Юлиан Семьонов
Майор Вихър (41)

Сеансът

Когато Аня седна до радиста, Берг излезе от стаята заедно с Швалб.

— Слушайте — каза той, — аз се вълнувам, ей богу. Нямате ли водка?

— Сега ще изпратя.

— Да, да, изпратете — помоли Берг, — и в двата случая трябва да се напия: ако тя направи това, което й зашифровахме, и в случай че започне някаква истерия. Хайде, по-скоро!

— Швалб слезе в дежурната и каза на унтерофицера, който седеше на телефона:

— Изпратете някого в офицерския клуб да донесе водка и нещо интересно за вечеря.

— Слушам.

— И непременно нещо соленичко.

— Непременно.

— Да намерят и бира.

— Ще се постарая.

— Да, ако рускинята поиска да иде в тоалета, заведете я лично в зелената умивалня на двора.

— Ясно.

— Бъдете учтив с нея.

— Разбира се.

— С какво я нахранихте сега?

— С войнишка вечеря.

— Добре.

Берг стоеше горе и тихо ликуваше. Швалб се погуби. Ако бягството на рускинята успее, при разпита на всички тукашни войници радисти, унтерофицери и офицери, този дежурен унтер ще даде показания, че Швалб, именно Швалб и никой друг, му е наредил да донесат водка, бира и нещо соленичко. И че именно Швалб е заповядал да водят рускинята във войнишката умивалня на двора.

„Гвоздеите от дъските ще измъкна в момента, когато тя ще завършва сеанса. Макар че не, не бива. Рано е. А може би е тъкмо време? Защото ако тя поиска веднага да иде в умивалнята и там всичко е заковано, може да помисли, че съм си играл с нея и да направи някаква истерия. Трябва да го направя точно сега. Вече се мръква и никой няма да забележи, че гвоздеите са измъкнати. Нощем изобщо е трудно да се видят на дърво черните дупки от ръждясалите главички на пироните. Клещите са в мен. Да, разбира се, сега. А когато след сеанса я заведат в стаята й, ще я предупредя да се измъкне през нощта, след вечеря, но най-главното, след като съм си отишъл аз. А може би изобщо днес е още рано? Може би след три дни? Опасно е. След първия сеанс те могат да се окуражат и да помислят, че вече е напълно в ръцете им. Да. Сега. Само сега“ — реши Берг каза:

— След пет минути започваме. Доведете я.

— Той почака, докато Швалб се скри в стаята, и бързо излезе на главния вход. Беше тъмно. Берг тихо и бързо се запъти към малката зелена умивалня с клещите в джоба си.

… Аня цялата се вцепени, когато чу далечните сигнали на Бородин. На масата пред нея лежеше радиограмата, която тя сега, пред очите на трима немци, трябваше да предаде на Бородин. Трябваше да предаде дълги колонки лъжи: за придвижването на несъществуващи дивизии, за строителството на измислени летища, за сменяването на танкови полкове, разположени на фронтовата линия, за това, че тук идва танкова дивизия от SS, че те чакат още хора от Центъра за разширяване на работата.

Не е необходимо да си голям военачалник — достатъчно е да си обикновен разузнавач, за да прецениш цялата важност на тези съобщения. Положително още тази нощ шифрованата дезинформация, съставена от фашистите, ще стигне в Щаба на Върховното главно командване. Щом на крайфронтовата линия съветските разузнавачи са събрали такива важни сведения, сигурно тъкмо тук, тъкмо на този фронт, Хитлер подготвя нещо важно. Щом като в пълен ход се строят нощем в горите летища, щом тук се съсредоточават нови части от танкови дивизии на SS, щом към предните позиции се придвижват свежи сили от резерва на главната квартира на Хитлер, непременно тъкмо на този участък от хилядакилометровия фронт трябва да се очаква възможно контранастъпление. Значи, че ако това шифровано съобщение бъде потвърдено, а един дявол знае какви хитрости още могат да измислят немците, за да потвърдят тази своя „теза“, тогава наши части ще бъдат прехвърлени от друг участък на фронта именно тук, а там, на ослабения участък, фашистите ще концентрират своя вероятен удар.

