Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

10

Австрия

Ева заключи вратата на спалнята и се облегна за няколко секунди на нея със затворени очи. Откога ли я следеше онзи едър полицай… как му беше името? Бързо се сети: Кински. Детектив Маркус Кински.

Два големи фала за днес. Нямаше да са доволни от нея. Първо, трябваше да напусне кафенето още щом го позна. Трябваше просто да стане и небрежно да си тръгне. Да вземе такси и да се махне по-далеч оттам, преди да бе оставила следи.

Оставените следи бяха втората й голяма грешка. Не носеше в себе си достатъчно пари в брой, както винаги й бяха казвали. Изпаднала в паника, в желанието си да се махне час по-скоро оттам, бе използвала кредитната карта на Ерика Ман. Едно удобно прикритие, което току-що бе пропиляла. Кински щеше да тръгне по следите на името и когато стигнеше до задънена улица, щеше да стане още по-подозрителен. Този път й бе провървяло, бе успяла да се отскубне от него, но ако той си поставеше за цел, щеше да я открие отново.

Вратът и раменете й бяха схванати, гърлото й беше пресъхнало. Защо я следеше? Дали отново не бе почнал да души около случая „Луелин“? За какво му бе нужно? Та той бе приключен още преди месеци и поне от гледна точка на комисията — завинаги! Само малка група хора бяха на различно мнение.

Тя бръкна в чантичката си и извади малкия револвер „Блек Уидоу“, 22-ри калибър магнум. Повъртя в ръце лъскавото оръжие. Пистолетът беше дълъг петнайсет сантиметра и тежеше едва 220 грама, по всеки от петте тънки издължени патрона в барабана можеше да пробие череп на възрастен човек. Досега не бе убивала никого с него, но знаеше как се ползва.

Запита се какво ли е усещането да насочиш оръжие към жив човек и да натиснеш спусъка. Ако се наложеше, със сигурност щеше да го направи. Намираше се в твърде деликатно положение, за да рискува да бъде разкрита.

Може би все пак трябваше да се остави Кински да я последва, помисли си тя. Можеше да го подмами някъде. Да използва женския си чар. Това поне го бе правила много пъти. А после нямаше да й е трудно и да го убие.

Сети се за Оливър Луелин и се запита кога ли щяха да спипат и сестрата. От тези хора нямаше отърваване. Ева добре знаеше това.

Тя пристъпи към леглото, без да изпуска малкия пистолет от ръката си. Върху възглавницата се червенееше нещо. Тъмночервен плюш върху снежнобялата коприна. Беше кутийка за бижу. Отвори я. Вътре беше онази брошка „Лалик“ в стил сецесион, която си бе харесала на витрината на антикварния магазин във Виена преди седмица. Беше прекрасна. Злато, инкрустирано с диаманти и сапфири. Вътре имаше и грижливо сгъната бележчица. Тя я разтвори.

Беше от него. Гласеше: „Искам да си сложиш това довечера“.

Ева затвори кутийката и я запрати през леглото. После легна и се остави мракът да я обземе.

Ръката й бавно повдигна нагоре револвера „Блек Уидоу“, докато усети студения му допир върху слепоочието си. Затвори очи и се заслуша в тихото прещракване на добре смазания механизъм, когато палецът й запъна ударника. Само едно свиване на показалеца върху спусъка, и щеше да бъде свободна.

Пръстите й се разтвориха и пистолетът изпадна от тях. Тя въздъхна.

Не можеше да го направи.

Нямаше накъде да бяга.