Скот Мариани
Конспирацията „Моцарт“ (51)

51

Резиденцията на Филип Арагон край Брюксел

Същата вечер

Беше късно и двамата частни бодигардове вече седяха на обичайните си места в двата противоположни края на обширната приемна. Нямаха работа и убиваха времето си, прелиствайки разсеяно стари броеве на „Икономист“, астрономически списания и книги за архитектура, докато клиентът им влизаше и излизаше от кабинета си, попълваше някакви документи и провеждаше телефонни разговори.

Не че се оплакваха. Двамата им колеги мръзнеха отвън, докато обхождаха зоната около къщата, а те седяха в уютната сграда и се грееха на меката топлина от слънчевите батерии. След още два часа щеше да се наложи да навлекат шубите си, за да сменят колегите си, и тази перспектива не ги изпълваше с особен ентусиазъм.

След напрегнатия работен ден Филип Арагон чувстваше мозъка си изстискан. Подготвяше едновременно четири важни речи, имаше да преглежда купища доклади на сътрудниците си. Личният му секретар Адриан Лакан му бе оставил цяла папка писма за подпис, което само по себе си му бе отнело половината от деня. Той си направи чаша органично какао с щипка канела, каза „лека нощ“ на двамата бодигардове и се упъти по спираловидното стълбище към покоите си на горния етаж, стиснал в ръка изпускащата пара чаша.

Електронната охранителна система се включи в мига, щом затвори зад себе си блиндираната врата, която го изолира напълно от външния свят. Той събу с крак обувките си и нахлузи меки пантофи, след което пристъпи в дневната. Тук поне се чувстваше на спокойствие. Опита се да забрави въоръжените мъже, които го охраняваха денонощно, застанали на пост в собствената му къща или мълчаливо бродещи в градината. Домът му съвсем бе заприличал на крепост, и то главно по настояване на Колет. След онази случка в планинската хижа тя бе станала особено чувствителна на тема безопасност. Може би беше права, но не беше лесно да живееш по този начин и да се озърташ през цялото време. Той знаеше, че за съпругата му напрежението не е по-малко, и се радваше, че бе успяла да се освободи за няколко дни, за да присъства на сватбата на братовчед си във Флорида.

Повъртя се из дневната, отпивайки от какаото, изтощен, но напрегнат. Прерови рафта с дисковете и избра един запис на сюитите за чело на Бах в изпълнение на Миша Майски. Топлият тембър на благородния инструмент изпълни помещението и донякъде го успокои. Седна на фотьойла и затвори очи, заслушан в музиката, като тихо си тактуваше с върховете на пръстите върху страничните облегалки. Но Филип Арагон не беше човек, който така лесно можеше да изключи съзнанието си, и след малко скочи на крака. За момент си помисли дали да не отиде в съседния работен кабинет и да включи компютъра, за да провери дали няма имейл от Колет. Но знаеше, че седне ли пред компютъра, отново ще се захване с речите си за идната седмица, а все пак те можеха да почакат до сутринта.

През стъклените врати на верандата се виждаше лунна светлина, която хвърляше дълги, мамещи сенки върху покривната тераса с малка градина. Това беше любимата му част от къщата, която сам бе проектирал и с която особено се гордееше. Градината беше заобиколена с каменни колони, между които растяха ниски храсти и увивни растения. Под големия стъклен купол в средата бълбукаше шадраванче.

Беше красива звездна нощ, ясна и тиха. Филип се запита дали се вижда Сатурн. Облече жилетка върху ризата си, решил да излезе на терасата да се наслади на нощното й спокойствие и красота. До вратата имаше електронен панел с бутони и той натисна един. Някъде тихо забръмча хидравлична помпа и в стъкления покрив над главата му се разтвори пролука. Филип пристъпи към мощния огледален телескоп върху статив с електронно насочване. През отвора в стъкления купол нахлу нощен хлад. Той изчака, докато телескопът се охлади до температурата на външния въздух, след което зададе координатите на Сатурн. Телескопът се завъртя автоматично на стойката си, като се насочи към пролуката в покрива. Филип свали капачката от обектива и се наведе над окуляра. Далечната планета с гигантския пръстен представляваше невероятна, сюрреалистична гледка, която го бе омагьосала още от детството му и той до ден-днешен не спираше да й се удивлява.

Болезненото убождане в основата на шията му го зашемети. Филип направи няколко несигурни крачки встрани от телескопа, но беше дезориентиран и не знаеше накъде да върви. Силен ритник в пищяла го повали на пода, нечие коляно го притисна между плешките, лицето му се залепи върху плочника. Почувства студено дуло на тила си. Тих равен глас каза в ухото му:

— Ако издадеш звук, умираш.

Арагон беше напълно безпомощен. Опита се да се претърколи на една страна и да погледне нагоре. Мъжът, надвесен над него, беше облечен в черно. През процепа на скиорската маска го гледаха безстрастни очи. Цевта на пистолета, насочен право в главата му, проблясваше на лунната светлина.