Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Щирлиц/Исаев (7)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Майор Вихрь, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Пламен (2018)

Издание:

Автор: Юлиан Семьонов

Заглавие: Майор Вихър

Преводач: Лидия Вълнарова

Година на превод: 1983

Език, от който е преведено: руски

Издание: второ

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: роман

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Теньо Тончев

Художествен редактор: Гичо Гичев

Технически редактор: Цветанка Николова

Художник: Кремен Бенев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4155

История

  1. — Добавяне

Какъв е полякът

Трауб се отби у Тромпчински вечерта, когато угасна червеният, чудно красив залез. Старецът го нямаше. Юзеф седеше в тъмната стая и на свещ свиреше Шопен. Лицето му, изтръгнато из тъмнината от трепкащата свещ, беше като нарисувано в черно-бяла линогравюра.

— Вие обичате само Шопен? Никога не свирите нещо от някой друг.

— Обичам Шопен повече от другите.

— С това проявявате полски патриотизъм?

— Е, с това не се проявява патриотизмът…

— Изкуството е или най-висша проява на патриотизъм, или най-зъл негов враг…

— Тоест?

— Художникът или възпява държавния строй, на който служи, или му се противопоставя: с мълчание, с тематика, с емиграция.

— Вие смятате, че художникът от втория тип не е патриот? Аз мисля, че той е много по-голям патриот от оня, който слави своя държавен строй. Имам пред вид вашия държавен строй, разбира се…

— Слушайте, Тромб, защо рискувате да говорите така с един германец?

— Защото сте интелигентен човек.

— Но аз съм германец.

— Именно. Интелигентен германец.

— А малко ли интелигентни германци донасят в гестапо?

— Интелигентни? Нито един. Интелигентът не е способен да бъде доносчик.

— Вашите представи за интелигенцията са стари.

— Стари представи няма.

— Любопитен екземпляр сте вие. Записах си някои неща от вас. Вие никога няма да станете творческа личност, защото във вас взима връх логиката. Най-злият враг на творчеството са логиката и държавната тирания. Макар че това всъщност е едно и също.

— В никакъв случай. Тиранията е враждебна на логиката.

— Стоп, стоп, стоп… Логиката сама по себе си е тиранична, защото когато се спре на едно нещо, тя отрича всичко друго.

— Но не го унищожава. Тук е грамадната разлика.

— Ако се изхожда от логиката, да отречеш, значи да обречеш на унищожение.

— Това не е логика, това е софистика. А защо сте толкова разрошен, скъпи мой вражески журналисте?

— Забелязва ли се?

— Много.

— Понякога оглушавам от омраза към това, което става, а сетне затъпявам от страха си. Направиха ни всички страхливци, презрени страхливци, разбирате ли?

— Недейте така, Трауб. Човек не може да стане страхливец, ако не е бил такъв.

— Стига. Само не ставайте пророк. Имаме ги достатъчно и без вас. Може, всичко може. Човекът позволява да правят с него всичко, каквото си искат. Той се подава на дресировка по-добре от маймуната.

— Какво се е случило, Трауб? Виждам, не сте в настроение.

— Веднъж ме помолихте да ви доставя документи…

— Е?

— Нищо… Нищо не обещавам, не обичам да обещавам. Обещанието е проява на зависимост. С една дума, ако успея, ще се помъча да ви помогна… Ето, вижте — каза той и сложи пред Юзеф един позив, отпечатан в Берлин.

„Райхсфюрерът от SS и началник на германската полиция по поръчение на райхсмаршал Гьоринг нареди всички работници и работнички от полска националност да носят на видно място, от дясната страна на гърдите, на всяка дреха нарисувания тук в естествена големина платнен знак. Знакът трябва да се пришива здраво на дрехата.

Сега ние преживяваме възраждането на нашата народна държава и разбираме, че в бъдеще на нашето жизнено пространство ще живеят голям брой чужди елементи. Освен това в резултат на допускането на селскостопански и фабрични работници по цялата територия на империята националният въпрос също стана злободневен. Народната държава би могла да съществува вечно само ако всеки немец с поведението си съзнава националните интереси и разрешава самостоятелно всички тия въпроси. Законите могат само да поддържат регулирането на съвместното съществуване. Най-важно остава съдържаното и уверено поведение на всеки. Целият народ трябва дълбоко да осъзнае опасностите, които носи съвместният живот с хора от друга националност.

