Фридрих Незнански
Тайните на елита (11)

В. А. Тур.

23 юни

Този път Владимиров закъсня само с пет минути и дори се извини за това. И на Вениамин Аркадиевич не му оставаше нищо друго, освен да почерпи капитана с чай.

Там е работата, че Вениамин Аркадиевич много отдавна беше си изработил начин за борба с колегите, които не се отличават с точност. За да не се нарушава ритъмът на неговата работа от постоянните им закъснения, просто им определяше срещите примерно половин или един час преди момента, когато реално желаеше да се види с тях. Действаше безотказно. От една страна, закъснелият дори да не си го признае, винаги се чувства поне малко виновен и за да заглади вината си, хем ще слуша по-внимателно, хем ще изпълни по-старателно задълженията си. А, от друга страна — по този начин Вениамин Аркадиевич си спестяваше маса нерви и скъпоценно работно време.

Ето и днес помоли Владимиров да се яви в 8:15, като разчиташе, че в най-добрия случай колегата ще се яви към девет. А преди това Вениамин Аркадиевич ще успее да освежи в паметта си съобщенията на капитана, които вчера погледна само бегло, а същевременно и ще пийне чай — за него пиенето на чай в началото на работния ден отдавна се бе превърнало в приятен и полезен ритуал.

Но Владимиров почти не закъсня и Вениамин Аркадиевич дори си измърмори под носа: а не сгреши ли по отношение на капитана? Може пък да не е съвсем пропаднал?

— Настанявайте се — почти бащински предложи Тур, докато наливаше ароматния, много силен билков чай. — Хайде най-напред да обсъдим какво ново открихте през втората половина на вчерашния ден, а след това ще решим какво да правим по-нататък. Ще започна аз.

Вениамин Аркадиевич разказа накратко за срещите си с Вьошенка и Дубров. Може би днес настроението на Вениамин Аркадиевич беше някак особено, но изведнъж Владимиров не му се стори толкова тъпоглав. Дори му хрумна, дали пък капитанът няма да види нещо във всички тези бохемски хитрувания? Което той не успя да види?

Но капитанът нищо не видя. Той извади от куфарчето си сноп книжа и просто започна да докладва:

— Посетих пивоварния завод „Яуза“, срещнах се с главния инженер и с главния технолог — хората, които най-тясно са контактували с Марков. Те се изказаха за него като за образцов ръководител: бил вежлив при общуване, точен, притежавал висока квалификация — бързо вниквал в същността на проблема, предлагал нестандартни решения. Предприятието изцяло принадлежи на Марков, част от акциите са собственост на работниците от завода, но Марков държи контролния пакет и еднолично решава всички горе-долу значими въпроси. Предприятието не е изпитвало затруднения. Разпитваните не знаят нищо за каквито и да било производствени или лични конфликти. Изобщо никаква полза от посещението на завода с изключение на това, че стана ясно: Марков е придобил контролния пакет акции на пивоварния завод в Ростов и напоследък са го интересували именно ростовските неща. Подготвил съм в свободен стил всичко, което успяхме да научим за Марков. — Владимиров подаде на Тур няколко листа, отпечатани на принтер. — Сега с ваше разрешение бих искал да се спра накратко върху няколко любопитни момента.

И все пак има прогрес, размишляваше Тур направо благодушно, поразмекнат от чая. Оказва се, че капитанът умее и да говори напълно разбрано, и е свършил доста работа. Ех, да имаше достоен наставник, може от него да излезе ченге от висша класа…

— В Ростов Сергей Вулих се е срещнал с някой си Григорий Степанович Артамонов — продължаваше в това време Владимиров, — дребен бизнесмен, който не принадлежи към нито една от ростовските групировки…

— Не разбрах! — прекъсна го Вениамин Аркадиевич. — Защо ми преразказвате рапортите на оперативниците? Защо направо не са ми изпратени?

— Просто моите колеги се възползваха от спецвръзката на МВР и предадоха всичко в МУР…

— Занапред ще ви помоля да ме избавите от посредничеството си — измърмори Вениамин Аркадиевич. — И Поспелов, и Вулих трябва да контактуват непосредствено с мен. А сега, моля, продължете.