Аня мислеше за всичко това и си представяше как веднага след нейното шифровано съобщение Бородин ще докладва на началник-щаба на фронта, който ще събуди едрия командващ с бръснатата глава, маршалът от своя страна незабавно ще позвъни на Сталин и още на другия ден тук, срещу несъществуващите танкови дивизии на SS и новите летища ще бъдат прехвърлени наши подкрепления и по такъв начин ще бъде оголен оня участък от огромния фронт, който фашистите са определили за удар.

По всяка вероятност, ако не съществуваше у нашия човек това искрено убеждение, че неговата, и само неговата постъпка, мисъл или дори вътрешно желание ще донесат безброй нещастия на фронта, на цялата страна, победата би струвала много повече жертви.

В стаята влезе Берг, изгледа внимателно Аня и, странно нещо, поиска й се той да я гледа не така студено и пренебрежително, а да я ободри: всичко е наред. Ще избягаш ще предадеш на своите, че всичко това е лъжа, а после аз ще се срещна с приятелите ти и ще им помагам, а за една-две нощи няма да се случи нищо, бъди спокойна.

— Хайде — каза Берг, — чакат.

Аня изведнъж си представи Бородин, който сигурно е дошъл при радистите, защото се вълнува: колко дни мълчи Вихър, какво ли го е сполетяло? Аня си представи как ще се зарадва той, когато я чуе в етера, как ще погледне капитан Високовски. Представи си как Бородин, опрял лакътя си на коляното, ще запуши и ще слуша внимателно това, което му дешифрират радистите.

— Хайде — каза Берг, — ще изпуснем времето.

Искаше да й каже още, че той е слушал нейния център всеки ден и всеки ден онези, отвъд линията на фронта, прибавяха към времето, докато са в етера, ту половин, а понякога и цяла минута — толкова много я очакваха.

„Това ще я разчувства — помисли Берг. — Добре че се опомних навреме. Няма по-сантиментални хора от разузнавачите, хвърлени в тила на врага, особено след провал.“

Берг леко кимна с глава на Аня в момента, когато Швалб отиде за пепелника. Той й кимна с глава и за миг притвори очи.

И Аня започва да изчуква цифри: „12, 67, 42, 79, 55.“

И колкото повече с отчаяна ярост изчукваше тия цифри на предателството, толкова по-голяма ставаше вълната на отвращение, която се надигаше в нея я задушаваше.

 

 

Малката масичка до камината беше сервирана за двама души. Берг седеше с гръб към пламтящата камина. Нощите бяха студени. Оня особен августовски студ, който съпътствува знойния ден в подножието на планините. По лицето на Швалб преминаха бели петна — ту остри, ту удължени. Бяха пили много. След пиене на водка Берг побледняваше, под очите му се появяваха лилави петна, а Швалб, напротив, поруменя, движенията му станаха неестествено бързи и в берлинския си диалект, с изпускане на буквата „г“ (той не „гут“, а „ют“, не „геен“, а „йеен“), примесваше и руски фрази.

— Аз, като никога досега, вярвам в нашата победа — говореше той, — като никога досега! Фюрерът ще насрочи масирания удар, когато в подземията на райха бъде завършена работата по новите свръхсекретни оръжия. Този масиран удар ще разтърси Запада, ще го постави на колене и тогава вече ще знаем какво да правим по-нататък. Ще знаем какво да правим по-нататък…

— Радвам се, като ви гледам — каза Берт, — възхищава ме вашият великолепен оптимизъм. Ако не трябваше сега да ида при шефа, бих си пийнал още водка.

— Идете утре. Все едно, ще идете като победител.

— Първо, ние ще идем като победители. Аз никога не се отделям от колегите, с които заедно сме провели операцията, и второ…

Швалб се разсмя.

— Значи, вие не се отделяте и от вашия приятел Канарис?