Затова е необходимо да се води разяснителна работа при всеки удобен случай, т.е. постоянно да се изтъкват злодеянията на поляците по отношение на немците, живели в Полша, и да се призовава към бдителност по отношение на полските работници.

Германски народе! Никога не забравяй, че злодеянията на поляците принудиха фюрера да защити с оръжие нашите съотечественици в Полша! През септември 1939 г. от тях в Полша загинаха 58 000 души. Мъже, жени, деца, беззащитни старци и болни бяха до смърт инквизирани в етапните пунктове. В полските затвори немците трябваше да понасят такива мъки, които по своята жестокост биха могли да бъдат измислени само от първобитни хора със зверски наклонности. Пълен глад в продължение на много дни, бой с тояги и приклади, безпричинни разстрели, избождане на очи, изнасилвания, — няма насилие, което да не е приложено към тях. Облели един младеж с бензин и го запалили в пещта на фурната; върху една влакова композиция с разселени немци пуснали на пълна скорост локомотив. Наскоро в едно езеро къпещи се деца намерили 17 трупа. Би могло да се приведат хиляди такива примери.

Представители на този народ дойдоха сега при нас като селскостопански и фабрични работници и военнопленници, защото се нуждаем от работна сила. Този, на когото се наложи да има работа с тях по служба, трябва да знае, че омразата на поляка сега е по-голяма от когато и да било, че полякът има много по-голям опит от нас в националната борба и че той все още се надява с помощта на враждебни нам държави да създаде нова, още по-голяма Полша.

Раболепието, което полякът проявява към немския селянин, е коварно. Добродушният му облик е фалшив. Навсякъде е необходима бдителност, за да не се допусне обединяването на поляците чрез възможна шпионска дейност.

Преди всичко няма нищо общо между немци и поляци. Германецо, бъди горд и не забравяй какво ти е причинил полският народ! Ако някой дойде при тебе и ти каже, че е почтен поляк, отговори му: «Сега всеки си има свой почтен поляк, както по-рано всеки си имаше свой почтен евреин!»

Става дума за нашата народна общност! Преди всичко внимавайте да не се създават отношения върху основата на общата религия. Нашите селяни не са запознати с националната борба и смятат поляка, който постоянно го поздравяват с думите «Слава на Исуса Христа», за приличен човек и му отговарят «Вовеки веков, амин». Поляците, дошли само с дрехите, които бяха на тях, получиха от своите господари селяни бельо и облекло. Те го продадоха после на съседните поляци и с получените пари си купиха тютюн. Групи поляци, които полицията е разгонвала по шосетата, отново са се събирали на най-близкия кръстопът. Следете не пишат ли поляците дълги писма на близките си. В отговор на тия писма от Полша са изпратени храни, така че можете да си представите какво е написал полякът вкъщи. Не му давайте пари на ръка! В едно селско семейство, в което селянката скоро ще роди дете, няма вкъщи никаква друга помощ, освен една полска девойка. В подобни случаи организирайте помощта на съседите!

Германецо! Полякът никога не трябва да ти е приятел! Той стои по-долу от всеки твой съотечественик-немец в твоето стопанство или фабрика. Бъди, както винаги, справедлив, защото си немец, но никога не забравяй, че си представител на народ господар!

Германските въоръжени сили овладяват за нас мира в Европа. Ние сме отговорни за мира в нова, велика Германия. Съвместният живот с хора от чужда националност още много пъти ще довежда народните сили до изпитания, които ти трябва да издържиш като германец.

Народен съюз на германците в чужбина, Берлин, Мосщрасе, 46.“

Тромпчински върна позива на Трауб.

— Е, страшно, нали?

— Юзеф отвърна:

— Не. Не е страшно, просто е много…

— Отвратително?

— Не, не е това… Много е обидно за немците. Просто до сълзи е обидно за немците. А това, че обещахте да помогнете, ако можете, така трябваше и да бъде. Аз все пак вярвам в това. Благодаря, Трауб. Искате ли да ви посвиря?

— Много ми се иска.

— Юзеф седна на рояла и започна да свири Бах.