Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Wife’s Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Корекция и форматиране
Regi (2018)

Издание:

Автор: Нанси Удруф

Заглавие: Любовната афера на жена ми

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: БГкнига ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Художник: Trevillion Images

ISBN: 978-954-8628-04-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7012

История

  1. — Добавяне

Ще напусна — каза Джорджи.

— Какво ще напуснеш? — попитах.

— Пиесата.

— Глупости — казах.

— Те се нуждаят от мен — каза тя. — Момчетата. Държат се зле. Положението се разпада. Непоносимо ми е колко виновна се чувствам, когато съм на работа, и колко уморена, когато съм у дома.

— Те се справят чудесно — казах.

Но от постоянното тръгване и завръщане, те й липсваха ужасно. Поглъщаше ги с поглед, когато заставаха пред очите й.

Изведнъж, стана някак така, че тя завършваше всяка репетиция обляна в сълзи. Започна да мрази Никол, чието самоуверено отношение от типа „дай да ти покажа сега как се прави“ я правеше нервна и непрекъснато готова да се отбранява. А Пиърс, който беше толкова мълчалив, с онова вглъбено изражение на човек, който знае всичко, я вбесяваше с проклетите си бележки. Тя копнееше напътствията да не са толкова много. Имаше нужда да се нагоди към мисис Джордън по свой собствен начин, да се отърси от домашния си живот при влизането в театъра и да почувства тази жена като своя собствена втора кожа.

— Във всеки случай, как стоят нещата с Пиърс и Никол? — обърна се Джорджи към Греъм, когато се срещна с него на кафе една сутрин преди репетиция. — Мисля, че тя изобщо не ме харесва, а дори не мога да започна да ти разказвам какво мисли той.

— Не мисля, че Никол изобщо харесва някого — отговори Греъм, — освен Пиърс, когото боготвори, между другото. Всъщност, познавам Никол доста добре, по-добре от всеки. Работя с нея още откакто завърших университета. Тя ще ти каже, че в театъра няма йерархия, че всяка нова продукция създава семейство с ново дете, но ще се държи като истинска стара вещица, докато го прави.

— Страхотно — каза Джорджи.

— Не й позволявай да те тормози.

— Точно там е работата — каза Джорджи. — Тя се държи любезно, почтително. Изключително добра е в това, което прави. Не ме тормози и не се заяжда. И въпреки това, имам смътното чувство, че се упражнява някакъв тормоз.

— Колко изключително английско от твоя страна, Джорджи — каза Греъм. — Никога не подценявай смазващото въздействие на страдателния залог.

— Изглежда, че не мога да постигна никакъв напредък с тях. Ако беше единият или другият, може би щях да имам шанс, но с двамата… Тя е толкова…

— Сурова и педантична?

— А той е толкова…

— Секси и загадъчен?

Джорджи изсумтя:

— Те какво, двойка ли са?

Греъм сви рамене:

— Вероятно? Но във всеки случай трябва да внимаваш, Джорджи. Пиърс има доста стряскаща репутация.

— Моля те — каза Джорджи. — Аз съм голямо момиче.

— Ъ-хъ — каза Греъм, като кимна мъдро — Не забравяй, че присъствах на странните ти задкулисни епизоди с…

— Млъквай!

— Как му беше името?

— Млъквай.

— Не беше ли онази мизерна продукция на „Отело“?

— Млъквай. — Тя го удари с юмрук по ръката. — Това беше преди години.

— И все още те изпълва със смущение, нали?

— Мъчително. Но това беше преди да се омъжа.

— Скъпа моя, това е театърът. — Греъм се усмихна и стана да си върви. — Виж, Джорджи — каза той. — Извади страшен късмет с тази роля, не забравяй това. Зарежи хленченето и моля те, не забравяй да ми благодариш същевременно. Никол и Пиърс те обожават. Чувам от тях фантастични неща. Ако отзивите на критиката са добри, те ще направят всичко по силите си да преместят шоуто в Уест Енд.

— Това е страхотно — каза Джорджи. — Страхотен си, Греъм. Иска ми се да можех просто да поседя и да поговоря така с тях.

— О, за Бога, Джорджи, такова дете си, в толкова много отношения. Ако искаш да поговориш с тях, просто ги покани да излезете за по едно питие.

— Мислиш ли?

— Да, мисля — каза Греъм с бащински тон. Погледна часовника си. — Сега не закъснявай за репетиция. Не обещавам, че ще те изслушат, но си струва да опиташ.