— Вие явно сте препили — каза Берг и стана от масата с чувството, че самата съдба му помага да си иде веднага. По-добре е да поспите, Швалб.

— Пошегувах се, полковник.

— Така се шегуват глупците.

— Какво, какво?!

Берг стана от масата и каза:

— Имам чест.

Швалб нещо, се развика след него, но Берг не се обърна. Отби се при радистите, взе папката с шифрованата радиограма, слезе на двора, седна в колата и замина.

Всичко по-нататък потвърди неговия изключителен ум и истински талант на разузнавач. Швалб наистина повика дежурния унтер, след като изцеди до капка бутилката и каза:

— Ще се върна след два часа.

И тръгна за градчето. Поиска му се да бъде с жени.

Аня почука на вратата. Когато унтерът отвори, тя каза:

— Трябва да поговоря с началника Берг.

— Би-бип — унтерът импровизира автомобилен клаксон. Няма го. Замина.

Аня се поразходи из стаята и пак почука на вратата.

— Тоалет. В тоалет искам ферщейн? Да се измия…

Унтерът кимна с глава и поведе Аня към зелената дървена барака. Тя се скри там, а той, както му беше заповядано от Швалб, остана да я пази.

Шефът на гестапо каза:

— Скъпи мой Берг, не му обръщайте внимание. Не заслужава. Обещавам ви: ще го накарам да ви се извини публично. Всичко това е нищо в сравнение с победата, която ние с вас удържахме в двубоя с руската радистка. Още сега ще изпратя доклад в Берлин. Надявам се, че разбирате защо съм толкова чувствителен към тази пиянска шега — каза Берг.

— Защо пиянска?

— Той беше пиян.

— Чакайте, чакайте, пиян ли беше?

— Да. Вечеряхме с него, а той пи толкова много, че беше естествено изобщо да надрънка бог знае какво.

— Добре. Ще бъде наказан, не помрачавайте общата ни радост с глупостта на един пияница, който не знае да се държи. Какво да се прави, щом като някой от моите сътрудници забравя партийния си дълг и започва да пие като презрян еврейски плутократ?!

В този момент иззвъня телефонът. Шефът на гестапо каза:

— Извинете, полковник.

Вдигна слушалката. По това, как слушаше, каквото му говореха, Берг разбра: рускинята е избягала. Той не сбърка. Шефът на гестапо извика:

— Къде е Швалб?! Какво?! Веднага го намерете! Обявете тревога! Вдигнете войската! Претърсете всичко наоколо! Напили се, келяви глупаци! Дръвници!

И докато той крещеше по телефона, Берг мислеше:

„Разбира се, най-страшното е, ако я заловят днес или утре, преди да е намерила своите. В гестапо, а тя непременно ще попадне в гестапо, ще я смажат. И тогава? Нищо. Те сами благословиха моето завербуване към нея. Само едно — може да признае, че гвоздеите са били измъкнати. Защо трябваше аз да направя това? На кого ще му мине през ума такова нещо? Ще признае ли рускинята? Не бива да предприемаш никаква работа, ако си решил предварително, че тя е загубена. По-весело. И тъй, и инак — лошо. А засега е добре. Сега ще си ида вкъщи, ще се напия, както трябва, ще си легна и ще спя до девет часа.“

Шефът на гестапо остави слушалката и каза:

— Разбрахте, нали?

— Швалб ли е изчезнал?

— Плюя милион пъти на него! Избягало е вашето момиче!

Берг скочи от стола.

— Това е невъзможно! — каза той. — Има някаква неразбория.

— Ех, стига сте дрънкали за неразбории! Избягала! От умивалнята! Ясно ли ви е?!

— Не! — твърдо каза Берг. Не мога да повярвам. Самият Швалб провери тази умивалня, преди да заповяда да я водят там, а не в офицерския клозет. Нека проверят бързо, може да се е самоубила.

— Какво?

— Да, да. Нека видят.

— Полковник! Полковник, вие подигравате ли се с мен?! Дъските там са без гвоздеи! Избягала е в планината!

