Юлиан Семьонов
Майор Вихър (25)

В центъра

Едва към един часа шифровчиците довършиха работата си и предадоха на полковник Бородин текста от третия радиосеанс с Вихър.

— Няма ли малко чай? — попита полковникът капитан Високовски. — Поизмръзнах, иска ми се да се постопля.

— Ей сега ще включа котлона — каза капитанът. — Струва ми се, че имам и малко малини. Искате ли да сваря чай от малини?

— Това ще бъде божествено — каза Бородин и посегна към тютюна. Няколко години беше работил с Будьони и от него усвои навика да си свива цигара.

Високовски отиде в кухнята: разузнавателният отдел заемаше малка вила, недалеч от Лвов. Къщичката беше удобна, с многобройни потайни кътчета и килери, миришеше някак особено, както допреди войната — на захаросано сладко, на сушени гъби и портокалови кори, във вилата е живял някакъв бакалин.

Бородин чуваше как капитанът трополеше в кухнята с тенджерите.

„Приятно е, когато в една къща има много тенджери — помисли си Бородин и се усмихна. — Това означава голямо семейство и изобилие. На някои тази дума може да се стори буржоазна, недостойна за болшевика. А изобилието е преди всичко възпитание. С каква нежност ще си спомня човек къщата си и липите пред прозореца, удобната лампа, и полиците с книгите над главата… Патриотизмът, роден веднъж в битката, трябва да бъде подкрепен от изобилието. Патриот е човек, който съзнателно защитава цял комплекс от понятия: реката, театъра, града, приятелския дом, чуждото дете, своята кухня.“

Бородин загаси цигарата си и зачете разшифрованото радиодонесение на Вихър.

„Работата продължава по всички установени връзки. Ясно е само, че районът на форта Пастерник е плацдармът, където се базират немските войски, които ще извършват подготовката на акцията.

Чрез Степан, съветски военнопленник, избягал от лагера, Коля попаднал на немския войник Курт Апел, шофьор в щаба на армията, когото завербували. Апел моли да му се помогне да остане в Полша заедно с жена си Крися Живулска Коля обещал да му помогне, разбира се, без да се разкрива, но го помолил да разбере всичко, което се отнася до службата, която подсигурява сапьорите. Молбата си Коля мотивирал с това, че му било необходимо да достави известно количество лопати и кирки, за да ги продаде на помешчиците, които се нуждаят от инвентар.

Апел му съобщил, че работи като свободен шофьор, без да е прикрепен към някого. По-често от другите той пътува извън града в разположението на сапьорските поделения: 12-ти отделен сапьорен полк, 5-ти батальон, придаден към 4-та дивизия на 17-та танкова армия от SS и 5-ти отделен сапьорен батальон, дислоциран в радиус от петдесет километра около Краков.

Моля да ни дадете данни за немския военен журналист Траубе.

Коля създаде бойна група от военнопленници, избягали от лагерите и намиращи се сега из горите в района на Закопане. Имената и пълни данни за тези хора ще ви съобщя в следващия сеанс.

Коля работи с интенданта, в чието подчинение се намира. Интендантът оказва известни услуги с документи. Името на интенданта е Йохан Козицки, оберлейтенант, четиридесет и три годишен, родом от Кьолн, жена му се казва Матилда, по баща фон Засел. Той оказва помощ с документи, свързани с въпросите за доставката на тротил и фугаси. 14. 7. 44. 22 часа и 46 минути. Вихър.“

Бородин се намръщи и с червения молив поправи граматическите грешки. На полето написа: „Научете се най-сетне да разшифровате без грешки, срамота е.“ Не можеше да понася неграмотността. След това Бородин подчерта със син молив имената, предадени от Вихър, записа ги на отделни картончета и ги сложи настрана.

Високовски се върна и сложи пред полковника голяма чаша с ароматичен малинов чай.

— Благодаря — разсеяно каза Бородин, като продължаваше да нанася бележки.

— Ще изстине.

— Какво? — попита Бородин.

— Чаят ще изстине, другарю полковник.

— А… Добре, добре.

Бородин извади от сейфа току-що получената радиограма от Москва, преписа нещо, върна я обратно в сейфа и започна да пише отговор на Вихър.

„От двадесет и шест три дена наред вие или Коля трябва да бъдете на всички вечерни служби в църквата на площада до пазара, на първия ред отляво, или в ресторанта на хотел «Французки». Вие или вашият заместник трябва да бъдете облечени в син двуреден костюм, с черна връзка и значка на националсоциалистическата партия на петлицата. На лявата ръка, на средния и безименния пръст, трябва да имате пръстени: венчална халка и обикновен. През равни интервали закривайте лявото око с длан, като последица от контузия. При вас ще дойде човек и ще попита: «Великодушно ме извинете, свободно ли е това място?» Вие ще му отговорите: «Моля, но аз чакам една дама». Поставете се в разположение на този човек толкова време, колкото му е необходимо. Привет. Край. Бородин.“

Случи се така, че Аня успя да приеме само част от шифровката на Бородин. Те седяха с Вихър в една изоставена барачка в гората. Наоколо — ни жива душа. В барачката миришеше на сено и повехнали цветя: целият таван беше натъпкан с прясно окосена трева. Когато Аня приемаше фразата: „От двадесет и шести три дена наред…“, някой забарабани по вратата.

Вихър грабна листчето с радиопредаването, изкачи се бързо по стълбичката на тавана и се скри в сеното. Аня удари предавателя с брадвата и започна бързо да дъвче останалата хартия. Успя да свали стълбичката, която водеше към тавана, и я покри със сено. А след това вече нахълтаха войници.