Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Майор Вихрь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Пламен (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: Майор Вихър

Преводач: Лидия Вълнарова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Теньо Тончев

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Кремен Бенев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4155

История

  1. — Добавяне

Наивността на отчаянието

Диктаторът смята себе си за единствения прозорлив човек, докато всъщност той е най-слепият, особено в момента, когато отслабва режимът на неговата власт. Демокрацията предвижда честност при оценката на обстановката, режимът на личната диктатура не предвижда нищо, освен пророчеството на диктатора и подчинява обективния характер на това, което става, на субективните си умозаключения.

През есента на 1944 година, когато хитлеристката диктатура беше притисната от две страни в железните клещи на съюзниците, за всички обективни наблюдатели катастрофата на третия райх беше неизбежна. Хитлер, напротив, смяташе есента на четиридесет и четвърта година за оня момент, който ще сложи началото на новата ера, ерата на настъпващата неизбежна победа над сталинския болшевизъм и американската плутокрация.

На 12 октомври в главната квартира на Хитлер се събраха Гудериан, Кайтел, Иодл, фон Рунщедт, Модел и Химлер. Дежурният офицер за свръзка предаде съобщение от Западния фронт: съюзните войски на генерал Ходжес са пробили немската отбрана и са излезли в околностите на Аахен.

Хитлер крачеше бързо из огромния си кабинет и от време на време зиморничаво потриваше ръце. Понякога замираше продължително над оперативната карта и неочаквано за всички се разсмя.

Хитлер: Е, какво, господа? Изглежда, че парадоксалността само тогава е гнило интелигентстване, когато не е подплатена с предварително проверена, ясна и неоспоримо насочена цел. Следователно парадоксът, който сега ще чуете, според мен, носи заряда на оня оптимизъм, който неизбежно ще ни съпровожда през настъпващите месеци на победоносни сражения. В часа, в който американците и англичаните навлязоха в немския Аахен, сами се обрекоха на окончателно поражение. Тъкмо в този ден, аз моля всички да запомнят деня дванадесети октомври, искам да ви запозная с плана на победата. Аз чаках тоя ден, чаках и последния немски войник да напусне вражеската територия, чаках да се съединят фронтът и тилът. Този ден дойде. Само сега, когато няма опасност информацията да изтича чрез французи, белгийци, холандци и всякаква друга расова непълноценна сбирщина, само сега, когато всяко дърво е наш съюзник, а всяка къща — крепост, ние можем да ударим по западните разложени демокрации с цялата мощ, на която е способна Германия.

Моля ви да си спомните къде и кога падна Франция през четиридесета година. Не ми споменавайте датата на падането на Париж, това е наивно. Аз твърдя, че Франция падна в оня ден и час, когато ние преминахме Ардените; когато оставихме френските отбранителни линии от двете страни на нашия мощен пробив като безпомощни средновековни страшилища, опасни само за деца с горещо въображение.

И сега, когато от тази победа ни отделят четири години, ние ще повторим арденския вариант. Тук, в арденските гори, ще разкъсаме англо-американските съединения, ще ги пръснем и унищожим поотделно.

Фон Рунщедт: Мой фюрер, вие имате намерение да предложите да настъпим срещу Аахен, за да възстановим линията Зигфрид и по такъв начин да възстановим западния вал?

Хитлер: Рунщедт, на вас изцяло ви липсва стратегическо виждане на проблемата. Това, което вие предлагате, страда от късогледство. Аз апелирам към вас да гледате напред, апелирам към вас да видите победата! Аахен? Съвестно ми е да ви слушам! Антверпен! Да, да! Антверпен. Главната база на американци и англичани, пристанището, с овладяването на което ще прекъснем техните комуникации. Отрязваме четири армии северно от Ардените и ги разгромяваме в котела! Моят миналогодишен апел да превърнем всеки град, всяко село, всяка къща на изток в крепост, въпреки че предизвика мълчалива пасивност сред някои военни, все пак се оправда и се оправда блестящо! Източният фронт сега е стабилен. Имаме пауза. Докато болшевиките готвят зимното си настъпление, ние през есента разгромявахме западните съюзници. И те ще побягнат! И тогава аз ще им предложа условията за мир, а не те на мене, както крещят техните безмозъчни слепи пропагандисти! На разбитите армии са необходими най-малко три-четири месеца, докато се съвземат. Умножете това време на зимата. И прибавете тук нравите на западните армии. Там войникът няма да се бие, докато не бъде застрахован за десет хиляди долара, докато не му построят топъл клозет, докато не му докарат бразилско кафе и сухари от Вашингтон. Техният героизъм е застрахован героизъм! Героизмът на немския войник е героизъм на идеята, на вярата, на устрема. И така, Модел, вие сте назначен за ръководител на контранастъплението на Ардените като командващ групата армии „Б“. А вие, Рунщедт, като мой противник по този въпрос, сте назначен за отговорен за успеха на това настъпление и поемате общото оперативно ръководство. Давам ви тридесет и шест отбрани дивизии, с тях вие ще донесете победата на нацията. Цялата подготовка трябва да се проведе до настъпването на неблагоприятното за летене време, когато вражеската авиация бъде парализирана. Всички командири, които поради характера на службата си узнаят за плана на настъплението, трябва да дадат специална декларация за запазване на държавната тайна. Тия въпроси ще ви разясни райхсфюрерът от SS. Писмена връзка с командирите ще се поддържа само чрез куриери. Войските трябва да се изтеглят към изходните пунктове за настъплението само през нощта преди атаката. Това е, господа. Моля да ми представите подробно разработен план в най-скоро време.

И без да погледне никого, Хитлер излезе от грамадния кабинет. Фон Рунщедт погледна Химлер. Той стоеше наведен над картата, покашляше от простуда, потриваше малките си красиви ръце, сякаш бяха замръзнали.

Химлер: Когато разгромим Запада, ние ще получим пауза, удобна да нанесем съкрушителния удар на Изтока. И ако разгромяването на Изтока означава отхвърляне на болшевиките на техните граници, то разгромяването на Запада означава поставянето им на колене.

Рунщедт: По този въпрос англичаните имат записана в химна си друга гледна точка: „Не, не, англичанинът никога няма да бъде роб…“

Химлер: Химните се пишат, за да се пеят. Сраженията се водят с други цели, една от които аз мога да назова, макар и с промяна на думите в химните. Довиждане господа. Хайл Хитлер!