Емил Лазаров
Сто капки (9) (Виртуална импресия)

Егон

Даде ми само един ден за размисъл. Не подозирах, че ден след като получих писмото на Лили, тя ще изпие бутилка уиски, забъркана с хапчета за сън.

Ако тогава ми беше казала, че ме обича, може би щях да се оженя за нея. Марта я изпревари. Смъртта на Лили понесох тежко, понякога чувствах вина, но за какво? Че ме обичаше? Да съм виновен за това?

Или че не съм я обичал? Аз не знаех какво значи това. Тя ми беше симпатична, да, правехме си експерименти, и то добри, но сега всичко ми се слива в едно и не помня точно с коя съм бил. Безбройните съвкупления — с Никол или с Лили или с Марта (тя е най-флегматична) или с многото безименни любовници — не знам къде, не знам кога и изобщо не знам защо.

Никога не съм могъл да дефинирам какво значи да обичаш.

Гледах сега малкото птиче в своя кабинет, счупеното му крило (всъщност гледахме се един друг), то имаше интересни очи, тъжни и дълбоки. Стъкленото ми бюро бе цялото изцапано с кал. Документи с надпис „Секретно“ и някакви подпечатани пликове се търкаляха по пода. И добре че погледнах към пода, защото там видях последния плик с порно снимки на Никол. Тя винаги успяваше да ме изненада с нещо; това е опасно, но възбуждащо.

Това ли значи, че обичаш? Да ми показваш порно снимки?

По-добре е да ги скъсам. Имам машина за унищожаване на документи, имам и доверена секретарка, която всяка вечер унищожава натрупаните от мен листа, с цел безопасност, за да не излезе случайно нещо поверително от моя кабинет. Например вчера при мен бяха и двете страни на конфликта; едната преди обяд, продадох им автомати, танкове и самолети, втората дойде след обяд и на тях продадох противотанкови оръжия, противосамолетни радари, оръдия и ракети, получи се добра сделка. Същата вечер се почерпихме с моя тим.

Марта ме нахока. Прибрах се късно.