Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Wife’s Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Корекция и форматиране
Regi (2018)

Издание:

Автор: Нанси Удруф

Заглавие: Любовната афера на жена ми

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: БГкнига ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Художник: Trevillion Images

ISBN: 978-954-8628-04-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7012

История

  1. — Добавяне

Откъде знам? Как е възможно да знам?

Някои от най-важните сцени в живота ни са тези, които не виждаме с очите си.

Знаех, защото исках да знам, трябваше да знам. И тя — през дългите часове и дни на разговори, кавги и плач, крясъци и заплахи — тя ми разказа. Може би си мислеше, че като ми разкаже всичко, като отговори честно на абсолютно всеки мой въпрос, като ми каже точно онова, което исках да знам, някак ще успее да ме задържи. Защото наистина ми разказа всичко, а когато поисках да чуя още, тя ми даде и това, докато успях да се добера до онези пет-шест детайла, които щях да складирам в конкретни думи и образи, за да се самоизтезавам отново и отново с тях.

Беше се изправяла пред изкушения преди.

Аз се бях изправял пред изкушения преди.

Една сутрин след някакво парти потърсих един компактдиск, който не бях слушал от години, и след това през целия уикенд слушах един и същи запис отново и отново. Кой — питаше се тя — кой беше събудил у мен нуждата да слушам тази песен?

В една малка роля в шекспирова пиеса в парка, един актьор, който играеше ролята на Ричард III и когото тя боготвореше още от момичешките си години — я беше поканил да отиде с него в жилището му една вечер след представлението, но тя беше отказала, и вместо това беше побързала да се прибере у дома, за да се люби с мен.

Не става дума само за изкушението, или за шанса. И не трае само един миг, защото е нужен повече от миг, за да намерите къде да отидете и да си свалите дрехите. Тук има и някаква инерция, силата на един продължителен момент.

Какво бихте направили, какво бихте рискували, за да се почувствате така? За да изпитате още веднъж, след толкова много години, онази тръпка, когато не знаеш какво ще се случи в следващата минута?