Фридрих Незнански
Тайните на елита (46)

В. А. Тур.

2 юли

Колкото и да е странно, този път Покровско-Глебово не го дразнеше толкова. „Тогава имах къде по-малко неприятности — помисли той — и този нещастен район ми изглеждаше средоточие на злото. А сега собственото началство ми изглежда средоточие на злото и пред него гаснат дори ужасите на тукашната псевдоисторическа цивилизация…“.

И тъй, Марков и Арбатова, Марков и Тарасенков. Освен това и Пак. Ами ако изведнъж — колкото и да е странно — тази корейска мутра играе тук някаква самостоятелна роля? Този тип ми се изплъзва. Трябва да помисля и по такъв вариант… Ами ако съществува и връзка Арбатова-Тарасенков? И тук трябва да се опипа. Всички варианти трябва да се проиграят, просто всички. Някъде има изход…

Изведнъж очите на Тур просто изскочиха от орбитите: от колата, идваща откъм града към една от къщите, излезе неотдавнашният му познат, частното ченге, как се казваше, а, да, Грязнов, племенникът на Вячеслав Иванович. Хубава работа: ето къде е дошъл младежът, на местопрестъплението значи.

„Юношата“ явно имаше среща: хвърли поглед на часовника и в същата секунда зад ъгъла се подаде една много яка кола и оттам слязоха две „мутри“. След тях бавно, без да бърза, се показа възрастен господин, облечен много тежкарски. Едра фигура, сурово лице, тежки вежди… Ха! Та това е депутатът Хайкин! Дали Грязнов младши няма среща с него?

Точно така… Ето, вървят един срещу друг, подават си ръцете. Какво иска частникът? Защо вечно се пъха, пречка се в краката?

Ах, разбира се! Заговор! От една банда са: Грязнови, изнудвачите и Дудинцев с тях. Всичко, всичко съвпада. Тогава Дудинцев доведе Грязнов младши при Тур като свидетел именно по тяхното дело. Ясно е, че двамата с Дудинцев играят заедно. Заедно разработват идиотските си идейки, заедно въртят шпиономанията си… Ония нещастни момчета, които уж работели за ФСС в лицето на Тарасенков (каква глупост само!), май били хванати едва ли не по сигнал на Грязнов… А може и той, Тур, да бърка нещо. Но във всеки случай знае повече, отколкото показа на самодоволния пуяк Дудинцев.

„Сега ще обясня на малкия къде е истинското му място — мърмореше си Тур и се приближаваше към Денис, а същевременно и към Хайкин. — Дори ще си спомня някои думички, които обикновено не употребявам. Сополанко, много точна дума, сополанко! Заради него имам само неприятности… Малък подлец…“.

Тур направи една крачка, втора и изведнъж с края на окото си забеляза някакво движение отпред, на петдесетина крачки. Спускаше се стъклото на паркираната зад бизнес центъра кола. Преди да успее да помисли за нещо, той се дръпна встрани и щеше да закрещи. Защото беше единственият от присъстващите, който видя дулото, излизащо през леко отвореното прозорче…

Но засега никой не го забелязваше, а на него по странен начин му спря дишането, очите започнаха да сълзят, викът замръзна в гърлото му… Чу се чудовищен грохот, но някак не отвън, а отвътре, право в главата му. Всичко се завъртя пред очите на Вениамин Аркадиевич, сякаш нещо го повлече по асфалта, най-после се натъкна на нещо меко, притисна се силно и нежно към това меко, впи се в него с ръце и крака и като изгрухтя жално, изгуби съзнание.