Фридрих Незнански
Тайните на елита (14)

Денис Грязнов.

23 юни

Денис се срещна с Минчева в малко ресторантче на Арбат. Не искаше да обсъжда по телефона каквото и да било, затова й определи среща тук. Приятен интериор, спокойна музика. Поръчаха си пасти и турско кафе. След минута услужливият сервитьор постави пред тях линийките със сладкишите, украсени с планини от въздушен крем, и две чаши с димящата напитка. Олга не скриваше удоволствието си. Изглежда, се радваше да забрави поне за известно време траура.

— Олга Александровна, току-що разговарях с психоаналитика, при когото вашият мъж е ходел. Разказа ми, че напоследък Игор е бил спохождан от страхове.

— Игор е ходел на психиатър? — тя се изуми искрено. — Честно казано, обидно е да научаваш такива детайли от страничен човек. Макар че… извинете, сама съм виновна, знаех, че непременно ще изплува нещо неприятно.

— Странно е, че не сте знаели за това. По думите на психолога психическото състояние на вашия мъж е било много нестабилно. Непрекъснато му се привиждало следене. Страхувал се от някаква могъща структура, която желае да го разори.

Олга май беше готова да се разплаче:

— Но защо не е споделял това с мен, с жена си, с най-близкия си човек?!

— А може и да се е опитвал?

— Да ми разкаже? — тя тръсна отрицателно глава. — Не, не се е опитвал да ми разкаже. Забелязвах някои странности в него, те малко ме плашеха, но Игор винаги се стараеше да заглади всичко, всеки път ме успокояваше, молеше ме да забравя, казваше, че просто е изморен и затова понякога избухва.

— Какво имате предвид, за какви странности става дума? — уточни Денис. — Безпричинна ярост или, напротив, потиснатост?

Тя повдигна рамене в недоумение:

— Не знам как да го нарека. Например някъде преди месец се върнах от университета уморена и напълно грохнала, предавах курсова работа и бях като изцеден лимон. Оставаха два часа до завръщането на Игор. Аз просто седях на диванчето в кабинета му, обичах да седя така, да разглеждам картината над бюрото на Игор, силна картина, тя винаги ме успокоява. И изведнъж Игор неочаквано връхлита в кабинета и целият побелял от злоба, започва да ме разпитва какво правя там. Не позвъни, че ще се върне по-рано, сякаш ме подозираше в нещо и искаше да провери. От изненада не можах да кажа една думичка, мислех, че ще ме удари. Най-накрая казах, че се любувам на картината. Картината беше моят подарък за Игор за годишнината от сватбата, той знаеше, че страшно я харесвам. И като че ли моят отговор го удовлетвори. Престана да ме пронизва с поглед и бавно, много внимателно огледа цялата стая. След това също така внезапно се успокои, млясна ме по бузата, поиска да му простя, каза, че много се е уморил на работа. Аз започнах да го навивам да се разтовари, да отиде да си почине, а той твърдеше, че сега не е време за почивки и има много важна работа. — Олга премести чашата с изстиналото кафе, което така и не докосна. — Искате да ме убедите, че Игор е бил параноик?

— Не — успокои я Денис. — Във всеки случай засега не. Напълно е възможно мъжът ви да е имал солидни основания да подозира, че го следят. Но за да се убедя в това, трябва да огледам жилището ви.

— Но сега не съм готова — запротестира Олга, — сигурно там е пълен безпорядък.

— Няма да ни пречи безпорядъкът. — Денис приближи към нея чинийката с пастата. — Подкрепете се добре и веднага тръгваме.

На Олга не й оставаше нищо друго, освен да се съгласи.