— Продължавам. Артамонов съобщил, че преди около две години Марков заедно със семейството си пристигнал в Ростов. Артамонов не знае каква е била истинската цел на посещението. Няколко дни след това жената на Марков изчезва. Не е известно дали похитителите са поставяли някакви изисквания към Марков, дали в плановете им е влизало убийство. Но жената е била намерена мъртва. А една седмица след отпътуването му са открити четири трупа на местни бандити. Преди смъртта са били зверски измъчвани. Извършителите не са открити. Плъзва слух, че по този начин Марков се е разплатил с убийците на жена си. Артамонов не знае кой може да е пуснал слуха, или не е пожелал да го посочи, но казва, че всички тези събития силно са развълнували престъпните кръгове в града. В криминалната милиция на Ростов потвърдиха сведенията за идването на Марков и семейството му. Потвърдиха също така, че извършителите на престъплението не са били открити. Предполагам, че изпълнителите са гастрольори.

Евгени Поспелов успял да се срещне в Нижни с Ломтев, стар партньор на Марков. На въпроса дали е имал врагове, Ломтев отговорил, че Марков умеел да се спазарява, държал си на думата. Отначало не повярвал на съобщението за смъртта на Марков, след описанието на някои обстоятелства казал, че, изглежда, убийството не е работа на дилетанти, а Марков е умеел да се спазарява със сериозните хора: не е бил скъперник. По-скоро е готов да повярва в трагична грешка или съвпадение.

В общи линии това е всичко. Да, във федерацията по тенис секретарката знаеше за планираната среща на Тарасенков, включително нейното място и време. Но срещата е била уговорена предната сутрин и макар лично тя да не е споделяла с никого информацията, убиецът е имал достатъчно време, за да научи по някакъв начин.

— Само по това дело ли работите? — поинтересува се Тур.

— Да, двете по-малки предадох на други колеги.

— Значи още не сте работили с персонала на Покровско-Глебово? — „Какво ти става? За такова нещо се полага минимум мъмрене, нали отново е налице нарушение на всички мислими процесуални норми. Вместо да търси там, където трябва, капитанът рови където е по-светло…“ Но вместо дългата нотация Вениамин Аркадиевич каза само: — Веднага отидете там.

Старост ли е това? Или просто е изморен?

След излизането на Владимиров Тур потъна в четенето на „биографичната справка“.

Справката наистина беше съставена в „свободен стил“ и дори с голямо усилие не можеше да се нарече официален документ. Но затова пък беше подробна, а засега това стигаше.

Марков се родил през 1955 година в семейство, което е доста осигурено за съветските мащаби. Баща му бил инженер–строител, майка му — счетоводителка. В живота на родителите нямало и най-малка криминална проява. Марков завършил училище със златен медал. Веднага след това постъпил в Търговския институт в Нижни, във Факултета по технология на хранителната промишленост. От втори курс започнал активно да се занимава с научноизследователска работа; в горните курсове участвал в ежегодните университетски конференции и специализираните семинари. Изучавал счетоводно дело във Факултета за обществени професии. Завършил института с червена диплома — като отличник; по разпределение го изпратили в Ростов в завода за безалкохолни напитки. Живял в общежитието, където се представял като точен, старателен, макар че и срещу него имало жалби от съседите по стая: до зори тракал с пишещата си машина. Заедно с ръководството на завода станал съавтор на три рационализаторски предложения. След двегодишна работа записал задочна аспирантура. След още две години станал инициатор на скандал във връзка с недоброкачествена продукция. На базата на резултатите от работата на комисията е уволнен началникът на цеха, мъмрени са директорът и главният инженер. След половин година Марков напуснал по собствено желание. Изоставил аспирантурата, след като издържал всички изпити и публикувал две статии по темата на дисертацията си в специализирани списания, след като подготвил три глави от дисертацията. Върнал се в Нижни Новгород, живял в дома на родителите си, на новата си работа не се отличавал с нищо особено.

В началото на перестройката организирал една от първите кооперативни фирми. Занимавал се с изготвянето на сладкарски изделия. Продукцията била с отлично качество и въпреки високата й цена се радвала на голямо търсене. Марков се оженил. Записал се в жилищен кооператив, с изплащане на двайсетгодишен заем. Две години след като Марков открил фирмата си, бил направен опит за привличането му като свидетел по дело за рекет. Следствието не разполагало с достоверни данни, че фирмата плаща рекет, а Марков отричал всякакви връзки с рекетьорите. Следствието сметнало, че Марков просто се страхува да дава показания, понеже се бои от отмъщение, но така и не бил намерен начин за натиск върху неотстъпчивия свидетел. Като предприемач не е нарушил нито един закон, нито едно местно постановление: плащал в пълен обем и своевременно всички данъци, изпълнявал безпрекословно противопожарните мерки и санитарно-хигиенните изисквания. Това се потвърждава от многобройни проверки, правени от различни инстанции.

