Юлиан Семьонов
Майор Вихър (21)

… Разговарят

„Стенограма от съвещанието в главната квартира на Хитлер. Присъстват Хитлер, Химлер, Калтенбрунер, Йодл.

Хитлер: По принцип идеята е безспорно добра. Нацията, победена във войната, трябва да измре или да се асимилира разбира се, в такава степен и в такива строго дозирани пропорции, че да не се замърси кръвта на победителите. Когато дрънкат за някаква особена степен на превъзходство на хора със смесена кръв над хора с чиста и истинска кръв, не мога да не се учудвам на късогледството на тия бъбривци. Превъзходство в какво? В умението да намират за себе си онази сфера на дейност, която им дава най-голяма изгода? В това хората със смесена кръв безспорно преуспяват в сравнение с чистокръвните, като се доближават в известна степен до приспособимостта на евреите. Но нима умението да се приспособяваш или жаждата за лесен път в живота, украсен с героика, е идеалът на бъдещото поколение арийци? Нагаждането и хитростта са ми били винаги противни. Аз дойдох при нацията с открито чело! Аз дойдох при немците с правдата. Проблемът за асимилиране на покорените е специална тема за проучване. Идеята за унищожаване на огнищата на панславизма като известна гаранция против евентуално възраждане е също подчинена на нашата доктрина. Но, Химлер, аз те приканвам към декларации, приканвам те към разумно изследване на икономическите подкладки на въпроса. Ти ми представи прекрасно обмислени планове ясни инженерни решения, ръкопляскам на точната ти и вдъхновена работа. Но позволи ми да се поинтересувам: колко милиона марки ще струва това на народа? Колко ще са необходими за тоя взрив? Тротил? Бронирани кабели? Занимавал ли си се с проучването на този въпрос?

Химлер: Искаше ми се най-напред да получа принципно потвърждение за целесъобразността нашата идея…

Хитлер: Ти допускаше мисълта, че ще се вайкам за тези езически църкви в Краков или Прага? Мислеше, че ще оплаквам нещастните славяни, останали без покрив? Вождът е длъжен да отдава сърцето си без остатък на онази нация, която го е създала, която е повярвала в него и го е довела до трагичното и прекрасно кормило на държавното управление. Залогът за нашата близка победа се състои в това, че нашите врагове са конгломерат от разноезични държави, изградени на еднакво глупави, но същевременно противоречиви идеи на отживелия демократизъм. Аз виждам нашата предстояща победа. Не ми трябва нищо, освен време, а времето неумолимо работи за мене!

Химлер: Това е безспорно, мой фюрер.

Калтенбрунер: Сондажът по отношение на западните държави от гледна точка на политиката на разцепление продължава.

Хитлер: Ех, престанете, Калтенбрунер. Омръзна ми вече да слушам за това. Вие не умеете да говорите със Запада. Вие ги плашите с вашата праволинейност. Западът се нуждае от специален език: не ви е дадено да го знаете, вие не сте политик, вие сте добър полицай.

Химлер: Политика, която не се опира на добра полицейска служба, е мит.

Хитлер: Калтенбрунер не се нуждае от твоята защита. Той знае достатъчно добре отношението ми към него. Нима трябва дори и в разговор с приятели да се придържам към романтични епитети? Приятелите трябва да си говорят за това, което не им достига, а не за това, което им е донесло слава и признание. И така, моля да отговорите на въпроса ми: колко ще струва вашият замисъл?

Калтенбрунер: Фюрер, аз не съм готов за отговор.

Хитлер: Ти, Хенрих?

Химлер: Вероятно ще ми трябват един-два дена за изчисляване и консултации с ръководните специалисти.

Йодл: Фюрер, за провеждането на тази акция в Краков, Прага и Братислава ще ни трябва толкова тротил, колкото ще произведе цялата химическа промишленост на райха през тази година.

Хитлер: Браво! Не смяташ ли, че това е възхитително, Химлер?

