Фридрих Незнански
Тайните на елита (38)

В. А. Тур.

30 юни

Тур си допи чая и разсеяно извади пакет „Беломор“.

— Веня… — започна укорително Клавдия Степановна и Вениамин Аркадиевич моментално се засрами.

— Извинявай, скъпа, обърках се, на работа непрекъснато пуша на бюрото… — Той стана и тръгна към балкона.

Клавдия Степановна решително му препречи пътя.

— Веня, объркването не беше случайно. Извинявай, че се намесвам, но никак не ми харесва всичко това. Само за работата си мислиш. Разбира се, по-добре работохолизъм, отколкото лентяйство, но и той не е много хубаво нещо. Трябва понякога и да се почива! Нека да постоим тази вечер спокойно, да погледаме хубав филм по телевизията, сега четох в програмата… — Тя се протегна за вестника с телевизионната програма.

Вениамин Аркадиевич виновно запристъпва на място.

— Добре, Клава, само да почне филмът… да речем… след час, а? А аз ще постоя мъничко след вечеря, ще поразмишлявам по делото…

Клавдия Степановна въздъхна и се отмести от балконската врата. Тя познаваше това „мъничко“ на мъжа си: съчинява някаква версия, започва да я опровергава, спори сам със себе си, скача с искрящи очи, нима в такава минута една добра жена ще вземе да откъсва мъжа си от работата му… Изглежда, сама ще си гледа филма. Впрочем, какво пишеше в програмата? Няма нищо хубаво. По-добре да полегне и да почете някоя книга.

Едно от работните места на Тур през лятото беше на балкона — обзаведе го още преди няколко години, за да може да не се отказва и от цигарите, и да не вреди на здравето на жена си. Там имаше старо бюро, останало от времето, когато синът им беше ученик, едно окъсано кресло, върнато от заточение на вилата, и на стената висеше китайска лампа щипка. В чекмеджетата на бюрото държеше най-необходимото: огромен запас „Беломор“, купен на едро за жълти копейки почти преди година от пазара, и дневника му, той помагаше на следователя да систематизира хаотичните версии.

През деня цялото това богатство, скрито от дъжда с найлон, изглеждаше доста жалко, затова пък вечер, когато Тур работеше, беше удоволствие да го наблюдаваш от улицата. Седнал човекът под светлината на лампата, драска нещо старателно в тетрадката — съвсем сигурно е творец с главна буква! Минувачите може и да си мислят, че е писател…

Вениамин Аркадиевич дръпна найлона от работното си място, нави го внимателно, сгъна го на руло близо до бюрото и през прозореца подаде на жена си шнура от лампата. Клавдия Степановна почти по навик мушна щепсела в гнездото на удължителя и се върна на мивката да мие съдовете, а Тур с удоволствие запали цигара.

Той почти никога не вземаше вкъщи материали от делата, които водеше: книжата ограничаваха свободния ход на мисълта му, караха я да се препъва в дреболии, често му пречеха да забележи главното. А версиите, които се оформяха в главата му без участието на странични документи, бяха доста стройни, обмислянето им му доставяше само удоволствие, а като отидеше на работа, можеше да се заеме и с книжата, които по правило потвърждаваха съображенията му. Е, понякога и ги опровергаваха — но всяко правило си има изключение.

Вениамин Аркадиевич извади от джоба си скъпата писалка, подарена от сина, измъкна от чекмеджето доста оръфан дневник и постави върху чистия лист цифричката „едно“ със скобка — значи точка първа.

И тъй, точка първа. „Посещението в тенисната федерация“.

Вениамин Аркадиевич изгуби целия днешен ден в безполезни разговори с чиновниците от тенисната федерация и какъв е резултатът?

Съратниците на „невинно убития“ Тарасенков старателно се правеха на опечалени. Първият заместник, а сега изпълняващ длъжността председател, с всички сили изтръгваше от себе си фрази от сорта на „той беше човек с най-чиста душа“, „скръбта никога няма да напусне сърцата ни“ и прочие.

Обстановката подсказваше, че федерацията не е в бедствено положеше. Щом тук цари такава искрена любов, явно Тарасенков не е мошеничил зад гърба им, в противен случай щяха веднага да го натопят и да играят хоро на гроба му. „Скърбят“ — значи не искат следствието да се намесва в работите им, със сигурност мислят да завършат започнатото от шефа.

Разбира се, не показаха никакви документи — е, Вениамин Аркадиевич не се и надяваше. Лошо, документите непременно трябва да се вземат. Но докато няма солидни доказателства, че причината за убийството е именно финансовата дейност на асоциацията, няма да получи разрешение за изземане на документите.

Точка втора: „Марков“.

