Юлиан Семьонов
Майор Вихър (11)

Първата събота

В центъра на Краков е поразяващият със своята средновековна красота Стар пазар. Две църкви, павиран площад, покрит пазар, пак площад, покрит със сиви плочи, а наоколо — двуетажни и триетажни къщи с островърхи керемидени покриви. Къщите още преди войната бяха боядисани в различни цветове — жълт, червен, сив, — но сега боята беше избеляла, на места олющена, и затова площадът беше не приказно средновековен, както по-рано, а сякаш изкуствено пренесен тук от отдавна минали векове.

Площадът на Стария пазар шумеше още от ранна утрин: разменяха костюми за сланина, картини на Матейко за яйца, брилянти за ракия, окупационни марки за довоенни злоти, ботуши за тютюн — какво ли не се разменяше тук през оная година.

Тази събота не се отличаваше по нищо от останалите дни. Беше също така многолюдно, тревожно и душно. Пак така, през половин час, в малкото прозорче на петдесет метра височина се подаваше свирачът на църквата и свиреше с дългия си средновековен сребърен рог тревожния призив. Свиреше го до средата и рязко прекъсваше пронизително чистия мотив. Тъй е било много векове. Преданието разказва, че тръбачът видял от прозорчето си татарите, които идели към града като плътна прашна лавина. Той засвирил тревога, но не успял да изпее докрай песента си — пронизала го стрела. Оттогава на всеки половин час — и денем, и нощем — тръбачът прекъсва тревожната си песен. Както и през останалите дни на седмицата, беше задушно, небето беше нажежено до бяло без нито едно облаче.

Вихър вървеше бавно, като разглеждаше хората, които се бяха събрали тук. До него вървеше гестаповец, преоблечен като слепец — целият в черно, със сини очила на чипия си луничав нос.

Когато Вихър го видя в гестапо, стана му весело. „Дръвници — помисли си той, — слепият никога не може да има такова чистичко чипо луничаво после. Слепотата винаги слага на лицето на човека отпечатък на трагизъм и доброта. А този е червендалест и сит. Дръвници!“

Вторият гестаповец вървеше отдясно, малко встрани. Той беше облечен като селянин. Третият вървеше напред и често се оглеждаше, сякаш търсеше някого в тълпата. Петима други сътрудници на гестапо заеха ключови позиции на пресечките около пазара, така че да се виждат един друг и да осигурят преследването, в случай че руснакът се опита да избяга от тия, които непосредствено го съпровождаха. Че пазарът ще бъде ограден, Вихър се досещаше, макар че за тези петимата, естествено, нищо не му бяха казали при излизането от гестапо.

Продавачите на храна за гълъби бяха главно старици. Те стискаха в сгърчените си пожълтели пръсти малки пакетчета, свити от стари жълти вестници. Над тълпата летяха гълъби. По-рано, преди войната, на площада на Стария пазар стояха само тези бабички. Хората купуваха и хранеха гълъбите от ръка. Птиците бяха свикнали, кацаха по раменете им, по ръцете и главите, приятно и тайнствено гъргореха нещо и кълвяха разварените едри зърна.

Бабичките и старците с иконите стояха тук, на Стария пазар, защото тук са търгували цял живот. Отнеми им това занимание, и те няма какво да правят на земята. Само от време на време при тях се отбиваха немски офицери, купуваха храна и отиваха да се фотографират до църквата — усмихваха се пред обектива, отрупани с гълъби, които трепереха от глад.

А икони не купуваше никой: всяка къща си има свои. Рядко вдовица някоя ще се спре пред тъжната божия майка или пред добрия образ на Христа, ще изтрие сълзата, ще се прекръсти, ще приклекне в полупоклон и ще побърза нататък, за да предложи забрадката си срещу извара за болното си дете.

Вихър поглъщаше хорския говор. Той изпитваше остро чувство на щастие, като чуваше гласовете на хората. На никого и нищо не беше длъжен да отговаря. Всеки отговор в гестапо му струваше скъпо. Той трябваше да бъде бърз, непринуден и толкова верен, че възможна проверка да остане вратичка за двояко тълкуване. Нощем, след разпитите, не можеше да спи, защото отново „превърташе“ в паметта си това свое „кино“. Спомняше си всяка интонация на шефа, спомняше си в каква последователност му задаваха въпросите, какво им отговаряше, къде наставаха паузи, кои отговори след анализ можеше да дадат повод за нови въпроси. Той не се подготвяше за утрешния ден. Вихър знаеше, че ако предварително подготви позицията си, а те поведат разпита в друга насока, ще му бъде трудно да се преустрои в процеса на разпита. Затова най-напред точно възстановяваше в паметта си всички предишни въпроси, отбелязваше си какви не са засегнали, пресмяташе какво още можеше да ги интересува…

„Слепият“ сръга Вихър в ребрата. Вихър бавно се обърна. Гестаповецът кимна с глава към момъка с черно кадифено сако и сиви панталони, натикани в ботушите. Момъкът носеше пакети с храна за гълъби.