Йодл: Но при условие че нито един снаряд няма да падне върху главите на нашите врагове.

Хитлер: Аз ръкопляскам, Химлер. Аз съм във възторг от твоята платформа. Тя е блестяща и наивна като детска игра! Наивността в политиката граничи с предателството на националните интереси! Защо аз трябва да си троша главата над вашите налудничави планове? По дяволите! Вървете по дяволите! Всяко нещо има граници! Заявявам ви с пълна отговорност, че в бъдещия наказателен кодекс на райха ще внеса член, който ще наказва глупостта с превантивно изпращане в концлагер!

Фюрерът излиза от кабинета.

Калтенбрунер: Йодл, кой дявол ви накара да говорите за тия ваши сметки?

Химлер: Стига. Йодл постъпва правилно, а вие ме поставяте в неудобно положение. Самолюбието е като долно бельо: трябва да го имаш, но не е задължително да го показваш.

Химлер излиза след фюрера.

Калтенбрунер: Извинете ме, Йодл, но нервите на всички са изпънати до краен предел.

Йодл: Нищо…

Калтенбрунер: Слушайте, а ако ви доставя тротил?

Йодл: Вие вярвате в чудеса?

Калтенбрунер: У нас сега всички вярват в чудеса.

Йодл: Мене можете да изключите от списъка.

Калтенбрунер: Напразно. Помня, когато през тридесет и четвърта година обявихме във Виена гладна стачка в затвора, на седмия ден явно видях чудо: на края на нара ми седна едно куче. В зъбите си държеше парче хляб. То ми даде хляба и аз го изядох. А на другия ден всичко свърши, изнесоха ме на носилка от килията и хората ми хвърляха рози.

Йодл: Когато войници започнат да вярват в чудеса, кампанията трябва да се смята загубена.

Влизат фюрерът и Химлер.

Хитлер: Йодл, запомнете тоя ден! Йодл, аз винаги съм смятал ума на Химлер за най-рационален и най-точен от всички велики умове, с които провидението ме е обкръжило.

Химлер: Калтенбрунер, какви са запасите на нашия доларов фонд?

Калтенбрунер: Реалният, или ония книжки, които печатаме у нас?

Хитлер: Интересуват ме доларите, които вие печатате.

Калтенбрунер: Доларовите запаси не са много големи. Разполагам с много фунта стерлинги, проверени от наши хора в Лондонската банка.

Хитлер: Можете ли с тия фунтове да ми купите тротил?

Калтенбрунер: От Аржентина или Бразилия?

Хитлер: Това ми е все едно! Ако щете от евреите в Америка!

Калтенбрунер: Боя се, че с американските евреи ще бъде много трудно да се договорим.

Хитлер: Аз винаги вярвам на хора, лишени напълно от хумор!

Калтенбрунер: По всичко изглежда, има само един шанс: чрез Испания или Португалия да опипаме южноамериканските републики.

Химлер: Под техни флагово ние можем да доставим тротил в България.

Калтенбрунер: Райхсфюрер, вие ми се присмяхте, когато говорех за Словакия и за договора, който съдейства между нас, позволявам си да изкажа по-сериозно опасение: Южна Америка не е Словакия. Възможни са сериозни неприятности.

Хитлер: Ние имаме Гьобелс. Той ще докаже, като две и две четири, че всичко това са фокуси на експанзионистическа Америка и Англия, които ни пречат да търгуваме. Нека това най-малко ви тревожи. Вашите хора трябва да се разберат с търговците от Аржентина и Чили… Аз не зная кои от тях сега са най-натъпкани с тротил. Добре, това са вече подробности. Според мене, аз ви предложих великолепна идея, заемете се с разработката й. Следващият въпрос: как вървят работите при нашия дуче? Рибентроп още ли не е пристигнал? Макар че аз го повиках за тринайсет и четиридесет, той има още половин час. Мисля, че ще успеем да изпием по чашка кафе. Заповядайте при мен…“