Ще смятаме за установено, че Марков е бил спонсор на Купата на Кремъл. Щом и двамата с Тарасенков са попаднали под куршумите и са загинали, значи има голяма вероятност това да не е било обикновено спонсорство, имащо за цел само да рекламира бирените заводи на Марков.

Въпрос: за какво е бил нужен Тарасенков на Марков?

Отговор: Тарасенков е бил нужен на всички, които желаят да укрият данъци — всички, които не са имали други подобни познанства. Разбира се, кагебистът и служител на ФСС Тарасенков е бил в немилост, но въпреки това връзките му в най-полезните сфери са се запазили. Да допуснем, че един такъв Марков, собственик на множество бирени заводи, иска данъчната инспекция да не се заяжда с него — така, да не разглежда много внимателно документите и да го пусне по живо, по здраво. Трябва да се уговори с някого. Но не може да отиде в данъчното, да размаха пачката с доларите и да се провикне: „А на кого да дам тука подкупа?“. Нужен е човек, който е на „ти“ с данъчната полиция. Например Тарасенков.

Марков пристига с въпросната пачка долари при председателя на тенисната федерация Тарасенков и казва: ето ви пари за провеждането на Кремълската купа. И между другото подмята: така и така, данъчната инспекция не ме оставя на мира, не знам какво да правя… А Тарасенков пита: „Вие, драги, искате ли отчетни документи — колко и за какво сме изхарчили от вашите пари? Или ще минем без тях?“. „Разбира се, че ще минем без тях — какво говорите, защо ни е тази отчетност…“ — отговаря Марков. И край. Нищо не е казано директно, но всичко е ясно: биреният барон е спасен от придирчивите инспекторски проверки, а Тарасенков ще изхарчи от Марковите пари три рубли за два транспаранта, да украси стадиона, а останалите ще сложи в джоба си.

Ох, все пак непременно трябва да имам документите на тенисната федерация.

Извод: Тарасенков играе заедно с Марков — това са Великите Комбинатори.

И какво от това?

Наистина, какво от това? Каква разлика дали Марков и Тарасенков са бандити, или не са? На Вениамин Аркадиевич му беше ясно дори без всякакви доказателства, че Марков и Тарасенков са бандити. Сега трябва да изясни кой може да е поръчал убийството на самите бандити, а това не е лесен въпрос. Няма да е данъчната инспекция, която не е могла да пипне Марков, не са и онези, които Тарасенков е обирал… Между другото, кого е обирал Тарасенков — това е философският въпрос. Пак изобщо не отричаше факта, че Тарасенков е крадял от държавата. Наистина не го и потвърди, но Тур ще го притисне по въпроса. От държавата значи — в крайна сметка от пенсионерите… Не е сигурно, че ако тези пари не ги беше откраднал Тарасенков, нямаше да ги открадне някой друг, но това вече са детайли. А Тарасенков преспокойно е обирал именно пенсионерите. Така че е заслужил участта си — направи извода Вениамин Аркадиевич и премина на следващата точка.

Сега оставаше да приобщи към двамата мафиоти пострадалата заедно с тях Арбатова — от това съчетание непременно ще излезе нещо.

Точка трета: „Арбатова“.

„В хода на разследването се изясни, че Арбатова и Марков са имали интимни отношения. О, господи, не пиша отчет. Е, имали са и какво? Не са ги премахнали от ревност я, щеше да заприлича на детска градина. А Тарасенков е попаднал случайно под куршумите — аха, минавал оттам. Дали да не опитам да напиша любовен роман? Както съм затънал в разни глупости.“

— Клаава, Клаава! — извика Тур към тъмната кухня.

Клавдия Степановна го чу от стаята си и бързо дотича в кухнята.

— Да не се е случило нещо?

— Нещо важно ли ти прекъснах? — попита виновно Вениамин Аркадиевич.

Клавдия Степановна се усмихна и излезе на балкона при него. Той веднага отстъпи на жена си креслото, но тя поклати глава и се подпря на перилата. Тур застана до нея.

— Как мислиш, ще мога ли да напиша един любовен роман?

— Каквооо? — Клавдия Степановна се закашля и погледна подозрително мъжа си: — Ти да не си се влюбил случайно?

— Е, Клава, не си добре… На кого съм нужен аз, старият глупак, освен на теб? Просто изграждам версии — една от друга по-ярки. Само сядай и пиши роман.

— Веня, няма нужда да пишеш любовен роман. Защото, все едно, ще излезе с милиционерски уклон, права ли съм?

— Има си хас!

— И няма да излезе любовен роман, а така нареченият „женски детектив“. Знаеш ли колко е ужасно?

