Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Wife’s Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране
Violeta_63
Корекция и форматиране
Regi (2018)

Издание:

Автор: Нанси Удруф

Заглавие: Любовната афера на жена ми

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: английски

Издател: БГкнига ЕАД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Художник: Trevillion Images

ISBN: 978-954-8628-04-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7012

История

  1. — Добавяне

Обикновено, когато Джорджи затънеше в някоя пиеса, това, което й помагаше да се измъкне, беше текстът — тя се връщаше към думите на героинята и намираше начин да им придаде живот. Но този път, изглежда имаше нещо нередно със самите думи. Имаше нещо нередно с образа, толкова нередно, че финалните сцени на пиесата изглеждаха напълно фалшиви. Ако се придържаше към собствения си възглед за мисис Джордън като жена, чийто живот зависи от театъра, нямаше как да успее да приеме края на пиесата, в който мисис Джордън умира, викайки децата си. В края на пиесата всички следи от живота й като актриса или любовница изчезваха: тя беше самотна, изоставена, лишена от всичко, освен от надеждата да види децата си. Според Джорджи, това бе напълно погрешно. Тя прие съвета на Греъм и една вечер след репетиция покани Никол и Пиърс да излязат за по едно питие. Беше разузнала из квартала и сред няколко шумни кръчми беше намерила един винен бар, тъмен и задимен като кръчма, но по-тих — без телевизор, без футболен мач, който да върви по него, без голяма, събираща се след работа тълпа.

Тръгнаха мълчаливо от театъра, Пиърс — в дънковото си яке, Никол, — в кафявия си вълнен блейзър, Джорджи — с бележника си. Беше прекарала толкова много време с тях на репетициите, седнали един до друг и гледащи към нея, затова щом влязоха във винения бар, тя се настани до Пиърс, с надеждата, че той ще се окаже съюзник, докато Никол седна на мястото срещу тях.

Джорджи пиеше рядко, но все пак си поръча чаша вино. „Мерло“ звучеше авторитетно и силно, така че тя помоли за него, но Пиърс и Никол си поръчаха совиньон блан, и Джорджи почувства, че е изгубила надмощие още преди наистина да го има. Въздъхна и изчака виното да пристигне, преди да заговори.

— Добре, хора — каза тя. — Ето какво смятам. Не мисля, че тя би трябвало да умира накрая.

Пиърс не каза нищо, а се усмихна малко прекалено снизходително. Никол каза: „О?“, и леко повдигна вежда.

— Искам да кажа, разбира се, че тя умира накрая, всеки умира накрая, но не е нужно да го показваме. Умряла е, защото вече не е играела. Ако завършим с някоя от най-великите й роли, някой от най-прочутите й монолози, това й позволява да поправи живота си. — Чу как тонът й се повишава от настойчивост, и се опита да го укроти. Искаше да изиграе това спокойно. Снижи глас с една октава: — Животът на сцената, имам предвид.

— Тя умира, тъгувайки за децата си — каза Пиърс бавно, с равен тон.

— Разбира се, но сцената й е липсвала също толкова много — каза Джорджи. Измести се леко настрани, за да го погледне, коляното й се удари в горната част на бедрото му. — Това е била работата на живота й. Обичала е децата си, но се е нуждаела от сцената.

— Тя не е имала избор, с което и да е от тези неща — каза Никол. — Ако беше имала избор, щеше ли да роди тринайсет деца? А по онова време актьорската професия е била единствената кариера, с която са можели да се занимават жените.

— Не можете да кажете, че не е имала избор — каза тя на Никол, — че както кариерата, така и децата й са били по подразбиране.

— Безспорно се е представила на висота и в двете отношения — каза Никол. — Била е предана майка. И е имала късмет. По една случайност е била най-великата комедийна актриса на своето време.

— Не е било случайно — каза Джорджи. — Това е била същността й. Може и да е умряла, питайки за децата си, но умира също и молейки за аплодисменти.

— А, но това е само твоето тълкувание, Джорджи — каза Пиърс, и Джорджи се обърна да го изгледа гневно, мразейки го заради това „само“. — Толкова голяма част от пиесата е взета от кореспонденцията й — продължи той. — Оставила е стотици писма, знаеш ли. Чувствата й накрая са изразени недвусмислено.

— Знам думите — каза Джорджи.

Повярвайте ми, това, което ме убива бавно и постепенно, не е чувството на гордост, на алчност или липсата на удобствата, на каквито бях привикнала през целия си живот, а загубата на единствената ми останала утеха, надеждата, на която се осланях, от време на време да виждам децата си. — последните редове от пиесата.

— Това са силни думи — каза Пиърс. — И са нейни собствени. Взети направо от писмата й.

— Но това не е цялата история — прекъсна го Джорджи. — Тя казва също и че актьорската й работа я е поддържала жива. И умира по-малко от година след като се оттегля. — „Като баща ми“, едва не добави тя. Фъргъс Конъли беше починал от инфаркт само седем месеца след като официално предаде строителния бизнес на братята на Джорджи. В много отношения Джорджи така и не се беше съвзела от загубата на баща си и знаеше, че винаги щеше да свързва смъртта му с това, че се беше отказал от работата на живота си.

С усилие се върна от спомена за него обратно на масата.

— Това, което трябва да осъзнаеш, Джорджи — казваше Никол — е, че мисис Джордън е била жена, която сама си е изградила избрания от нея образ. Името й, акцентът й, всичко, е било измислено.

