Нанси Удруф
Любовната афера на жена ми (10)

През двете седмици преди да започнат репетициите, Джорджи интервюира дузина бавачки, като се опитваше да открие онази, за която можеше да си представи как взема момчетата от училище всеки ден, търпеливо им помага с домашните, приготвя им вечеря и ако се наложи, грижливо ги слага да си легнат.

Лондонските бавачки бяха по-различни от мляскащите дъвка момичета с имена от рода на Мегън и Кейти, които бяха наглеждали децата ни в Ню Джърси — четиринайсет-петнайсетгодишни момичета с лъскави конски опашки и футболни шорти, момичета, които сякаш на всеки въпрос отговаряха с едно енергично: „Няма проблем“.

Тук имаше момичета на име Сара, Ема и Джейн, с пиърсинги на веждите или обеци на пъповете, с къси потничета, които оставяха коремите им открити, и татуировки на задника. Изглеждаха така, сякаш бяха натрупали доста познания и опит, и някои наистина бяха: повечето бяха от Австралия и Нова Зеландия, дошли тук, за да попътуват и да видят Европа. Много от тях просто минаваха оттук и не се наемаха да се обвържат за определен период от време. Джорджи се нуждаеше от момиче, което щеше да остане. Някое момиче, което щеше да е достатъчно гъвкаво и лесно приспособимо, за да променя програмата си, докато Джорджи преминаваше от дневни репетиции към вечерни представления и към турнета с шоуто. Накрая реши да наеме едно момиче, което си имаше приятел, с мисълта, че това може да го задържи по-дълго време. И така внезапно се сдобихме с Ема, едро и добросърдечно двайсетгодишно девойче от Йоркшър, което изглеждаше достатъчно силно да се противопостави на упоритото и инатливо държане на трите ни малки момчета.

Момчетата не знаеха как да възприемат Ема.

— Не искам бавачка — каза Лиам на Джорджи. Каза на Ема, че не я харесва и ще я залее с ябълков или портокалов сок.

— Не се тревожи, той ще забрави за това — каза Джак, като се покатери в скута на Ема.

— Но тя как ще знае какво да ни направи за вечеря? — попита Фъргъс, нашето вечно тревожещо се момче. — Как ще намери нашето училище? Ами ако имам нужда от теб, а само тя е тук?

Ема само се засмя. В първия си работен ден тя донесе бележник и помоли Фъргъс да нарисува картинки на всички неща, които не обича да яде. Това накара Фъргъс да се почувства важен и той веднага се залови за работа.

— Знаеш ли, че не обичам банани? — попита я той, докато рисуваше. — Знаеш ли, че Джак обича нарязани ябълки, а аз — ябълки, дето не са нарязани, а пък Лиам изобщо не обича никакви ябълки?

Удивяваше ни фактът, че имаме бавачка. В Ню Джърси парите ни бяха толкова малко, че можехме да си позволим някой да наглежда децата само от време на време, главно за да отидем на кино или понякога в Манхатън, за да видим някой приятел на Джорджи в някое представление. През повечето време разигравахме истински циркове на железопътната гара, когато аз скачах от влака и се качвах на шофьорското място, докато Джорджи целуваше момчетата за довиждане и се връщаше със следващия влак в града. В тези случаи тя ми поднасяше целувка със стиснати устни и някой мрачен факт, от рода на: „Знаеш ли, че животът на всяка жена се съкращава с трийсет и четири седмици за всяко момче, което ражда? Знаеш ли какво означава това? Вече съм изгубила цели две години“. Или: „Трябва да престана с тези вечери навън. Пречат ми на кариерата като перачка“.

Когато тя говореше такива неща, аз й отправях добродушната съучастническа усмивка на жител на Средния Запад, защото исках да бъда отзивчив, и непричастен към нищо от онова, за което тя твърдеше, че съсипва живота й. Не спорех, не изтъквах: Но пък виж какво имаш, просто й съчувствах за всичко, от което се беше отказала.

Мисля, че именно това беше един от моментите в брака ни, когато започнах да губя опора. Не трябваше ли да й кажа, че се държи разглезено, себично, че в живота на всеки човек има скучни, обикновени периоди? Че остаряването означава да продължаваш нататък, да затваряш стари глави от живота си и да отваряш нови — всички неща, на които ме бяха учили родителите ми и които безропотно бях приемал?

Може би моята неспособност да й кажа нещо жестоко — Е, всеки път, когато ти се прииска да спечелиш достатъчно пари, за да наемеш домашна помощница, давай, няма да те спирам, — склонността ми винаги да съм на нейна страна, фактът, че я обичах твърде много, я караха да смята, че може да прави каквото си поиска в нашия брак.

И въпреки това, сигурен съм, че ако беше знаела какво ще й се случи, какво ще се случи на всички нас, с радост би заменила всеки един миг на страст за десетилетия от еднообразието и досадата, срещу които тогава отправяше толкова яростни нападки.