— Не знам, но ти вярвам… Клавочка, изобщо тази Арбатова е страшна певица, нали?

— Коя Арбатова?

— Ами певицата.

— И какво пее?

— Ох… Ами това: ла–ла–ла–ла–ла, ла–ла–ла–ла–ла… — Тур се опита да изтананика мелодията на една от песните на Арбатова, но излезе нещо ужасно.

Клавдия Степановна прихна, но моментално изпя мелодията и поправи грешките: през дългия им съвместен живот тя беше изучила толкова подробно Тур, че можеше точно да познае какви са нотите и как може да ги преобрази.

— Така ли е?

— Браво, Клавочка, тя така пее.

— Не, не съм чувала такава песен.

— И слава богу, защото в нея няма нищо хубаво.

— Защо, тази певица да няма дело при теб?

— Абе имаше покушение срещу нея… Или не срещу нея, но е била засегната и тя… Разбира се, може да се окаже, че в желанието си да убият именно нея са засегнали останалите, но едва ли ще е така, защото убитите са истински бандити, а тя… е, Клава, има една грозна дума, но не мога да я кажа в твое присъствие.

— Веня, защо не си легнеш? Утре трябва да ставаш рано, все едно, на работа ще се занимаваш с делото, поне сега си почини…

— Ей сега ще дойда, не се притеснявай. Само да довърша една мисъл и край.

Клавдия Степановна отиде да спи, а Тур седна на мястото си и разбра, че просто не може да разглежда версията, почиваща на любовната връзка между Арбатова и Марков — толкова му беше противно. Изобщо при разследването на всичко, свързано с шоубизнеса, му призлява — там е пълно с мръсотия. Само да вземем Арбатова: жената има две деца, а се мъкне с когото й падне!

Добре тогава, точка четвърта. Ростовската версия — най-апетитната, най-стройната, Тур я остави за „десерт“. Булих продължаваше да работи в Ростов и Вениамин Аркадиевич беше много доволен от докладите му.

„Оперативниците от Ростов на Дон разполагат с информация за някой си Пронин (прякор Атамана). Пронин е голям бос, оказва се, че с изкупуването на ростовските бирени заводи, изправно плащащи на Атамана своя дял, Марков го е лишил от щедра хранилка. Така че Пронин и компания са реалните хора, които никак не са обичали Марков. Толкова много не са го обичали, че спокойно са могли да поръчат убийството му.

Макар че всъщност не разполагаме с нищо друго, освен с догадки. Ростовските оперативници са с вързани ръце, не могат да се занимават с дело, което не е възбудено. А едно дело може да бъде възбудено само ако се тръгне от реални факти. Като хванем изпълнителите, като докажем, че са свързани с Ростов, тогава те ще започнат да разследват Атамана, а в противен случай — на какви основания?“.

От улицата се разнесоха пияни гласове, шум от сбиване. Тур стана от фотьойла, наведе се през перилата, но не видя нищо: както винаги, уличните лампи пред дома му бяха счупени до една.

Какво става, помисли Тур. Не можем да арестуваме Атамана заради евтин формализъм. Ето, няма възбудено дело! Трябват основания! Изпълнители! Когато хванем изпълнителите — бездруго всичко ще научим. И много ясно, не са виновни момчетата, а тяхното началство, което не им разрешава да се отклоняват „заради разни дреболии“.

От време на време Вениамин Аркадиевич започваше да идеализира миналото. Сега напълно и изцяло беше съгласен, че преди някакви си петнайсет години в подобна ситуация цялата ростовска милиция щеше да се хвърли на помощ на московските ченгета. Имаше времена, когато всички органи работеха съгласувано не за „звездички“, а за общото дело…

Добре де, остана последната точка.

„Въпросният Атаман — Пронин — написа Тур, — е любовник на певицата Маша Разторгуева. Разторгуева е родена в Ростов. Интересува ни главно обстоятелството, че е основната конкурентка на Кристина Арбатова. Разторгуева и Арбатова са на нож май от люлката. (Пфу, пак този шоубизнес…)

Излиза, че въпросният Пронин е имал мотив както за убийството на Марков, така и за Арбатова. А това вече е сериозно.

Как се връзва Тарасенков с всичко това?

Не, трябва, трябва да се търси около Атамана, там ще видим, че отвсякъде стърчат ушите на Тарасенков.

Изводът? Да докладва на Гигантов и да изиска официалното включване в следствената група на ростовски колеги.“

Тур затвори шумно дневника, прибра го в бюрото. Внимателно разви найлона, грижливо огъна работното си място. След това отиде в кухнята, дръпна лампата от розетката, хвърли щепсела на балкона и като се върна там, прибра и него под найлона.