Шефът на гестапо включи селектора и каза:

— Изпратете бързо в радиоцентъра една група с кучета. С добри кучета. След това доведете момичето веднага при мен. Цялата тази история става интересна, а?

— Повече от интересна каза — Берг. — Мислех да ида да си почина, но сега ми е ясно, че ще остана с вас до крайния резултат от търсенето.

— Благодаря — каза шефът на гестапо, това е много любезно от ваша страна.

 

 

… Докато се провираше през храстите, Аня си мислеше: „Няма да ида в планината. Нищо не познавам тук. Ще ме хванат с кучетата, всички вади са пресъхнали. Ще изляза на пътя. Да става, каквото ще! Та аз съм в Полша.“

Тичаше бързо и затова, още преди охраната на радиоцентъра да включи прожекторите и да започне стрелбата — немците не жалят патроните и обичат ефектите. Аня вече беше до шосето. Реши да тича край шосето към Рибни и ако може, да спре някоя кола, желателно е да бъде военна, защото те минават през постовете, без да спират.

И още първият камион със затъмнени фарове спря, когато Аня вдигна ръка. Вратичката се отвори и девойката се вмъкна в топлата кабина, където миришеше на тютюн и спарен хляб.

— О, паненка — каза шофьорът, — во гест ду хим?

— Дорт — каза Аня и посочи с ръка напред, — нах Краков.

Шофьорът се зарадва, като разбра, че тя знае немски, заговори бързо и я поглеждаше с крайчеца на окото си.

— Их не ферщтее — каза Аня, — нур вених.

Шофьорът се засмя, извади изпод черния сенник една цигара, подхвърли я сръчно към устата си, запали я също тъй сръчно с една ръка, хвърли кибритената клечка през прозореца, хвана кормилото с лявата си ръка, а дясната сложи върху крака на Аня.

„Ей го — помисли Аня. — Започва. Сега ще почне да бърка. Колко ли изминахме? Около пет километра. Кучетата сега не могат да ме хванат. Ако почне да бърка трябва да бягам.“

Тя погледна шофьора.

„Стар е помисли Аня и все пак е пес. Ще се оправя с него.“

Немецът пак бързо замърмори нещо, притегли Аня към себе си и започна да намалява скоростта. Насреща им по шосето профучаха три коли. Остра синя светлина прониза очите им — колите пътуваха с открити фарове, а не с процепи като военните камиони, които се страхуваха от бомбардировки.

„Сигурно са за мен — помисли Аня. — Макар че е още рано. А може някъде наблизо да имат гарнизон и да са вдигнали караула да претърси гората.“

Шофьорът изключи осветлението, обърна Аня към себе си и започна припряно да разкопчава копчетата на блузата й със студените си пръсти. Аня се притисна към немеца, прегърна главата му и пошепна:

— Айн момент, бите.

— Гут — отвърна немецът, абер шнелер. — И почна да отпуска колана си. Кабината беше достатъчно голяма и той вероятно искаше да се настани с Аня тук на топло.

„Не бива да си вземам палтенцето — бързо реши Аня, веднага ще се усъмни. По дяволите палтенцето.“

Тя подаде палтенцето на немеца и му посочи с поглед да го окачи на кукичката до неговата куртка. Немецът престана да разкопчава колана си, кимна с глава и се обърна да закачи палтенцето й. В този момент Аня отвори вратата и скочи от кабината. Прескочи канавката и се намери в гората. Немецът викаше нещо подире й. Колкото повече се отдалечаваше, толкова по-тих ставаше гласът му. А след това изчезна съвсем.

 

 

На сутринта доложиха на шефа на гестапо, че гората и планината наоколо са претърсени най-внимателно, кучетата подушили следата на руската разузнавачка, но на шосето следите изчезнали и по-нататъшното дирене не дало никакви резултати.

Патрулите по шосето, предупредени от гестапо още през нощта, проверяваха всяка кола, дори и военните. Но рускинята я нямаше.