Скоро след завършването на процеса Марков разширява дейността си и организира мини фурна. И късметът отново е с него. С голяма популярност се ползват козуначените кифли и кексове, които разнообразяват асортимента на пекарната, донасят солиден доход, особено в празничните дни. Марков изплаща предоставения кредит за закупуване на вносно оборудване за мини фурната и разширява мрежата за реализация на стоките си, открива павилиони, наема щандове в магазините; заема се с посредническа дейност в областта на хранителните продукти, в това число доставя продукти на няколко ресторанта и барове. Съвместно с пет колхоза организира на място цехове за преработка на селскостопанската продукция.

През 1989 година започва следствие, в което Марков фигурира като един от обвиняемите. Заедно с директорите на совхозите и председателите на колхозите Марков организира производството на вино и коняк, а съвместно с директорите на редица ресторанти и барове — тяхната продажба под чужди, добре известни марки. Престъпниците са действали крайно предпазливо: наливали ментетата в бутилки, затваряли ги с тапи или капачки и им слагали етикети, които почти не могат да се различат от истинските; по вкусови качества напитките били почти идентични с оригиналните и цялата нелегална продукция се реализирала в баровете и ресторантите. Имитират само скъпите видове коняци и най-добрите унгарски и румънски вина. При обиска в дома на един от съучастниците са намерени запаси от етикети, достатъчни за производството на десетки хиляди фалшиви бутилки. Следствието сметнало това за напълно естествено, тъй като при високите вкусови качества и безупречната полиграфия — в този момент не можело и дума да става за рентабилно отпечатване на етикети в малки количества — само големите обеми могат да осигурят голяма печалба. От друга страна, дори при най-груба сметка излизало, че далеч не всички фалшиви бутилки са реализирани в Нижни Новгород. Но не успяват да установят местата за реализиране в други населени райони. От противоречивите и оскъдни показания излизало, че ако някой се е занимавал с това, би могъл да е само Марков, но той отказал да даде показания.

Организацията е добре обмислена: изпълнителите са се познавали само с най-близкостоящите в технологичното звено. За своя най-голяма изненада повечето подсъдими едва по време на следствието научили, че са били съучастници в престъпление. Разследването вървяло бавно, много трудно. В хода на следствието се изяснило, че в направата на ментетата са участвали трийсет и шест човека, сред които сътрудници от градския съвет, противопожарната и данъчната инспекция. Почти всички били завербувани по една и съща схема: първо подкуп за „незначителното съдействие“, след това заплаха от разкриване и предлагане на много пари, но вече за извършване на по-сериозни престъпления. Следствието не успяло да изясни дали някой е стоял зад Марков, или той наистина е бил главното действащо лице. Марков е бил осъден по чл. 147 от Наказателния кодекс на 4 години с конфискация на имуществото заради системно мошеничество.

Марков се върнал в Нижни Новгород през 1994 година, след като си излежал присъдата.

От началото на „голямата приватизация“ заемал ключови места в съвети на директорите на редица пивоварни заводи в Нижни Новгород, Тула, Москва. През 1998 г. изкупил контролния пакет акции на „Яуза“ ООД. През 1999 му отменят присъдата…

Разбира се, отменили му присъдата, но Марков е излязъл на свобода явно с нечиста съвест, размишляваше Вениамин Аркадиевич. Въпросът е, откъде се вземат, у него пари след конфискацията, за да купува акции? Да не би в затвора да е завързал връзки с големи криминални босове и да е действал от тяхно име, разпореждайки се с парите им? Или все пак тогава той не е бил мозъкът на нелегалните производители и реалният организатор на нелегалното конячено производство му е заплатил щедро за мълчанието? Както и да е, Марков не може да бъде причислен към честните хора. А за да се изказват всички за него само положително, това е следствие пак на същата схема: той им плаща, може да не е непосредствено, но им плаща. Сега Марков е мъртъв, значи няма от кого да очакват пари… Ако знаехме на кого е плащал и с какво бихме могли да ги разприказваме… Едно е ясно — в тази посока ни предстои още работа.

Но някъде дълбоко в душата си Вениамин Аркадиевич беше готов да съжали пивоваря. Още един човек, пречупен от горбачовската перестройка. Бил е честен човек, добър специалист, рационализатор, може би цял живот щеше да работи за благото на родината…

Впрочем всичко това са дивотии, сепна се Тур, истински честните хора така и си останаха чисти, недокоснати от никакви политически катаклизми. Значи от самото начало нещо е разяждало Марков отвътре и ако не беше перестройката, е щял да намери друг повод, за да кривне по пътя на престъпленията.