Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бен Хоуп (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Mozart Conspiracy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Скот Мариани

Заглавие: Конспирацията „Моцарт“

Преводач: Боян Дамянов

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: „Абагар“ АД — Велико Търново

Редактор: Димитрина Кондева

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN: 978-954-769-198-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6285

История

  1. — Добавяне

56

Вернер Крол повдигна ръкава на смокинга си и погледна златния „Лонжин“. Даде знак на Глас, който го наблюдаваше от другия край на балната зала. Глас кимна. Време беше.

Доктор Емил Циглер седеше, заслушан в оживения разговор край голямата камина, когато усети докосване по рамото си. Обърна се и погледна над очилата.

— Извинявам се за безпокойството — каза Глас, който се бе навел до ухото му. — Търсят ви на телефона.

Месестото лице на Циглер не показа изненада. Той кимна, пристъпи тромаво до близката масичка и остави чашата си с шампанско. Приглади назад рядката си посивяла коса, извини се на групичката разговарящи и се отправи към вратата.

Глас продължи да обикаля от гост на гост. Никой не забеляза, когато дванайсетте мъже напуснаха балната зала дискретно и делово, без да привличат внимание. Всички те знаеха къде да отидат.

Ева ги проследи с поглед, докато излизаха един по един. За шест години, откакто живееше в къщата, наблюдаваше за седми път тази сцена. Или може би за осми? Все същото премерено, идеално синхронизирано изпълнение. Гостите едва ли щяха да забележат отсъствието на дванайсетте побелели мъже, а освен нея никой нямаше и най-малка представа накъде се бяха запътили. Нито пък какво щеше да се случи след малко. Когато и дванайсетте напуснаха залата, Крол и Глас размениха бързи погледи. Крол погледна часовника си. Изглеждаше доволен. Стана от мястото си и тръгна към вратата, а Глас го последва на няколко крачки зад него.

Ева отпи от шампанското си. Усещаше, че й прилошава.

 

 

Никой освен посветени не минаваше по тайния коридор, един от многото, които прорязваха огромната стара къща. Беше дълъг и зловещ, осветен от голи неонови тръби, с бели стени и циментов под. В края му имаше нещо като чакалня с дванайсет дървени стола и ниска масичка, върху която бяха поставени кана с вода и дузина стъклени чаши.

Дванайсетте мъже се събраха един по един, като само си кимваха мълчаливо един на друг. Емил Циглер се покашля и си наля чаша вода. Томас Блохвиц погледна часовника си, избърса капките пот от бледото си високо чело, извади инхалатор за астма и впръска един-два пъти в устата си. Петер Гингер крачеше напред-назад из помещението. Циглер го изгледа раздразнен.

— Не можеш ли да стоиш на едно място? — скастри го той.

Гингер послушно седна.

Нямаха какво особено да си кажат. Отношенията помежду им се основаваха не на приятелство, а на дълбоки общи бизнес интереси и поради това бяха по-силни от обичайната лоялност, по-силни и от любовта към парите. След като ритуалът приключеше, всеки щеше да си отиде откъдето бе дошъл, и известно време нямаше дори да се чуват помежду си. До следващия подобен случай. Никой от тях не можеше да каже отсега кога ще бъде той. Но сигналът щеше да бъде подаден, рано или късно. И те никога не го пропускаха. Решението не го вземаха те — стигаше им да знаят, че всяка такава среща заздравява още повече общите им бизнес интереси. Днешното събитие имаше особено значение, поне за някои от тях. То щеше да премахне една сериозна заплаха, която им бе причинила доста безсънни нощи през последните месеци.

Някои от мъжете вдигнаха глави, когато чуха стъпките, отекващи по празния коридор. Крол се появи на вратата. Глас застана зад него.

— Господа — каза тихо Крол. Устните му се бяха изкривили в тънка усмивка. — Мисля, че сме готови.