 

 

На другия ден вечерта Аня беше при Палек. След около час дойде Седой. Същия ден я заведоха при Вихър. Тя се хвърли към него, увисна на шията му, а той галеше главата й, целуваше лицето й. Аня не можеше никак да се сдържа и се разплака така горчиво, че плешките й се тресяха и тези малки, като крилца плешки свиваха сърцето на Вихър от мъчителна жалост.

„Райхсфюрер от SS.

Полеви команден пункт №56/37/63, 7 август 1944 г.

Екз. №9. Строго секретно

До главния ръководител на SS на полицията на Изток

Обергрупенфюрер от SS Крюгер

Краков

Обстановката е такава, че само една трезва и сериозна оценка на всички компоненти, които определят спецификата на момента, преживяван от империята, може да помогне за разработването на верен курс за в бъдеще.

Възраждането от пепелта е висша форма на възраждане. Пиша Ви това не толкова да Ви успокоя с един увод, колкото да подчертая още веднъж цялата сериозност на действителното положение.

Макар че общата насока на събитията се развива, и това е напълно ясно за всеки, който притежава дарованието да вижда, в наша полза, макар че още никога досега не съм бил толкова убеден в крайната победа на нашето велико дело, все пак в светлината на болшевишко-западните съвместни акции трябва да обмислим всички възможни резултати, колкото и горчиви да ни се струват на пръв поглед.

Затова в съгласие с приложения план Вие трябва да проведете цялата възложена Ви работа така, че тази работа да не окаже въздействие върху духа и патриотичните стремежи на офицерите и войниците от SS.

Всички подробни препоръки и предписания Вие можете съответно да обсъдите, като изхождате от конкретната обстановка, в която Ви се налага да изпълните своя дълг.

Същността на това, което подготвяме сега, се състои в следното: всички кадри от SS трябва да бъдат преустроени така, че в случай на поражение SS да остане наказващата жизнеспособна организация, която носи в себе си залога за бъдещото възраждане от пепелта на непобедимите идеи на националсоциализма.

Първият стадий на замисленото мероприятие се състои в това, щото още сега цялата територия на Райха да се раздели на окръзи и райони от военно значение. Веднага след директивите от моя полеви щаб офицерският състав на SS трябва да получи от Вас указание, в кой окръг или район трябва да се отправи. Там офицерът от SS трябва да се приспособи, да се легализира и да се отличава с лоялността си към новия режим; необходимо е това приспособяване да стане в промишлени центрове, тоест там, където е особено силна прослойката на организираните работници, предани на идеалите на националсоциализма. Офицерите от SS след това чрез доброволни и случайни агенти трябва да приведат в известност всички командири от SS, а после, след проведената подготвителна работа, целият офицерски състав в окръга или района трябва да се обедини в неутрално землячество или дружество.

Вторият стадий на работата, която трябва да се извърши в течение на четири-пет години, е офицерите от SS да приведат в известност всички унтерофицери и войници от SS. След това започва третият стадий, който се отличава с търсене на контакти с политическите организации. А след това с помощта на тези контакти трябва направо да се пристъпи към решаване на въпроса на въпросите — създаване на нови военни формирования.

Ако се има пред вид, че в процентно отношение съставът на войските на SS се разпределя така, че повече от три четвърти от кадровите бойци са хора между осемнайсет и тридесет и пет годишна възраст, след десет години ще имаме формирования на SS, навлезли вече в творческа партийна и организационна зрялост.

По известни съображения този документ е от държавна важност и подлежи на незабавно унищожаване веднага след като изпълните първата, организационната фаза на работата.

Хайл Хитлер!

Хенрих Химлер“

Ако Щирлиц не се беше случил в Краков, ако не се свързваше в работата си с висшите ръководители на гестапо на Изток като доверено лице на шефа на разузнаването на SS Шеленберг, разбира се, не би имал възможност да се запознае с този документ, защото този план беше съставен лично от Химлер и не мина през апарата на СД и гестапо.