— Какво точно искате да кажете с това? — Джорджи вдигна чашата си и я наклони, така че виното докосна устните й, макар че не отпи.

— Искам да кажа, че е била майсторка в играенето. Във възприемането на чужди образи. Дори писмата й са на моменти фалшиви. Не знаем много за истинските й чувства.

— Не съм съгласен, Никол — каза Пиърс. — Тя, при всичките сложни черти на характера си, е била много пряма и откровена жена. Не знам дали бих използвал думата „простосърдечна“, но…

— Простосърдечна, Пиърс? — каза Никол. — О, хайде, стига.

— Чиста? — каза той с усмивка. — Така по-добре ли е?

— Това, което разбирам, Джорджи — каза Никол, като остави закачливата усмивка, с която бе разговаряла с Пиърс, да стане делова за Джорджи — е, че ти привеждаш доводи в полза на актрисата, а Пиърс и аз изтъкваме доводи в полза на жената.

Пиърс кимна на Никол:

— Първият биограф на Дора, близкият и приятел Джеймс Боудън, настоятелно твърди, че именно прекратяването на връзката й с херцога през 1811 г. в крайна сметка води до нейния срив. То съсипва здравето й, сломява духа й. Тя така и не го превъзмогва. Мисля, че думите му бяха: „Жената в нея е твърде силна пред гения“.

— Това е много снизходително — каза Джорджи. — А също и шовинистично.

— Не съм категорично убедена, че е било замислено да прозвучи точно така.

— Аз пък съм — каза Джорджи. — Аз категорично съм. Никой не би го казал за мъж.

— Хайде сега, Джорджи — каза Пиърс. — Ако един мъж отиде на война, той умира като войник, но умира и като мъж. Не говорим за сексизъм. Говорим за човешка същност.

Вървете по дяволите и двамата, прииска й се на Джорджи да каже. Щеше да го каже, ако ги познаваше по-добре. Беше напълно изнервена. Никол беше сигурна, че нейната интерпретация е правилната, Пиърс възприемаше себе си като експерт, но Джорджи можеше да види мисис Джордън единствено като една модерна, работеща жена, бореща се с изискванията на кариерата, майчинството и любовната си история, опитваща се да постъпва правилно на всички фронтове, често проваляща се ужасно навсякъде, понякога изживяваща огромните и вълнуващи успехи, заради които всичко си заслужаваше. Джорджи отказваше да поставя под съмнение собствените си импулси относно този образ, тази жена, която обичаше семейството си, но живееше за сцената. Как би могла, когато борбата на мисис Джордън беше точно и лично нейната?

— Вървете по дяволите — наистина изрече тя на глас, но съвсем тихо, когато се изправяше да си върви, оставила недокоснато виното си.

 

 

Навън бушуваше войната, но аз се движех праволинейно между Буши и театъра. Опитвах се да стоя извън политиката, моят свят си оставаше населен от героините, които играех, и от децата ми.

Годините започнаха доста да тежат на херцога и на мен. Никога, под никаква форма, херцогът не е имал вина за това, че правех тези отклонения към театъра, но започнах да виждам по-ясно несправедливостта, която му причинявах: той — винаги с децата в Буши, а аз — вечно заминаваща или връщаща се от Лондон или провинциите. След няколко години херцогът ме помоли да бъда единствено господарка на Буши и аз почувствах, че трябва да се подчиня на това негово желание.

Когато се разбра, че ще се оттегля по молба на херцога, „Морнинг Хералд“ публикува епитафия:

Посветено на паметта

на

Мисис Дороти Джордън,

Напуснала театъра на „Дръри Лейн“,

бедна, наранена смъртна същност,

изтръгната

от насърчителната прегръдка на

Общественото Възхищение

В пълния разцвет на привлекателността,

Която го породи.

След това аз оставах в Буши с децата, докато херцогът отсъстваше от понеделник до събота. Херцогът толкова силно желаеше да получи длъжност във флотското командване, че всяка седмица пътуваше чак до Портсмут или Саутхамптън, просто за да бъде близо до морето и за да излага молбата си за пост във флота. Желанието, което му беше най-присърце, беше да служи като министър на флота, но нито кралят, нито някой от министрите беше склонен да му помогне да си осигури този пост.

Той продължаваше да дава указания за подобренията в Буши от всяко кътче на Англия, в което се намираше. Как обичаше да мести стаи и да поставя прозорци, да издига стени там, където ги нямаше, и да събаря вече съществуващите. Вечно променяше нещо в спалнята ми точно когато чаках дете, и често се улавях, че ми се иска стаята да е завършена или той да е в Буши. Честно казано, не знаех как, за бога, да се справя със зидарите!

Можете да си представите живота, който водех с децата в Буши след оттеглянето си, мис Уилямс. Ето такива доклади изпращах на херцога:

„Ах, да, докторът ме посъветва да отложа ваксинирането на малкия Тъс, докато времето определено захладнее. Бедното мъниче, утре трябва да го отбия. Останалите малки създания са добре, макар че простудата на Лоли е доста неприятна.

Софи дойде много ядосана, и се оплаква от главоболие. Боя се, че организмът й скоро ще претърпи промяна. Изключително трудно мога да я накарам да излезе от спалнята си или да открия нещо, което да я развесели.

Новите ботуши на Фредълс са наистина превъзходни!“

Радвах се за херцога, че отсъстваше често. Поне можеше да си отдъхне от постоянните сцени на недоволство сред децата, които, трябва да ви кажа, мис Уилямс, вече и на мен почти ми идваха в повече.