двата рейндж ровъра заковаха със свирещи гуми пред бариерите и шестимата мъже ги подгониха по тесните павирани улички.

Стиснал Лай за ръката, Бен притича покрай величествената сграда на Бодлианската библиотека и пое по Брод стрийт. Пред тях се издигаше знаменитият Шелдънски театър, където изнасяха концерти с класическа музика. Двамата преминаха покрай опашката за билети. Някаква жена разпозна Лай и лицето й засия. Тя сръга приятелката си и посочи с пръст:

— Виж, виж! Лай Луелин!

Тълпата мигом я обгради. Хората се усмихваха и искаха автографи, сякаш не виждаха зачервеното й от напрежение лице, уплашения поглед и разкъсаните джинси. Наизвадиха фотоапарати и мобилни телефони, проблеснаха светкавици.

Шестимата преследвачи се държаха на благоразумно разстояние, дишайки тежко и взирайки се напрегнато през тълпата. Когато иззад ъгъла се зададе полицейска кола с включени сини лампи, те се разпръснаха. Двама пресякоха улицата и се престориха, че гледат нещо във витрината на близката книжарница; други двама се заизкачваха бавно по стъпалата пред библиотеката. Последните двама останаха да си говорят край бордюра, докато полицейската кола премина бавно покрай тях, а седящите в нея полицаи оглеждаха мрачно улицата.

Бен хвана Лай за ръката; двамата се измъкнаха от тълпата и закрачиха след полицейската кола, която пълзеше с човешки ход по улицата. Хвърляйки поглед назад, те забелязаха, че шестимата се бяха прегрупирали и отново подтичваха след тях.

На ъгъла на Брод стрийт и Корнмаркет се блъскаха тълпи от пазаруващи, които приключваха с коледните си покупки. Бен забеляза свободно такси и ускори крачка. Той отвори вратата, бутна Лай на задната седалка и се качи след нея. Преди колата да се влее в автомобилния поток, той погледна през рамо към гневните лица на преследвачите им.